Атлантическо ежедневие

Здравейте отново!

Хората казват, че същността е в детайлите. В предишната публикация се опитах да дам общата картина на прекосяването на Атлантика, и повярвайте ми, не ми беше лесно. Много безутешни вечери писах, трих, добавях и променях, сменях стила, реда, схемата, съдържанието. В крайна сметка каквото- такова.
Този път, без особени разсъждения и лирически отклонения, ще наблегна на детайлите. А именно, ще опиша един ден от плаването и малко извадки от милото ми дневниче, където има разни толкова незначителни подробности, че вероятно ще се окажат най-важни.

Един ден в Атлантика
Участват: Давид, Франко, Омри и аз-Васко
Декор: вода, слънце и 11 метров катамаран Lagoon 380

Както вече бях споменал, аз бях дежурен от 4:00 до 8:00, и сутрин и следобед. Сутрин, след края на смяната ми, закусвах и си лягах. Събуждах се някъде по обяд и по някаква причина, вътрешният ми часовник, приемаше този момент за начало на деня. Така го чувствах, така го отбелязвах в милото дневниче и така ще бъде и тук.

Първо действие: Събуждане и обяд
 

сателитната джаджа СПОТ

Някъде към 12:00, плюс минус час-два (обикновено плюс) се събуждам от сутрешната ми дрянка и денят започва. Започва с обяда, даже ако трябва да съм напълно откровен, обикновено не се вдигах преди да съм подушил манджата. Повечето пъти се събуждам плувнал в собствен сос, все пак плавахме в тропиците, а люковете на каютите ни стояха затворени през повечето време, че а си го отворил, а някоя хитра вълничка ти е дошла на гости. Ставам, обличам се максимално леко и се захващам да изстисквам парцалите, които тъпча около единия от течащите ми прозорци. Става въпрос за спасителния изход, който беше много ниско до водата, вълните постоянно го блъскаха и се процеждаха вътре. Не беше толкова зле, че да потопи лодката, по-скоро пазехме ламперията.
След изстискването на парцалите изпълзявам в общото помещение и Давид ме посреща с: "Ооо, мистър Лазаров!". Винаги готви той, обикновено по това време, Франко вече е на смяна, така че ние с Омри слагаме масата, сипваме водичка в чашите и започваме нервно да се навъртаме около кухнята.
Когато Давид приключи с готвенето, подвиква на Франко: "Остави на швейцарците да си вършат работата" (автопилотът беше швейцарски), слага тигана на масата, сяда и без да каже и дума започва да се храни. Това е знакът, че обядът е започнал.
След това, някой измива чиниите, не беше Давид, нито пък човекът който е на смяна в момента, така че обикновено бяхме аз или Омри или вкупом. Водата се икономисваше виртуозно: миеш едната чаша, водата изливаш в следващата, от там в чинията и т.н. Плакненето по подобна схема, получаваше се, но беше малко досадно. Най-отдолу слагаш тигана или тенджерата, до де измиеш всичко останало, там вече се е събрало достатъчно вода, веро и друга гняз. Всички органички отпадъци, хартия и метал отиват директно в океана, само пластмасата я складираме, като преди това добре я измиваме.

Второ действие: Мързелив следобед

аз си цъкам, Давид спи с книга в ръка

След обядът, Франко се връща на кормилото, Омри се оттегля в спарената си каюта, Давид захваща да чете някаква ветроходна книжка и веднага заспива, а за мен следват няколко свободни часове. Понякога правя компания на Франко, понякога чета книжка или списание, понякога просто пак си лягам. Първо изчетох списанията, после налазих на Франко "Островът на съкровищата", след това, обаче, не можах да си избера нищо друго за четене. Лодката беше пълна с някакви съмнителни книжки от женски автори, Франко носеше и "Робинзон Крузо", не го захванах понеже си мислих че е от Жул Верн, на когото не съм фен. А пък Омри егоистично носеше само книжки на Иврит, дето даже се четат наопаки. Така че, към края на плаването просто нищоправех. Ако времето е бурно, така че да не ми се стои навън да правя компания, или да ми прилошава като се зачета, просто си лягам и скучая. 

Трето действие: Следобедната вахта
 

източване на водата

Към четири без петнадесет, приключвам с каквото се занимавам до тогава, отварям пода, и с една гъба и кофа обирам събралата се вода на дъното на корпуса. Това беше дневното ми задължение, освен вахтите, естествено. Водата не беше много, вероятно идваше от моя спасителен люк и от други малки течове. Освен това, ако не ме мързи, отново изстисквам парцалите.
Обличам се според времето, но винаги нещо връхно с качулка, слагам си осигурителния колан и излизам да вися на главата на Франко докато стане 16:00, за да го сменя. По навик го питам каква е обстановката, макар че прекрасно виждам каква е, и шеговито го питам дали има много трафик. Шеговито, защото за целия океан срещнахме 2-3 лодки.
 

Франко съзерцава океана

След като го сменя, Франко прави тур по палубата, в търсене на летящи рибки, ако намери някоя се радваме две минути, след което я добавя към колекцията до кормилото. Влиза да си вземе MP3-то, излиза обратно и сяда отпред до мачтата, да се наслаждава нещо. Към 17ч. влиза вътре и слага чайника на котлона. Прави на себе си и на мен черен чай, на Омри и на Давид кафе и с хитра усмивка подвиква "Tea time!". Омри се появява от каютата си в доста изкъртен вид и изпъшква: "Защо си го причинява това, толкова е горещо там вътре". Аз пускам автопилота и влизам вътре за чай и бисквити.

Омри с дневната си цигара

След тий-тайм, Франко си ляга, а аз се връщам на вахта и включвам СПОТ-а, той се нуждае да поработи 20-30 минути, преди да е в състояние да изпрати позицията. След някакво време, Омри излиза да си изпуши дневната цигара, и ме пита: "Познай кое време е?", времето е "Clicking time", което значи, че е 18ч и е време да цъкна OK бутончето на СПОТ-а, с което изпращам позицията. Интересното беше, че Омри не беше пушач, но с този си ритуал се опитваше да стане. Надявам се да не е успял.
Следва залез, ако е красив, юркам някой да ми донесе фотоапарата да снимам. Обикновено Омри остава да ми прави компания до края на смяната. Обсъждаме книги, филми, как Омри опушва разни меса в домашния си собственоръчно построен пушилник и най-вече разправя невероятни истории за себе си, Израел, подводницата и казармата. Пълен е с тия истории, трябва да ги напише и издаде книга.
Когато наближи време да ме смени на вахта, първо закача шишето си с вода до кормилото и ме гледа хитро, демек да се чувствам предупреден, че времето ми изтича. После, като стане 20:00 ме изритва с думите: "Махай се".

 

Четвърто действие: Магдалени и по леглата

По времето, когато приключвам вахтата си, Давид вече е закачил лаптопа за радиото и с една специална програмка получава факса с прогнозата за времето. По някое време, скалъпва някаква дребна вечеря, обикновено- две магдалени с конфитюр.
Хапвам, изстисквам отново парцалите от течащия прозорец, правя си баня с мокри кърпички и си лягам.
Вече в леглото, пиша в дневника, ако има нещо за писане. Пиша набързо, защото ако се замотая, Давид започва да бучи, че съм държал светната лампата.
След това следват два-три часа въртене из леглото, така и не успях да свикна на този режим и макар и да бях уморен, мозъкът и тялото ми отказваха да се предадат. Понякога, ако ми хрумне нещо ценно, светвам лампата и си го записвам. Но предпочитах да не ме спохождат ценни мисли, защото понякога ме държаха буден цяла нощ, а за тази цел беше нощната смяна.

Пето действие: Нощната смяна

Алармата ме буди в 3:45. Таман вече ме е споходил големият хубав сън и ми е много трудно да стана. Все пак ставам, много ми се спи, още не съм се раздвижил и ми е адски трудно да се сгъвам, да си обувам обувки и най-вече да си нахлузя осигурителния колан. Евентуално, изстисквам парцалите. Давид спи в кают-компанията. Винаги спеше там, че да може бързо да скокне ако стане нещо спешно. За цялото плаване нищо спешно не стана, пък и както вече бях споменал, толкова бяхме рифовани, че няма какво да стане, но все пак, всяка нощ, той преценяваше, че има опасност и трябва да е в готовност. Правя си студено нес-кафе, гадно е, ама аз и без това не пия кафе и нямам претенции, пия го само колкото да не припадна на вахтата.
Излизам при франко и го питам как е, отговорът винаги е следния:
(А): лесно е- ако е скучно, безветрено и слаби вълни
(Б): забавно е- ако има силен вятър или големи вълни или и двете.

просто един изгрев

Сменям Франко, той си ляга, Давид продължава да си спи, взимам MP3-то на Франко или на Омри и си пускам музика. Понякога разсъждавам над някакви проекти, понякога си припявам с музиката, понякога пускам лига и не мисля за нищо. Към пет и половина-шест, си провеждам сутрешното цъкане на СПОТ-а. Уви по някое време, към 6ч., Давид се събужда, става и идва при мен да пуши цигари и да си говорим нещо, от което аз хич не съм доволен, защото трябва да спра музиката.

шишето (с чорапа вляво) е закачено, остават ми 15 минути

Следва изгрев. Красив, грозен, няма значение, все е добре. Добре са ги измислили изгревите, таман ти писне нощта и изгревът дойде да разчупи положението.
Към 7:30 Омри става, приготвя се и повтаря ритуала със закачането на шишето и изпъждането ми от кормилото.

Последно действие: Закуска и сън

Ново изстискване на парцалите. Закуската обикновено е или сухари или магдалени, другите пият чай или кафе аз пия витамини и минерали на разтворими таблетки. Макар че това се повтаря всяка сутрин, Давид всеки път ме пита дали искам чай или кафе, ето в такива моменти, когато проявява внимание или учтивост, си мисля, че не е толкова зъл, ами просто му има нещо.
Лягайки си, пак пиша в дневника, този път повечко, обикновено защото по време на нощната смяна може да са ме споходили разни цени мисли и разсъждения.След това, заспивам лесно и си дремвам качествено.

Антракт и отново първо действие
Да се повтори 27 пъти

Така, кажи речи, протичаше всеки ден, от първия до последния. Тази рутина от една страна доскучава, от друга- така зацикляш, че ти помага кротко да изкараш дългото плаване без да полудееш. Понякога размишлявах, какво ли би било, ако капитанът беше свеж и забавен и си разнообразявахме ежедневието и размествахме вахтите. Уви, няма как да знам, може би следващия път.

И сега малко откъси от дневника, цензурирано, разбира се. За разочарование на моите приятели програмисти, броенето започва от първи ден, вместо от нулев, все пак съм на почивка.

ден 1, 27.11

- Давид е нервен
- леко ми е зле
- много тежка нощна смяна, ужасявам се, нямахме автопилот, и на моменти едвам се държах буден, не можех да фокусирам, унасях се.

ден 2 28.11

- Омри оправи автопилота
- все още ми е леко зле, спах през целия ден
- нощната смяна беше по-добре, но на моменти пусках автопилота, за да се разтъпча и разсъня.

ден 3 29.11

- не ми е зле вече, но ми прилошава като се концентрирам в нещо, като например когато Давид ме накара да нарежа зелето екстремно тънко.
- нещо зле се храним, символични закуска и вечеря, единствено обедите са ОК.
- нощната беше тежка, големи вълни, много въртяха лодката

ден 4 30.11

- Омри ме окъпа в кенефа. Докато бях вътре, а той на кормилото, цяла вълна ме навести
- миене на крака с пулверизатор.
- обяд: дюнери
- вечеря: пица от хляб
- Давид ни учеше за ширина и дължина с една ябълка, като за идиоти
- много тежка нощна, много ми се спеше, голяма скука, каране само по прибори, пак облачно.

ден 5 1.12

- жълто-кафява гнус от Сахара: saharashit
- пак ребра
- започвам да се нервя на символичните вечеря и закуска
- захванах да превеждам испанската книжка за Хималаите
- тегава нощна, но по-добре. Мушнах една магдалена в началото и на Омри дъвката, много беше гадна, не бих казал че помогна
- сънувах някакъв доста откачен сън

ден 6 2.12

- Сахарската мазня продължава, в Израел и викали Sahara sun, когато можеш да гледаш към слънцето без да те заслепи.
- продължаване да зиг-загим, защото вятърът бил твърде попътен ~240, баш накъдето сме и ние
- много сме бавни, почти седмица а сме до никъде
- топличко е, а и вятърът е топъл, но стоя на вахта с якето че не искам да настивам тук, нито пък схванат врат
- имаме проблеми със зареждането на акумулаторите. Очевидно Давид не е подготвен там, уж не харчим много ток, пестим от автопилот, само хладилникът дето работи, обаче зареждаме по 7-8 часа, с темпо предполагам няма да ни стигне дизелът
- нощната пробвах с кафе беше по-добре, но беше безкрайна

ден 7 3.12

- много сме бавни, днес грота беше цял ден на първи риф, макар че вятърът беше слаб.
- сега пък Давид ни обвини, че прекаляваме с автопилота
- пак ядохме ребра, много са вкусни, но омръзнаха вече
- чете ми се книга, но няма каква, всичките от лодката са шит, чакам Франко да довърши "Островът на съкровищата", за да му я взема
- май има надежда до 3-4 дни да стигнем до първия waypoint, дано от там тръгне по-бързо
- нощната беше яка, пийнах кафе и послушах Омри да си измисля проект и да си цикля върху него и се получи добре
- сутринта имаше делфини, голями вълни и сърфиране, добър вятър.
- най-накрая читава закуска: шакшука

ден 8 4.12

- странен сън: пикае ми се, но не мога да се изпикая, защото краката ми така играят и се подгъват постоянно, че не мога да застана на едно място, все едно танцувам. Накрая се хванах за един стълб и успях, в този момент се събуждам и усещам, че наистина ми се пикае, а "танцът" от съня ми е точно в ритъма на клатенето лодката.
- задминахме малка двумачтова платноходка. С нея и нейното клатене се виждат мащабите на океана, иначе само вода.
- днес по-читаво меню: сутринта шакшука; обяд гирос; вечеря тортия
- най-накрая малко по-красив залез. Още сме в сахарашит, но не е толкова много, имаше и малки облачета
- изядохме ребрата
- нощната беше ОК, не ми се спеше зверски, кафенцето работи, този път и никакви проекти не развих, мислих си, колко яко би било Ели и Яна да ме посрещнат в Гренада
- запях си незнайно от къде "Мила Родино" и чак пуснах сълзичка.

ден 9 5.12

- закуска- сухари със салам, сирене и т.н. Не са много яки, ама вървят с масло.
- превключихме на следващия waypoint, той е на 830nm, и с това темпо ще ни отнеме поне 8 дни. Изглежда той да е малко след средата на пътя.
- иначе сме яко бавни и яко рифовани, стана светло, вятърът падна а си продължаваме да сме си рифовани на макс. Аз подхвърлих на Давид да отпуснем малко и той отпусна малко стаксела, но грота си остави на втори риф.
- днес пипнах въже, цели три пъти
- хамбургер за обяд, доста добър, от този тип дето не знаеш от къде да го подхванеш, че да не се изсипе цялото съдържание
- Омри пак разказа някакви забавни истории за себе си
- нов откачен сън: в болница с дядо ми, трябва да го прибера у дома, в един момент нося някакъв сладолед, за който знам че е дядо ми, качваме се в някаква кола с двама неизвестни приятели и пътуваме към нас, колата е като от Флинстоунс, кара се с крака. Загубваме се и аз си мисля как като деца сме минавали по тези улици и в този момент вече сме в миналото и сме деца. Имаше някакви жени, който ваеха соц. статуи, явно за автентичност. Намиране блока, влизам вкъщи, там е дядо ми и му давам сладоледа.
- втори съм за същата нощ: кандидатствам за US виза. Някак, с интервюиращия се пренасяме в Пазарджик!?!? Целта е да му покажа България. Започваме да мием улиците с маркучи и цистерна от "Чистота". Накрая той ми казва: "Ми добре, разгледахме БГ, сега ще помислим за визата", и аз му казвам: "е не цялата страна е така, например в София хората са по по вашия вкус: имат ипотеки и заеми"
- нощната беше много добре, взех на Омри телефона за музика, слушах Wish you were here и The Police. Тия работи аз ги бях свалял за плаването. Освен това към един час си полафихме с Давид. В такива моменти, когато не се репчи нещо и не командори и бучи, по го харесвам
- по традиция вече, започнах нощната с кафенце. С кафе и музика е перфектно.

ден 10 6.12

- закусихме нещо като english breakfast: пекнато хлебче, бекон и яйце, екстра беше.
- обяд: хот дог ама по 5-6 кренвирша на човек.
- вечеря- магдалени, само по 2, оказа се че като им сложиш само масълце става като козунак.
- Омри разказа поредната безумна негова история, трябва да му направя интервю
- нощната- супер, този път проектът беше Волвото, какво да му отремонтирам, да си купя читав комплект инструменти и т.н.

ден 11 7.12

- закуска: препечена филийка със сирене и кашкавал
- обяд: манджа с кюфтета, доматен сос и ориз
- вечеря: магдаленас
- аз съм експертът по рязане на зелето
- нови истории от Омри
- с Омри пак си говорихме за Дзен и мотоциклета и Давид се намеси с неадекватното "или си на лодката или не си на лодката", бахти молоумните житейски философии проповядва, но като цяло Давид е много свестен в последните дни
- докато обсъждахме философските въпроси Омри запита "каква е целта на живота?" и ние му се подиграхме.
- днес беше жега, последните дни се колебаеше, но вече сме си яко в тропика
- михме кокпита, беше станал много гаден с чернилка, вероятно от Сахара шита
- Франко трупа сухи крилати риби при кормилото, всеки ден по 1
- иначе Франко днес, както всеки ден, ръсеше големи лафове, но те винаги са много контекстни и не мога да ги предам, пък и се забравят след като забравиш на каква тема са възникнали. Лошото е че с него не се засичаме много, такава му е смяната че все спи когато аз съм активен, пък с Омри повече се засичаме и си правим компания при смяната на вахтите
- влагата се вижда по пода и по стените
- искам да се изкъпя! Дееба тоя Давид, само ни налага режими. Бърша се с мокри кърпички
- нощната мина леко, не слушах музика и не помня много много да съм разсъждавал над нещо- цикъл. Както обикновено с кафенце за старт и магдалена по-късно
- на изгрева се развихрих да снимам, не беше лош, пък и нямам никакви снимки до тук
- Омри ми обясняваше за ръчните настройки на фотото, опитах се да снимам слънчеви лъчи, на залез сигурно ще е по-лесно

ден 12 8.12

- закуска - тортия
- гледах картата, май не сме стигнали средата, бахти бавното, дано стигнем до коледа. Ама като се замисля си отива към 4 седмици, което се очакваше
- обяд- много вкусен, някаква паеля с подобрения, пробвах и на Омри чесъна- екстра
- вечеря- пак магдалени, трета поредна вечеря, писна ми
- днес свършихме нетрайните неща от хладилника и инсталирахме рибарската система. Малко въже на винча, от него почва около 50м корда, накрая един син воблер, мяза на крилатите рибки. Закачихме го към 13ч и към 15ч се хвана първата риба, бая риба си беше, на око към 1-2 кила. Изтеглихме я и тя като започна да се мята настана паника. Омри, който дърпаше кордата не смееше да я вкара в кокпита, за да не стане всичко в кръв, а Франко на кормилото само подвикваше "донесете кофата". Аз аз бях без обувки и колани, и понеже знам че Давид ще се разврещи ако ида за кофата така, му викам на Франко- "ти иди за кофата", защото само той имаше колан. В крайна сметка рибата се измъкна. Но се ентусиазирахме, че системата работи и рибата кълве, обаче до края на деня нищо друго на хванахме. Рибата беше някаква плоска, лъскава, синьо-жълта.
- Давид сега ми дава зор, да гася лампата, много ме дразни, постоянно дудне, вероятно така се чувства значим.
- Днес, рекорди за бавно придвижване, аз направих 15 мили, веднага след мен Омри - 14.8
- направих си баня с мокри кърпички, изхарчих доста, но се чувствам почти чист
- през нощта се хвана риба, събудих се от звуците на трополенето и борба по палубата. Та, рибата се оказа Дорада и не е малко, стига за обяд за четирима
- нощната беше адски бавна и без вятър, иначе мина неусетно с на Франко mp3-то. Бая бози имаше на него, някои само като им чуя началото ги прескачах, когато шъфъла стигна до Amy Wineouse, го изключих и извъртях целия албум.

ден 13 9.12

- пита с кашкавал и салам
- Омри разказа поредната безумна история- за опита му за убийство на дървото-паметник, и за избуялото растение. Трябва някъде да си записвам неговите истории
- обяд- рибата, съвсем набързо на тиган с малко брашно, невероятно вкусна се оказа.
- след обяда сложихме кордата отново и за по-малко от час хванахме нова Дорада, пак толкова голяма. Зашеметихме я със спирт
- Давид нещо се цупи, не ще да яде толкова много риба - луд!
- правихме душ на мрежата отпред: 1 кофа солена вода и 1.5л. сладка за изплакване
- вечеря- последната тортия
- днес разглеждах картата как се движим и прецених че имаме още 12 дни, значи сме към средата и ако позная ще имам малко време преди коледа
- нощната пак екстра, пак с на Омри музиката, слушах Wish you were here и малко шъфъл, после се появи Давид и като стана въпрос, за пореден път трябваше да обяснявам че кирилицата е произлязла от БГ а не от Русия, аман.
- няколко дни на вахта без качулка и ми се схвана врата

ден 14 10.12

- днес най-накрая задуха пак, след 4-5 дни затишие
- пак риба, по същия начин
- и Франко и Омри са недоволни от бавното придвижване, смятаме че не е необходимо да рифоваме толкова много, особено като духа слабо
- нощната мина бързо с Radiohead, Mad Season, Cure. Задуха здравата, 25+kts, направих 27nm за смяната (4ч.)
- на сутринта Давид половин час рифоваше грота и така и не викна някого на помощ. Аз му предложих да помогна, каза че не искал помощ, защото знаел какво прави, и нищо повече, голям темерут

ден 15 11.12

- закуска- шакшука
- днес изследвах откъде ми тече спасителният изход
- обядът отново се бави, ръчка си нещо секстантът, май ще бъде тортелини, равиоли или нещо от този сорт
- на тези вълни и със схванат врат няма какво друго да се прави освен да се лежи и цикли, и малко "Островът на съкровищата"
- много бавна следобедна смяна, сигурно защото бяха много бавни и изтощителни вълните
- нощната- ОК, слушах Radiohead и Gorillaz. По едно време Давид се събуди и ми се заяде че съм се бил оплаквал, а именно че съм бил казал за някакво шоколадово десертче че не било добро и че вълните удряли лодката, значи вече и мнение не трябва да се изразява. И после вика да сме обсъждали, казах му че няма какво да обсъждаме по въпроса
- нещо започва да ми писва, а има още много, иначе още 10-12 дни, в последните дни сме доста по-бързи, но даже и така ще отнеме още много. Трябва да измисля с какво да се разсейвам и развличам, че ако само мисля за пристигането, ще изперкам. Ако не беше Давид вероятно щеше да ми е екстра

ден 16 12.12

- закуска- сухари с Нутела
- врата продължава да ми е схванат. Не е толкова зле като в началото ама нещо няма подобрение, събуждам се схванат, лягам си пораздвижен, после пак схванат. Гледам да не правя течение в каютата си и да се завивам, ама не мога съвсем, топло е
- малко ветроходна поезия:

The jib

To flop or not to flop
This is the question
To flop the sail and have my way
Go to west and fuck the rest
Or fill the sail and go to north
And tack a lot then back and forth

It's only water everywhere
To bring me beer no one care
And as we move across the space
I try to keep a happy face
But what I wish the most
Is to break the captain's nose

- на обяд - полента, оказа се добро, със сос доматен и остатъци от рибите.
- Омри ме зариби да си направя пушилник, неговият си го е направил от бойлер, може и от варел
- нощната беше ОК с Abbey Road и Californication. Този път проектът беше за някои подобрения на село, така че двора да стане по приятен и по- удобен за Яна

ден 17 13.12

- остават ни 1200nm, с това темпо е под 10 дни, но да речем десетина някъде- баш за Коледа
- нещо следобедните смени ми стават все по тегави, досадни и дълги
- нощтата ОК, но трябва да заредя нова музика, че всичко на телефона на Омри ми омръзна

ден 18 14.12

- видяхме кит
- след като прочетох Островът на съкровищата, се чудя каво да правя, хванах да си преписвам дневника на компа
- Давид нещо почва много да ме дразни, смените ми се струват безкрайни и няма търпение да пристигаме вече.
- дрехи, чаршафи, обувки, всичко е супер влажно, ама се свиква
- от няколко дни е пълно с жълти водорасли, никой не знае от къде се взимат
- от 4-5 дни отебахме стаксела и се движим доста по попътно и по вятъра и не по-бавно
- вечера- пак пица на тиган
- китът беше цял ден с нас
- заваля ме як дъжд на вахтата, бях с якето но ми се намокриха панталоните. Обаче, понеже е топло си останах с тях.
- нощната мина екстра с Massive Attack и Miles Davis, било много благо да слушаш джазче на изгрев. Пак ме валя малко, но този път бях с непромокаемите панталони и затворих навреме покривчето
- сутринта пак валя, кефи ме
- вятърът извъртя от юг и е добър, само така и ще стигнем за седмица

ден 19 15.12

- китът още е с нас и вече се казва Джони
- май си отиде
- от няколко дни големи облаци навсякъде и няма няма та валне
- tropical convergency zone
- вечерта вятърът извъртя доста юг и малко запад
- има гръмотевици пред нас
- през нощта вятърът отслабна и бурята започна да го върти всякак, минахме да двигател
- сутринта огромна гледка, за първи път хубави панорами, най-накрая почувствах мащабите на океана. Явно до сега все сме били притиснати я от сахара шит, я от мараня и влага, или големи близки облаци. Иначе вятърът пак засили, но духа от югозапад, баш накъдето трябва да ходим ние

ден 20 16.12

- закуска - боб с наденица, голяма изненада, беше много вкусно
- с Омри пак си говорихме за градинарство, много се зарибявам
- вратът ми е доста по-добре, но нощем, към 4ч. като ставам за вахта е схванат
- цял ден хубави големи гледки
- за пръв път от много време с пълни нерифовани платна
- отворихме някаква консерва дето си мислихме че е компот а се оказа мармалад. Давид ни кара да ядем всичко с мармалад
- нощната без музика, защото нещо ми се прецакаха слушалките, но пък беше ясно със звезди и луна
- сутринта- страхотни гледки, хубав изгрев, всякакви облаци и дъждове тук там в далечината

ден 21 17.12
 
- закуска- пица
- пак страхотни гледки
- кратък свежарски дъждец
- супер яка дъга, която почваше от носа на лодката, след това се появи втора
- Давид отново прояви своята дребнавост, докато се опитвах да хвана дъгата и мачтата в един кадър, помолих Омри, на кормилото, да завърти една идея надясно и Давид излезе и каза: "няма да даваш команди за посоката заради някакви снимки", това при положение че Омри така и така криволичеше +-15 градуса
- още малко дъждец
- вятърът съвсем спря, цял ден на двигател, ама много бавни, няма и 4kts, ползване само по един двигател, и ги сменяме
- Ели сигурно е много разочарована тия дни, като вижда колко бавно напредват точиците.
- нощната, все още на двигател и съвсем без вятър 3.7kts. Мислих планове за Кариби, къде и как да идем. Прииска ми се да си наемем яхта и да идем с нея до Ямайка, където да я оставим, но са много скъпи тези оферти, като пораснем може и да можем да си ги позволим.
- Пак си мислих разни неща за подобрения на село
- на сутринта Давид ме разпитваше за couchsurfing, можело да го пробва, ще бъде отвратителен хост, не бих му дал препоръка

ден 22 18.12

- закуска- шакшука
- скапаните гледки се върнаха, дано с тях и вятърът.
- тайно се надявам, че Ели и Яна ще ме изненадат като ме посрещнат на Гренада. Двете са ми залипсвали и имам чувството, че съм забравил Яната как бърбори, вряка и щъпурка наоколо. Сигурно е пораснала и научила много нови номера.
- вече като видя падаща звезда си пожелавам 2 неща: или това горното, Ели и Яна да са в Гренада, или добър вятър за плаване, че да стигаме най-накрая
- следобедната смяна задуха вятър, засилихме се малко
- нощната, пак отслабнал вятърът, но гледам поне Омри, в неговата смята е понавъртял километри. Към средата на смяната задуха 25-30kts и дъжд, после обаче вятърът падна, и сега пак е под 10kts. Поне Давид захвана да отрифова малко.

ден 23 19.12

- обяд- индийска манджа, много вкусна и пикантна
- нищо интересно днес. Слаб вятър, повечето време на двигател

ден 24 20.12

- сутринта гледам 450nm остават, имам чувството че колкото по-малко остава, толкова по-бавни ставаме. Всеки път като си направя прогноза, след това след ден-2, се оказва че била твърде оптимистична. От няколко дни си мисля че остават 5 дни. Очевидно ми е много писнало вече, ежедневието е скучно и съвсем същото както от ден 1. Нямам нищо особено интересно за правене, океанът ми е безразличен вече, ветроходството също, крайно време е да се приключва. Толкова зациклих че чак започва да ми се програмира, смятай!
- следобеда задуха яко- 30kts, бурно море, доста изтощителна смяна
- нощната- същата работа, движим се супер бързо, оказа се че съм направил рекорд- 29.5. Доста изтощително беше.

ден 25 21.12

- сутринта остават под 300nm. С това темпо сме в Гренада утре вечерта, обаче понеже ми писна да се надявам излишно, се подготвям психически за 3 дни.
- интересно ми е как ще подходим към Барбадос и дали довечера или сутринта ще видим някакво зарево от там.
- направих си баня с мокри кърпички и си облякох последните чисти гащи. Е, каширал съм си още едни гащи, тениска и панталонки за брега.
- въх, този вятър, 2 дни духа 30kts и не се спира, хвала!
- следобедната, Давид пак се заяждаше, понахраних го леко, твърде тъп е за да има нормална комуникация с него.
- нощната, все така- 30kts и вълни. Дясно на борд се виждаше заревото на Барбадос

ден 26 22.12

- като се има предвид как се движим, бихме могли да сме в Ст, Джордж някъде през нощта, но съм сигурен че Давид ще направи всичко възможно да проточи, така че да стигнем най-рано сутринта или по обед някъде. Бас хващам, че не смее да влиза в пристанището и да акостира по тъмно. При всички положения, вижда му се краят, утре по някое време сме там.
- изненадващо за мен, Давид реши да минем покрай Кариаку и да подходим към Гренда от към Крибско море. Искал да се скрие от океанските вълни, като че ли не ги търпяхме вече 4 седмици. За сметка на това м/у островите сигурно ще има трафик.
- в 18:00 видяхме първи остров, малко след това на хоризонта беше пълно с острови.
- минахме покрай Sailor's Rock
- минахме м/у Кариаку и Юниън Айлънд, обадих се на Ели
- Давид свали грота, не иска да влиза в пристанището по тъмно, спича от трафика.

ден 27 23.12

- малоумен подход към Ст. Джордж. Дано да акостираме преди обяд, сигурен бях че ще проточи максимално

Край на дневника

Май съм бил голямо мрънкало, не го знаех преди това плаване. Поне не е било напразно, научих нещо за себе си.

Толкова за детайлите, на който не му харесва... знаете какво е казал Любо Пенев след европейското през 96та.
А знаете ли защо слонът има хобот и опашка?
Защото, не може нещо толкова голямо да започне внезапно и да свърши току-тъй.

И така, очаквайте... скоро... във вашия броузър...
През Атлантика- Откровения

Васко
Гваделупа