сряда, 11 януари 2012 г.

Последни атланически разсъждения

Закривам атлантическо-ветроходната тема с малко разсъждения и изводи.

За прекосяването  

Като запален по ветроходството, винаги съм си мечтал да прекося океан. Това ми се струваше едно от най-големите предизвикателства, срещу които мога да се изправя. Мислих си как това би бил абсолютният начин за трупане на ветроходен опит, или както биха се изразили някои изгърмели геймърси мозъци: за трупане на експириънс и вдигане на левел.

Не съм се питал, какво ще представлява това океанско прекосяване, вероятно в главата ми са били сцени на борба и радост. Борба със силни ветрове и вълни заливащи лодката, сработен, мотивиран екипаж, който с общи усилия борави с оборудването и побеждава стихиите. Сцените на борба се редуват със сцени на затишие, когато всички са навън и цари спокойна весела атмосфера на игри, закачки и шегички.
За добро или за лошо не получих това. Силните ветрове и вълни, в крайна сметка никой не ги иска. Всеки се надява да го подминат, гледат се прогнози, чака се подходящо време, аз също предпочитах да ми се спести това преживяване, поне като за първо прекосяване. А сработеният и весел екипаж се оказа, че не е даденост. Знаете, че попаднахме на странен капитан, на дълго и на широко го описах и се оплаквах достатъчно от него. Бих обобщил, че когато капитанът се взима твърде на сериозно и е враждебен, няма как цялостната атмосфера да е на ниво.

И така, не бих казал, че моето прекосяване беше непрестанен купон, нито интензивен курс по ветроходство, беше по-скоро живот на лодка. Научих достатъчно, що е то да живееш на лодка, в морето и на пристан, навлязох и в света на яхтаджиите.

За живота на лодка

Чувал съм от опитни моряци следната фраза: Животът е на брега, в морето има само борба и мизерия.
Явно е така, защото повечето яхтаджии които срещнах, бяха зациклили на брега, и още по-лошо, в марината. Рядко излизаха от лодките си и почти никога от марината, социалният живот представляваше ходене на гости по други лодките за вечеря, или на кафе или ресторант в марината. Рядко се говореше за ветроходство, повечето време за бреговете, които са достигали и за битовите преимущества и удобства на собствените си лодки. Лодките стояха вързани на понтоните и не видях някоя да излиза дори и за дневна разходка.
Моля за извинение, ако съм засегнал някой, все пак наблюденията ми са все над хора от марината.

В резултата на горното, твърдата ми увереност, че някой ден ще притежавам лодка и с нея ще обикалям света се разколеба. Ако ще е така, по-добре не. Оказа се, че животът на яхта, пътешестването и ветроходството са три отделни понятия и не много хора ги комбинират пълноценно.
В този ред на мисли се сещам за Франко, който притежава няколко състезателни ветроходки и участва в регати около бреговете на Италия. Сега вече ми се струва, че това е начинът да вземеш максимумът от ветроходството, с пътешестването и сега се справяме идеално, а животът на лодка, е за друго.

Яхт-стопът

И тъй като нито имам лодка, нито достатъчно опит, единственият начин да осъществя своята мечта да преплавам океана, беше на стоп. И отговорно мога да заявя, че яхт-стопът работи. По принцип не е безплатен, обикновено се иска някаква сума- дял от разходите, която не е чак толкова малка. Но има и късметлии, които се качват за без пари, срещнах един такъв наскоро. 

Най-важните уроци, които научих са следните:
- Капитанът е най-важен, ако на него нещо не му е наред, нищо не е наред.
- Лодка се търси на място, отиваш на марината и питаш хората. На място връзва много повече, хората винаги предпочитат да те срещнат на живо, отколкото в интернет. А и стопаджията има интерес да срещне на живо бъдещия си капитан, че даже и да поживее няколко дни на лодката преди тръгването.  
- Никакви пари предварително. Ако не бях дал своята вноска още с пристигането си при Давид, щях още на третия ден да го напсувам и да си тръгна. Имах вече предложения от други лодки, но не можех да прежаля да дам повече пари.

Стига толкова

Стига толкова съм дъвкал този океан и тези яхти, че станах досаден. Отварям нова страница в блога, посветена специално на това. Там има карта и линкове към всички публикации по темата, един вид архив, за всички които все пак се интересуват.

И сега малко снимки, които така и не намериха място в блога, ама пък са яки:


Васко
Гваделупа


Няма коментари:

Публикуване на коментар