неделя, 15 януари 2012 г.

Довиждане Гваделупа!

Решено е! Днес отплаваме към Доминика. Всъщност бяхме готови да тръгнем още миналата седмица, но някои обстоятелства (виж по-долу) наложиха да забавим до сега.

След като аз (Ели) и Яна изкарахме цели два месеца в Гваделупа, а Васко лежерни три седмици, се почувствахме съвсем като у дома си тук. Заслугата за това е главно на нашите домакини: Поля, Венсан и малкия Илан, които ни търпяха толкова дълго време и споделиха с нас жилището и живота си. От все сърце благодарим!

Големи благодарности и към всички които проявиха загриженост за нашата фото-ситуация и предложиха помощ - наистина сме трогнати. За съжаление пращане на фотоапарат от България нямаше как да уредим, но закърпихме положението с едно фото на старо за 50 евро. Апаратчето е Cannon PowerShot A1100 IS, и не е токова яко колкото досегашното, но пък и не е съвсем зле. Вярното ни старо счупено фото ще продължаваме да си разнасяме, с надежда че в някоя от следващите държави може да има сервиз и то да оживее.

Междувременно ето как оползотворихме последните си дни в Гваделупа:

Shopping frenzy

Вдъхновени от следващата дестинация, Доминика, където се очаква да има много планини, природни красоти и материал за трекинг, не издържахме и се поддадохме на изкушението да попазаруваме. Посетихме Декатлон, огромен френски магазин за спортни стоки, и си закупихме най-евтините възможни туристически обувки, по 25 евро, и една раничка намалена на 5 евро, в която по-натам да си държим разни важни работи, отделно от основния багаж. Както казах цената беше водещ фактор, затова се оказахме със следната покупка (снимка специално за Дидо):




Дестилерия Damoiseau 

Тъй като рома е основна продукция на Гваделупа, на острова има цели седем дестилерии плюс един музей посветен на производството му. Повечето предлагат турове за посетители и ние си избрахме най-близката до нас (и безплатна) дестилерия Дамоасо. Тя предлага "self-guided tour", което ще рече, че бродиш свободно из дестилерията и тук-там има табели с информация, които успявахме да схванем дори с нашия оскъден френски. Предприятието имаше две части - една, където се мачка самата захарна тръстика и от нея се извлича сироп, който след това ферментира и се дестилира; и втора, където рома се налива в бутилки, които се опаковат в кашони, а те в палети. Имаше обаче нещо странно в цялата работа: машините където би трябвало да става обработката на тръстиката и ферментацията бяха хванали ръжда и паяжини, очевидно отдавна не бяха ползвани, за сметка на това пък бутилиращия цех работеше с пълна сила. Какво тогава се бутилира? Дали въпросните машини са само за показно, а в момента ползват нови и по-модерни (защото имаше и част от дестилерията затворена за туристи), дали в наши дни направо купуват готов захарен сироп или пък ползват просто спирт и аромати - по тези въпроси си останахме само с догадки.
Част от (неработещата?) инсталация за ферментиране и дестилиране
Това предприятие няма скоро да се сертифицира по ISO
Толкова много ром...
Тук едвам се сдържахме да не скубнем някоя бутилка

Болни бебета

За жалост не всичко напоследък е само веселби и разходки - споходи ни и неприятна случка. Двете бебета вкупом се разболяха от ларингит - сополи, температури, ужасна хриплива кашлица. Бяхме замислили да се ваксинираме против жълта треска докато сме в Гваделупа (задължително е за Южна Америка), но предвид обстоятелствата отлагаме тази процедура. Илан се оправи бързо, но Яна доста се влоши, та имахме и визита до болницата (и тест на здравната ни застраховка, която проработи безпроблемно). В крайна сметка и предписаха същото лечение като на Илан, но ние нали сме си алтернативни, решихме да не пие лекарствата (всъщност имаше противопоказание да се пият 2 месеца преди ваксинация). Лекуваме я с повечко цокане и гушкане и за щастие вече и минава. Всъщност от нейното оздравяване зависеше и нашето тръгване към Доминика, и тъй като вече е достатъчно добре, днес отплаваме!

Следващо включване очаквайте от Доминика.

Ели, Яна и Васко
Гваделупа

1 коментар:

  1. Няма как да ме убедите, че само заради цената, толкова е розова! Нали ще ми дадете да я понося поне мъничко?!

    ОтговорИзтриване