Доминика - Портсмут и първи впечатления

До де пристигнем в Доминика, се наложи да си ходим. Как се получи така, ще разкрием в следващата публикация. Тук ще прочетете за пристигането ни и първите ни впечатления от Доминика.
 

на ферибота за Доминика

Някои може би вече знаят, че започнахме подхода към Доминика със фалстарт. В Неделя сутрин, след като тържествено обявихме че отплаваме, си приготвихме сандвичи за из път и се стоварихме с багажа на пристанището... където отказаха да ни продадат еднопосочни билети и настояха да платим доста по-висока сума за двупосочни. Не можело да влезеш в Доминика без да имаш билет за излизане (а в една туристическа агенция до която се допитахме ни бяха казала друго). Тъй като това обезсмисля цялата ни концепция да пътуваме свободно и да си правим планове на място, решихме да пътуваме с другата компания, чиито еднопосочни и двупосочни билети, кой знае защо, са на една и съща цена. И поради тези обстоятелства в действителност потеглихме ден по-късно.
 

хубаво корабче н фона на Доминика

Фериботът взе разстоянието за няма и два часа - достатъчно че на някои пътници да им прилошее, но ние бяхме железни. Яна спа през цялото време, както впрочем и на всички други пътувания с лодка до момента. Наближавайки Доминика можеше да се види, че е доста различна от Гваделупа - стръмни брегове някак изведнъж се надигат от морето и изглеждат непристъпни. Действително, Доминика не е известна с плажовете си, а с планините, и повечето хора идват тук за трекинг. 

Акостирахме в залива Принс Рупърт, където е градчето Портсмут - второ по големина на острова. Първото ни впечатление не беше изцяло позитивно, защото на границата ни посрещнаха с излишни бюрократични препятствия. На пристанището отказахме такси-тесла и извървяхме пеша двата километра до Портсмут. Влизането в града беше странно - докато влезем, и той взе че свърши. Всъщност представлява по-скоро село, но не какво да е, а чаровно карибско селце. Има известна доза мизерия, особено след лъскавата Гваделупа, къщите са поолющени, хигиената - съмнителна, но пък здраво ги тресе маняната, която е заразна и бързо прихвана и нас. Първоначално смятахме да обходим де що има за ходене около Портсмут преди да се преместим по на юг, но след първия ден усилен трекинг амбицията намаля значително.

Малко снимки от Портсмут и около него

заливът Принс Рупърт и люлката за скачане във водата
и навяхване на глезени

 

плажът на Портсмут

Настанихме се на каучсърфинг при Алдо, американец от холандски произход, който работи като преводач за глухонеми в местния университет. Всъщност има само един глухоням студент, и специално за него е вербуван преводач. Алдо живее най-отгоре в триетажна (висока за Портсмут) сграда до брега на морето, с гледка към целия залив. В момента при него живеят и две местни момчета, които той без да ще е "осиновил". Помагал на единия с уроците, а той взел че се нанесъл у тях, довел и малкия си брат - от голямо семейство са, където живеят на тясно и родителите явно нямат нищо против. Той самият е малко учуден как така изведнъж се е оказал с две деца, но май няма нищо против. Грижи се за тях, храни ги, помага им с домашните и се опитва да ги възпитава. Прави впечатление на добър и щедър човек.

У Алдо, нашето кьоше

Звездовидния плод се казва Карамбола и си расте свободно в гората

Алдо е голям любител на природата и още първия ден ни заведе на разходка из джунглата, по една пътечка която едва ли бихме открили сами. По пътя ни показваше и разказваше интересни подробности - орхидея пренесена на острова от един голям ураган, различни видове дървета, дупки от земни раци. По принцип имало и папагали, а веднъж дори бил виждал Боа, но ние такива срещи нямахме. За капак вечерта ни заведе до горещ извор съвсем близо до града, за който обаче малко хора подозират. Киснахме се там задружно, в джунглата и под звездите - тукашния вариант на гореща вана.

Разходка в джунглата с Алдо:

гледка към залива Принс Рупърт и Портсмут

Доминиканците са много дружелюбни и услужливи и имахме много приятни срещи с тях. Позравяват, обясняват и помагат. Ромът е институция тук, наливат се с всякакви ромови коктейли и пуншове, както и с бозавото "джинджифилово вино". Цигари много не сме видяли да се пушат, но за сметка на това употребяват Ганджа без задръжки.

Знанията ни по икономика не са достатъчни, за да си обясним странния стандарт на живот тук. Хората живеят в схлупени барачки и изглеждат бедни, инфраструктурата е зле, но цените в магазините са високи. Например, мини биричките са 5 карибски долара (към 3 лева) независимо дали ги купиш от бар, ресторант или магазин. Това определено не ни хареса, и бяхме принудени да експериментираме с местни питиета, като например джинджифиловото вино. Макар че тук уж не са имали комунизъм, по някои неща напомня на соц-държава. Например, Алдо разправяше, че като видиш нещо интересно в магазина е добре да се запасиш, защото не се знае кога ще има пак. Като цяло в магазините няма кой знае какво - дори не можехме да измислим какво да ядем, защото повечето обичайни за нас продукти или ги няма или са безумно скъпи. А градският пазар представляваше две сергии с оскъдна селекция от плодове и няколко скъпи зеленчука. В крайна сметка се развихрихме кулинарно с импровозиран огретен от местни корени с кокосово мляко.
 

Изкарахме три приятни дни в Портсмут и около него. Макар да няма почти нищо особено тук, можехме спокойно да си отвисим и още, но се наложи в четвъртък да идем в столицата Розо да си удължаваме визите. Оказа се, че тук имиграционните се взимат нещо много на сериозно, и когато на влизане ни питаха колко дни ще останем и ние им отговорихме по навик - една седмица, те взели че наистина ни дали само толкова престой.

 

Следва продължение...