петък, 27 януари 2012 г.

Мързел в Антигуа

Да, тази картичка е от Антигуа
След като бяхме изритани от Доминика, се насочихме към Антигуа. Първоначално, щяхме само да се прекачим на самолета за Ямайка, но решихме да останем няколко дни да си ближем душевните рани, да презаредим и да се подготвим за бурните ямайски приключения, които ни очакват.

Антигуа и Барбуда е поредната малка карибска държавица. Състои се от два острова: главният Антигуа и отдалеченият и пуст Барбуда. Докато на Барбуда не живее почти никой, няма и не се случва почти нищо, то Антигуа е оживено туристичеко островче със седемдесетина хиляди души население. Може да няма релефът и красотите на Доминика, но има нещо друго: палжове и курорти, заливи и яхти. Колко малко му трябва на един остров, за да бъде щаслив.


Не е изненада, че единственият начин простосмъртен да стигне от Доминика до Антигуа е със самолет на вече познатата ви авиокомпания ЛИАТ. Това на мен (Васко) ми беше вече четвърти полет с тях. Да ида на летището и да се кача на ЛИАТския самолет вече ми се струва, все едно да ида сутрин на спирката и да се кача на автобуса за работа.
По пътя самолетът кацна в Гваделупа, за да разтовари няколко души и натоври други няколко и предполагам в този момент сърцата на Поля и Венсан (братовчедката на Ели и нейния мъж, които седмици наред ни търпяха в Гваделупския им дом) тревожно и загадъчно са трепнали, и те никога няма да разберат защо, освен ако не четат това.

И така, бързо и безаварийно се озовахме в Антигуа, където без да ни питат каквото и да било, щедро ни дариха с безплатна тримесечна виза. Ето така се прави туризъм!

Бюстът на VC Bird в Ст. Джон първият министър-прецедател на Антигуа

Понеже пристигнахме късно и бяхме напълно неориентирани, решихме да ползваме жокер: взехме таски от летището и заръчахме да ни кара към най-евтиното място. Така попаднахме в столицата Ст. Джон в Mel's Guesthouse - скромна квартирка със скромни стаи и много свестен чичка домакин, който вероятно е Мел. Че даже и безжичен интернет имаме.
Още с нанасянето рапитахме Мел къде сме, къде е автогарата, колко струва бирата и други подобни полезни неща. След това излязохме и разгледахме каква храна се продава по улиците, обиколихме всички околни мини-маркетчета и разгледахме цените и стоките. Така, само малко след като бяхме пристигнали вече бяхме доволно ориентирани в обстановката, явно влизаме във форма.



А, обстановката беше следната: още по-скъпо от Доминика, малко по-заредени магазини и малко по-голям избор от уличен джънк-фууд. Като към това се добави и цената от $53 в зелено за квартирата, решихме че няма да се задържаме дълго тук.

Както бяхме емоционално и физически изтощени от красотите на Доминика, Антигуа по никакъв начин не успяваше да разпали нашият изследователски дух и   решихме да се отдадем на мързел и търкаляне по плажове.
 








трите круиза
Първия ден го заделихме за разглеждане на града, но такава маняна ни налегна, че успяхме да се напънем да станем от леглото и да изпълзим навън едва привечер. Пък то се оказа, че и една вечер му е много на града. Сейнт Джон е безгранично грозно и безинтересно градче, всяка сутрин над него надвисват три огромни круизни кораба, от които се изсипват хиляди бледолики, които започват да ядат, пият и пазаруват боклуци. Вечерта корабите си заминават и града опустява, всякакви прояви на карибска естетика изчезват със затварянето на туристическите барчета, ресторантчета и сувенирни магазинчета. Остават магазинчетата на сирийците, китайските ресторанти, уличните пилешки грилове и местните, които се шляят по улиците и слушат най-отвратителния американски черен бълвоч актуален в момента. Изобщо, явно с повишаване на стандарта идва и обезличаване на духа.
Напълно в унисон с упадъка на карибската идентичност, ние си намерихме един евтин вкусен китайски ресторант и му станахме лоялни клиенти.

Но, силата на Антигуа не е в Сейнт Джон, ами в плажовете от бял пясък и кроткото лазурно море. Следващите два дни посветихме на плажуване. И наистина беше прекрасно, но след два дни търкаляне по пясъка започна да не ни свърта. Нещо, нямаше интрига, време беше да се направи нещо значително и предизвикателно. Например, да се замине за Ямайка!

Но преди това, малко фотоматериал от Антигуа

на фона на съседен Монсерат, известен най вече с изригването си през 1995
Съхнещ тензух на Яната, пак на фона на Монсерат


тихи игри на плажа

2 коментара:

  1. може би имам въображение в повече, но това дърво на прибоя ми прилича на половин съсухрено зомби, което със зинала към камерата паст се опитва да изпълзи по-далече от разяждащата го океанкса вода... така ги виждам аз нещата :П

    ОтговорИзтриване
  2. Хора, вие милост нямате! Знаете ли тук какъв сняг е! Снежна приказка! Но вашата приказка повече ми допада :-))! Поздрави!

    ОтговорИзтриване