неделя, 29 януари 2012 г.

Welcome to Jamaica!

Внимание! Тази публикация не е подходяща за хора със слаби сърца.

Започнахме Ямайка с каучсърфинг. За разлика от малките Антили, в Ямайка всъщност има някаква каучсърфинг общност и успяхме да си намерим домакин за първите ни няколко Ямайски дни. Или ако трябва да сме по-точни, харесахме си един симпатяга, преценихме че той е нашият човек, и за щастие той бързо и ентусиазирано прие.

И вижте къде попаднахме:

колибката и домакинът Питър, набиращ скорост за скок в басейна
Нашият домакин, Питър, по прякор Брик, е автентичен бял ямаец от арменски произход. Има и такива - около 1% от населението са бели. Посрещна ни радушно и моментално си допаднахме. Той преподава драма и театрално изкуство в местното американско училище, но за наш късмет в дните на пристигането ни беше свободен и ни се посвети напълно. Брик живее в страшно гъзарска къща на един хълм с изглед към цял Кингстън. Имението е собственост на кръстника му, виден банкер от Барбадос, и той обитава само едното крило. Има си двор, басейн, голяма тераса и дори двор с плодни дървета - банани, авокадо, манго и други. Единственият недостатък е отдалечеността на мястото и трудното придвижване - трябва да се сменят 2-3 автобуси за да достигнеш града. Може би затова ние изобщо не бързаме да излизаме, а напълно се наслаждаваме на неочаквания комфорт и лукс. Правихме си барбекю край басейна, а всяка вечер киснем на терасата и смучем бири.

WELCOME TO JAMAICA!!!
Още малко снимки за по-пълна картинка


Кингстън е изненадващо зелен град
 

Брик и барбекюто
 

нашата стая, където бързо разгърнахме катуна
нощната гледка

събота, 28 януари 2012 г.

От въздуха

Eто още една авио публикация, този път посветена на полета от Антигуа до Ямайка. Този път не бяхме с вездесъщите ЛИАТ, оказа се че чак до Ямайка не стигат. Хванахме Caribbean Airlines, разбира се защото бяха най-евтини.


Излитайки от Антигуа, поехме право на запад и прелетяхме над почти всичкото Кариби - малки, големи, известни и неизвестни острови се изредиха на 12 километра под нас. Като луд фен на географията, през целия полет тичах между левия и десния борд и се опитвах да разпозная всеки остров. 

Ето ги тук, специално за феновете на авиацията и географията. Извадете картите и започвайте да съпоставяте ;)

Барбуда
Сейнт Китс и Невис
Сен Еустатиус
Сен Мартен и Ангуила също се видяха далеч на север, но на снимката просто не излиза. В този момент донесоха обяда и ми сецнаха снимането, така че пропуснах Вирджинските острови и по-голямата част от Пуерто Рико.

Някъде над Пуерто Рико

западният ръб на Пуерто Рико

пустият Isla de Mona между Пуерто Рико и Доминиканската Република
източният бряг на  Доминиканската Република

жокер
Хаити

още Хаити
Наближавайки Ямайка, се гмурнахме в облаците и повече географски фото закачки нямам. 

Междувременно Яната не спираше да вилнее, а Ели изтощена и отчаяна чакаше всичко да свърши.

 

Ямайка ни посрещтна с дъжд, влажна жега и дълги имиграционни бюрократщини. Но поне дадоха три месеца престой, така че няма да го мислим.

Джа блес!!!





петък, 27 януари 2012 г.

Мързел в Антигуа

Да, тази картичка е от Антигуа
След като бяхме изритани от Доминика, се насочихме към Антигуа. Първоначално, щяхме само да се прекачим на самолета за Ямайка, но решихме да останем няколко дни да си ближем душевните рани, да презаредим и да се подготвим за бурните ямайски приключения, които ни очакват.

Антигуа и Барбуда е поредната малка карибска държавица. Състои се от два острова: главният Антигуа и отдалеченият и пуст Барбуда. Докато на Барбуда не живее почти никой, няма и не се случва почти нищо, то Антигуа е оживено туристичеко островче със седемдесетина хиляди души население. Може да няма релефът и красотите на Доминика, но има нещо друго: палжове и курорти, заливи и яхти. Колко малко му трябва на един остров, за да бъде щаслив.


Не е изненада, че единственият начин простосмъртен да стигне от Доминика до Антигуа е със самолет на вече познатата ви авиокомпания ЛИАТ. Това на мен (Васко) ми беше вече четвърти полет с тях. Да ида на летището и да се кача на ЛИАТския самолет вече ми се струва, все едно да ида сутрин на спирката и да се кача на автобуса за работа.
По пътя самолетът кацна в Гваделупа, за да разтовари няколко души и натоври други няколко и предполагам в този момент сърцата на Поля и Венсан (братовчедката на Ели и нейния мъж, които седмици наред ни търпяха в Гваделупския им дом) тревожно и загадъчно са трепнали, и те никога няма да разберат защо, освен ако не четат това.

И така, бързо и безаварийно се озовахме в Антигуа, където без да ни питат каквото и да било, щедро ни дариха с безплатна тримесечна виза. Ето така се прави туризъм!

Бюстът на VC Bird в Ст. Джон първият министър-прецедател на Антигуа

Понеже пристигнахме късно и бяхме напълно неориентирани, решихме да ползваме жокер: взехме таски от летището и заръчахме да ни кара към най-евтиното място. Така попаднахме в столицата Ст. Джон в Mel's Guesthouse - скромна квартирка със скромни стаи и много свестен чичка домакин, който вероятно е Мел. Че даже и безжичен интернет имаме.
Още с нанасянето рапитахме Мел къде сме, къде е автогарата, колко струва бирата и други подобни полезни неща. След това излязохме и разгледахме каква храна се продава по улиците, обиколихме всички околни мини-маркетчета и разгледахме цените и стоките. Така, само малко след като бяхме пристигнали вече бяхме доволно ориентирани в обстановката, явно влизаме във форма.



А, обстановката беше следната: още по-скъпо от Доминика, малко по-заредени магазини и малко по-голям избор от уличен джънк-фууд. Като към това се добави и цената от $53 в зелено за квартирата, решихме че няма да се задържаме дълго тук.

Както бяхме емоционално и физически изтощени от красотите на Доминика, Антигуа по никакъв начин не успяваше да разпали нашият изследователски дух и   решихме да се отдадем на мързел и търкаляне по плажове.
 








трите круиза
Първия ден го заделихме за разглеждане на града, но такава маняна ни налегна, че успяхме да се напънем да станем от леглото и да изпълзим навън едва привечер. Пък то се оказа, че и една вечер му е много на града. Сейнт Джон е безгранично грозно и безинтересно градче, всяка сутрин над него надвисват три огромни круизни кораба, от които се изсипват хиляди бледолики, които започват да ядат, пият и пазаруват боклуци. Вечерта корабите си заминават и града опустява, всякакви прояви на карибска естетика изчезват със затварянето на туристическите барчета, ресторантчета и сувенирни магазинчета. Остават магазинчетата на сирийците, китайските ресторанти, уличните пилешки грилове и местните, които се шляят по улиците и слушат най-отвратителния американски черен бълвоч актуален в момента. Изобщо, явно с повишаване на стандарта идва и обезличаване на духа.
Напълно в унисон с упадъка на карибската идентичност, ние си намерихме един евтин вкусен китайски ресторант и му станахме лоялни клиенти.

Но, силата на Антигуа не е в Сейнт Джон, ами в плажовете от бял пясък и кроткото лазурно море. Следващите два дни посветихме на плажуване. И наистина беше прекрасно, но след два дни търкаляне по пясъка започна да не ни свърта. Нещо, нямаше интрига, време беше да се направи нещо значително и предизвикателно. Например, да се замине за Ямайка!

Но преди това, малко фотоматериал от Антигуа

на фона на съседен Монсерат, известен най вече с изригването си през 1995
Съхнещ тензух на Яната, пак на фона на Монсерат


тихи игри на плажа

сряда, 25 януари 2012 г.

Доминика - визи, вирчета и водопади

Макар че не ни беше зле в Портсмут, се наложи да потеглим към столицата Розо, където в централния имиграционен офис  да си удължим престоя в страната. Придвижването из Доминика става предимно с малки бусчета, които носят гръмкото име Автобуси,  но действат по-скоро на принципа на нашите маршрутки. Когато не движат по редовна линия могат също да бъдт пазарени като частни таксита. В автобусната си роля, те не тръгват от началната спирка преди да са се напълнили догоре. Всяко бусче си има лозунг изписан в горната част на предното стъкло, явно изразяващ отношението на собственика към света. А, лозунгите, напълно в унисон с карибския дух, наподобявт проповеди като например: "Умиротворявай", "Вярвай в господа, а не в човека", "Jah Bless!", "Who Jah bless, no man curse" и други такива.
На такова бусче се натоварихме една карибска утрин, и поехме по чисто новата прясно маркирана, построена от китайците "магистрала" от Портсмут към Розо. Да се разбира тесен и завойчест път, както и всички останали в Доминика, но този беше хубав и гладко асфалтиран (по-късно успяхме да видим и неремонтирани пътища, за сравнение). При все това бусчетата хвърчат шеметно и така близко се раминават, че в комбинация с непривичното шофиране отляво могат да ти настръхнат косите.

столицата Розо
Стигнахме за около час - мащабите на Доминика са изнендващо малки. Гледаш на картата някакви разстояния уж междуградски, а се оказва че могат и пеша да се извървят. Така беше и в Розо - уж голям град, столица, а го обхождахме надлъж и шир за 10 минути. Там живеят 15 000 души, има си няколко големи супермаркета, ботаническа градина и катедрала. Повечето сгради са двуетажни, дървени, в познатия ни вече карибски стил. Иначе града пак си е с открити канавки и кокошки тук-там по дворовете - като цяло Доминика няма "модерен" облик. Когато на доковете застане круизен кораб сякаш засенчва града, а количеството туристи които изсипва като нищо са повече от населението. Тогава настъпва оживление за зараждащия се туристически бизнес и всички се втурват да обслужват доковете - сергии, ресторанти, гидове. Дори автобусите в такива дни са оскъдни, защото много от тях се преквалифицират в таксита.
А в неделя всичко спира, автобуси няма, магазините не отварят, всички са на църква.

неделна сутрин в Розо
катедралата в Розо
В Розо нямахме късмет с каучсърфинг и затова бяхме на квартира. Отдалеч бяхме дочули слухове кое е най-евтиното място за нощувка и нашата собствена проверка ги потвърди - настанихме се в Чери Лодж срещу скромните за Доминика 80 карибси долара (47 лв) на вечер. Въпросният Лодж е трудно да бъде описан. Може би наистина отговаря на табелката си - "основан през 1892", и привидно неподдържан оттогава. Наподобява пълната с вехтории къща на някоя много стара баба, каквато действително ни посрещна и настани.
Чери Лодж
Получихме двойна стая с излаз към голямата  тераса опасваща къщата, но бяхме предупредени да не ходим в единия край за да не се срути. Интересно беше че стаята ни нямаше прозорци, нито пък стени в истинския смисъл на думата, защото свършваха на една педя под тавана. Затова пък имаше няколко прозореца към коридора преградени само със завеси. Съответно стаята беше звукоизолирана колкото палатка - вечер заспивахме под звуците на телевизора на бабата, а сутрин се будехме от нечия настойчива аларма която звънеше ли звънеше всеки ден от 6 ч. нататък. Но тези на пръв поглед неудобства не ни попречиха да  се чувстваме уютно в Чери Лодж, даже напротив, имаше си един особен чар - от красотата на старата дървена сграда до балдахинът против комари над леглото.

Карибски вечери в Чери Лодж

Отидохме в Розо в четвъртък, за да имаме два дни на разположение да уредим въпроса с визите. Първия ден ни казаха, няма проблем, да попълним ето тези формуляри и да дойдем утре защото днес им е свършило работното време. Затова в петък, с попълнени формуляри и всичко необходимо се явихме пред имиграционния служител. И тук идва момента когато Демоника напълно си заслужи прозвището. Служителят, явно станал накриво тази сутрин, заяви че няма да ни удължи престоя. Прати ни до Министертсво на Имигрцията да кандидатстваме за визи. Там пък, нямало такава процедура - трябва да напуснем страната и тогава да кандидатствме (ама лесно ли се напуска остров?!). А нали имаме право на 21 дни престой без виза? Е да, ама веднъж като са написали в паспорта 7 няма сила която може да го промени. Така и не разбрахме защо се отнесоха така с нас - дали ние го провокирахме като се опитваме да разбием стандартнта схема и да не си планираме предварително цялата почивка? Дали просто нямаме късмет? Демоника!!!

Колкото и да не ни се вярваше какво се случва, се наложи да се примирим и бързо-бързо да прекроим плановете според новата реалност. На фона на множеството чудесии, които ни очакваха наюг около Росо, и които никога нямаше да ни дочакат, мъзеливия ни престой в Портсмут започна да ни се струва загуба на време. В оставащите ни два и половина дни се опитахме да обиколим най-големите забележителности на острова. Има десетина национални природни обекта които си струва да бъдат посетени - обединени са от система с пропуски, по 5 USD за един обект или 13 USD седмичен пас за неогрничени посещения. Притиснати от времето, си избрахме три от най-известните обеки - два водопада и едно вулканично езеро.

Trafalgar Falls - Това са два отделни водопада, високи десетки метри и доста пълнводни, течащи един до друг от две отделни реки. В подножието им пък извира гореща минерална вода и образува множество басейнчета идеални за къпане - има такива с гледка към водопада, и други съвсем закътани.

Трафалгар Фолс
видим ли гьол, а още повече - топъл, не можем да не се накиснем в него
Boiling Lake - Езеро образувано в кратера на вулкан, което наистина ври и кипи. Вулканът продължава да бълва горещи газове, от което езерото бълбука, вдига пара и мирише на сяра от километри. Врящото Езеро е един от най-трудно достъпните обекти - трекът отнема около 3 часа в едната посока (2.5 за нас, разбира се) и включва много стръмно катерене и слизане. Всички твърдят че е необходим водач, но всъщност беше много лесно, пътеката е поддържана и добре обозначена. Минава се през една долина с красноречиво име: Valley of Desolation, където от пукнатини в земята изригва сяра и гореща вода. Малко по-надолу тя се смесва със студен поток и отново се получават топли вирчета. Никъде където отсядахме в Доминика нямаше топла вода и хигиената ни се състоеше главно в киснене по горещите извори.

слизане към Долината на опустошението
Долината на опустошението и Врящото езеро, което дими в дъното
Врящото езеро и Ели за мащаб
има ли вирче, вътре сме. Това поне не ври
Emerald Pool - Може би най-известният и най-красив водопад. Не е много голям, но пък се намира в една клисура затворена отвсякъде и образува примамлив синьо-зелен вир. Неслучайно го снимат по всички картички и брошури за Доминика.

Emerald Pool
Този водопад си оставихме за последния ден - да го посетим на път за летището, което се намира в другия край на острова от Розо.  Задачата леко се усложни от факта, че в Неделя цяла Доминика почива и автобусите почти липсват. Затова се придвижвахме с комбинция от автобуси и автостоп, по едно време даже стана леко напечено защото чакахме два часа на едно кръгово всред нищото. Но все пак и този път успяхме да изпълним куеста.

в пикап за летището
На водопада си направихме среща с Омри - израелецът от на Васко екипажа, ако си спомняте, който пък същия ден кацаше в Доминика. Каква ирония, дни наред го навивахме да дойде в Доминика, за да попътуваме заедно, и накрая той се съгласи и дойде, но ние трябваше да си тръгваме. Все пак не сме го съвсем минали, понеже като любител на природата няма как да не му хареса острова. Като пристигна ни разказа как е влязъл в страната с еднопосочен билет и заявил, че не знае точно колко ще стои, и му дали един месец от раз. Ах, омразни Доминикански имиграционни!

Топнахме се във водата, изпихме някоко бири, разказахме си няколко истории и се разделихме. Ето анимиран поздрав от всички нас:


И така, напуснахме Доминика със смесени чувста. От една страна се влюбихме в релефа, джунглите, водопадите и гьоловете, от друга страна сме възмутени и смъртно обидени от отношението на чиновниците.

Летищен клош-пикник. Седнахме да си доядем последните провизии, за да не вземат пак да ни ги конфискуват

Следваща дестинация - Антигуа.

ббб