сряда, 25 януари 2012 г.

Доминика - визи, вирчета и водопади

Макар че не ни беше зле в Портсмут, се наложи да потеглим към столицата Розо, където в централния имиграционен офис  да си удължим престоя в страната. Придвижването из Доминика става предимно с малки бусчета, които носят гръмкото име Автобуси,  но действат по-скоро на принципа на нашите маршрутки. Когато не движат по редовна линия могат също да бъдт пазарени като частни таксита. В автобусната си роля, те не тръгват от началната спирка преди да са се напълнили догоре. Всяко бусче си има лозунг изписан в горната част на предното стъкло, явно изразяващ отношението на собственика към света. А, лозунгите, напълно в унисон с карибския дух, наподобявт проповеди като например: "Умиротворявай", "Вярвай в господа, а не в човека", "Jah Bless!", "Who Jah bless, no man curse" и други такива.
На такова бусче се натоварихме една карибска утрин, и поехме по чисто новата прясно маркирана, построена от китайците "магистрала" от Портсмут към Розо. Да се разбира тесен и завойчест път, както и всички останали в Доминика, но този беше хубав и гладко асфалтиран (по-късно успяхме да видим и неремонтирани пътища, за сравнение). При все това бусчетата хвърчат шеметно и така близко се раминават, че в комбинация с непривичното шофиране отляво могат да ти настръхнат косите.

столицата Розо
Стигнахме за около час - мащабите на Доминика са изнендващо малки. Гледаш на картата някакви разстояния уж междуградски, а се оказва че могат и пеша да се извървят. Така беше и в Розо - уж голям град, столица, а го обхождахме надлъж и шир за 10 минути. Там живеят 15 000 души, има си няколко големи супермаркета, ботаническа градина и катедрала. Повечето сгради са двуетажни, дървени, в познатия ни вече карибски стил. Иначе града пак си е с открити канавки и кокошки тук-там по дворовете - като цяло Доминика няма "модерен" облик. Когато на доковете застане круизен кораб сякаш засенчва града, а количеството туристи които изсипва като нищо са повече от населението. Тогава настъпва оживление за зараждащия се туристически бизнес и всички се втурват да обслужват доковете - сергии, ресторанти, гидове. Дори автобусите в такива дни са оскъдни, защото много от тях се преквалифицират в таксита.
А в неделя всичко спира, автобуси няма, магазините не отварят, всички са на църква.

неделна сутрин в Розо
катедралата в Розо
В Розо нямахме късмет с каучсърфинг и затова бяхме на квартира. Отдалеч бяхме дочули слухове кое е най-евтиното място за нощувка и нашата собствена проверка ги потвърди - настанихме се в Чери Лодж срещу скромните за Доминика 80 карибси долара (47 лв) на вечер. Въпросният Лодж е трудно да бъде описан. Може би наистина отговаря на табелката си - "основан през 1892", и привидно неподдържан оттогава. Наподобява пълната с вехтории къща на някоя много стара баба, каквато действително ни посрещна и настани.
Чери Лодж
Получихме двойна стая с излаз към голямата  тераса опасваща къщата, но бяхме предупредени да не ходим в единия край за да не се срути. Интересно беше че стаята ни нямаше прозорци, нито пък стени в истинския смисъл на думата, защото свършваха на една педя под тавана. Затова пък имаше няколко прозореца към коридора преградени само със завеси. Съответно стаята беше звукоизолирана колкото палатка - вечер заспивахме под звуците на телевизора на бабата, а сутрин се будехме от нечия настойчива аларма която звънеше ли звънеше всеки ден от 6 ч. нататък. Но тези на пръв поглед неудобства не ни попречиха да  се чувстваме уютно в Чери Лодж, даже напротив, имаше си един особен чар - от красотата на старата дървена сграда до балдахинът против комари над леглото.

Карибски вечери в Чери Лодж

Отидохме в Розо в четвъртък, за да имаме два дни на разположение да уредим въпроса с визите. Първия ден ни казаха, няма проблем, да попълним ето тези формуляри и да дойдем утре защото днес им е свършило работното време. Затова в петък, с попълнени формуляри и всичко необходимо се явихме пред имиграционния служител. И тук идва момента когато Демоника напълно си заслужи прозвището. Служителят, явно станал накриво тази сутрин, заяви че няма да ни удължи престоя. Прати ни до Министертсво на Имигрцията да кандидатстваме за визи. Там пък, нямало такава процедура - трябва да напуснем страната и тогава да кандидатствме (ама лесно ли се напуска остров?!). А нали имаме право на 21 дни престой без виза? Е да, ама веднъж като са написали в паспорта 7 няма сила която може да го промени. Така и не разбрахме защо се отнесоха така с нас - дали ние го провокирахме като се опитваме да разбием стандартнта схема и да не си планираме предварително цялата почивка? Дали просто нямаме късмет? Демоника!!!

Колкото и да не ни се вярваше какво се случва, се наложи да се примирим и бързо-бързо да прекроим плановете според новата реалност. На фона на множеството чудесии, които ни очакваха наюг около Росо, и които никога нямаше да ни дочакат, мъзеливия ни престой в Портсмут започна да ни се струва загуба на време. В оставащите ни два и половина дни се опитахме да обиколим най-големите забележителности на острова. Има десетина национални природни обекта които си струва да бъдат посетени - обединени са от система с пропуски, по 5 USD за един обект или 13 USD седмичен пас за неогрничени посещения. Притиснати от времето, си избрахме три от най-известните обеки - два водопада и едно вулканично езеро.

Trafalgar Falls - Това са два отделни водопада, високи десетки метри и доста пълнводни, течащи един до друг от две отделни реки. В подножието им пък извира гореща минерална вода и образува множество басейнчета идеални за къпане - има такива с гледка към водопада, и други съвсем закътани.

Трафалгар Фолс
видим ли гьол, а още повече - топъл, не можем да не се накиснем в него
Boiling Lake - Езеро образувано в кратера на вулкан, което наистина ври и кипи. Вулканът продължава да бълва горещи газове, от което езерото бълбука, вдига пара и мирише на сяра от километри. Врящото Езеро е един от най-трудно достъпните обекти - трекът отнема около 3 часа в едната посока (2.5 за нас, разбира се) и включва много стръмно катерене и слизане. Всички твърдят че е необходим водач, но всъщност беше много лесно, пътеката е поддържана и добре обозначена. Минава се през една долина с красноречиво име: Valley of Desolation, където от пукнатини в земята изригва сяра и гореща вода. Малко по-надолу тя се смесва със студен поток и отново се получават топли вирчета. Никъде където отсядахме в Доминика нямаше топла вода и хигиената ни се състоеше главно в киснене по горещите извори.

слизане към Долината на опустошението
Долината на опустошението и Врящото езеро, което дими в дъното
Врящото езеро и Ели за мащаб
има ли вирче, вътре сме. Това поне не ври
Emerald Pool - Може би най-известният и най-красив водопад. Не е много голям, но пък се намира в една клисура затворена отвсякъде и образува примамлив синьо-зелен вир. Неслучайно го снимат по всички картички и брошури за Доминика.

Emerald Pool
Този водопад си оставихме за последния ден - да го посетим на път за летището, което се намира в другия край на острова от Розо.  Задачата леко се усложни от факта, че в Неделя цяла Доминика почива и автобусите почти липсват. Затова се придвижвахме с комбинция от автобуси и автостоп, по едно време даже стана леко напечено защото чакахме два часа на едно кръгово всред нищото. Но все пак и този път успяхме да изпълним куеста.

в пикап за летището
На водопада си направихме среща с Омри - израелецът от на Васко екипажа, ако си спомняте, който пък същия ден кацаше в Доминика. Каква ирония, дни наред го навивахме да дойде в Доминика, за да попътуваме заедно, и накрая той се съгласи и дойде, но ние трябваше да си тръгваме. Все пак не сме го съвсем минали, понеже като любител на природата няма как да не му хареса острова. Като пристигна ни разказа как е влязъл в страната с еднопосочен билет и заявил, че не знае точно колко ще стои, и му дали един месец от раз. Ах, омразни Доминикански имиграционни!

Топнахме се във водата, изпихме някоко бири, разказахме си няколко истории и се разделихме. Ето анимиран поздрав от всички нас:


И така, напуснахме Доминика със смесени чувста. От една страна се влюбихме в релефа, джунглите, водопадите и гьоловете, от друга страна сме възмутени и смъртно обидени от отношението на чиновниците.

Летищен клош-пикник. Седнахме да си доядем последните провизии, за да не вземат пак да ни ги конфискуват

Следваща дестинация - Антигуа.

ббб

3 коментара:

  1. Новото фото прави чудни снимки! Много красиви места, жалко за визите, а Яна изглежда се чувства страхотно като пътешества, щастливо бебче :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Имаме доста оплаквания от новото фото апаратче, основното е че на приближение не може да фокусира, явно това е една от причините да го продадат толкова евтино, освен това в много зле от към динамика и острота, а ми липсват и широкият ъгъл и ръчните настройки на предишното. Но се стараем да компенсираме техническите недостатъци на фотото с хубави обекти, композиция и не малко обработка след това.
      Така че, приемам коментара като комплимент, благодаря :)

      Изтриване
  2. леле, страхотно изглежда; направо приказно
    звучите мн жизнерадостни, макар и при тези обстоятелства
    чакам с нетърпение следващите приключения

    ОтговорИзтриване