Из Гваделупа

Покрай многото Атлантически писания изостанахме малко с разказите за нашето ежедневие в Гваделупа, но това не значи че тук си седим със скръстени ръце. Е, само мъничко. Действително има доста мързеливи дни, когато просто си почиваме - нали сме на почивка - но също така изследваме и красотите на острова.

Водопади и трекинг

Тук се виждам за мащаб

Остров Гваделупа се състои от две части, подобни на крилата на пеперуда. Гранд Тер (Голямата Земя), където живеем ние, е по-населена и туристическа, и най-хубавите плажове са тук. Другата половина, кой знае защо наречена Баз Тер (Ниската Земя) е всъщност по-голяма и по-висока, заета от вулканични планини. Там е и по-диво, вали повече и джунглата е избуяла в пълния си блясък. Голяма част от Баз Тер всъщност е национален парк. Навътре в планината има множество красиви водопади, някои почти достъпни с кола, други - на 2-3 часа разходка. Разгледахме вече няколко такива включително и най-големите - 115 и 120 метра - до тях си трябваше известно ходене. На входа на парка дори се опитаха да ни разубедят - трудно било, трябвали hiking shoes. Ние с тия кецове Черни Връх сме качвали, какво знаят те! Е, трекът през дъждовната гора наистина се оказа мокро начинание - вода тече, капе и се процежда отвсякъде, от небето, от вади и рекички, от листата на дърветата - но поне е топло и не ти дреме че си мокър. И след всичко това, гледката на огромния водопад от самото му подножие беше приказна, макар и малко замъглена. На друго място пък намерихме райско водопадче със синьо вирче в което може да се плува и скача - точно като декор от филм.

Топли минерални извори в подножието на вулкана

Вулкана Ла Суфриер в един от редките моменти когато не е скрит от облаци

Плажове

Наред с райските водопади си бяхме поставили за цел да намерим и райско плажче, с палми и бял пясък, на което да опънем хамак и да айлякуваме на воля. Не че тук липсват плажове - до нашата къща са цели два - но ние се амбицирахме да открием Най-якия Плаж в Гваделупа. Дали сме успели - преценете от снимките, но за всеки случай продължаваме търсенето.

Ежедневие и други интересности

Някои други събития които междувременно ни се случиха.

Веднъж в търсене на Най-якия Плаж тръгнахме по пътечки покрай брега и попаднахме на поляна с войнствени крави/бикове. Предпазливо се завряхме в гората и се провирахме през бодливи храсти до друга полянка, с други крави, но и човек с джип. Криво-ляво се обяснихме че отиваме към плажа. Той се учуди, "Как така към плажа, плажа е далече, на километър и половина!" В крайна сметка ни закара с джипа си.

Друг ден посетихме сбирка-барбекю, която местни каучсърфъри любезно бяха организирали на нашия плаж. Запознахме се с доста хора, някои пътуващи като нас, други живеещи тук. Имаше и един французин току що прекосил Атлантика, та с Васко обмениха опит. Също почерпихме информация от първа ръка за някои от местата които тепърва се кяним да посетим.

Извън това ежедневието ни е доста лежерно и спокойно. Отдали сме се на чревоугодничество - пазаруваме и си готвим каквото ни дойде на ума, да се поглезим за последно преди да се впуснем в чергарство. От време на време разцъкваме на стоп до Сент Анн и Поант-а-Питр. Яна ни забавлява с щуротиите си. Вече каза първата си дума на френски: aпууу (n'y a plus), което ще рече няма вече, свърши - това го научи от Илан. Уви, прекарваме и доста време в цъкане на компютър - трябва да се блогва, да се пишат каучсърфинг рикуести (имаме вече и няколко приети!), да се проучват маршрутите за по-натам. Вече придобихме идея какво ще правим оттук нататък, ще споделим по-подробно в следваща публикация. Изглежда скоро ще напускаме уютното ни гваделупско убежище, в което така дълго и приятно се заседяхме.

Каучсърфинг сбирка. Намерете най-малкия каучсърфър на снимката :)

Гледка от Поант де Шато, най-източната точка на острова