Кариби от въздуха

Както бях обещал на моите приятели авио-маниаци, ето ви малко въздушни снимки на облаци, острови и море, както и малко самолети, двигатели и колесници.

Вече знаете, че на Карибите читав морски превоз няма, та се налага да се лети за доста смешни разстояния. В този дух ми се наложи да взема три самолета за да се превозя от Гренада до Гваделупа. Летях навръх Коледа с LIAT, които май са институция тук, в източните кариби. Летят до всеки остров, но не между всеки два.

Гренада - Барбадос

Първият полет беше рано сутринта, от Гренада до Барбадос. Бях се засилил да стигна пеш от хотела до летището (~10км), но ме прецакаха като още първата кола, която мина ме качи на стоп. Та си повисях на пейките пред летището, което още беше затворено и си цъках на безплатния интернет, хвала. Дали на софийското има?

Макар че в условията пишеше стандартните 45 минути чек-ин преди полета, гишето отвори едва 20 минути преди полета и бяхме едва 3-4 души.

кацане в Барбадос

Барбадос

Барбадос - Доминика

Летището в Барбадос беше модерно, просторно и уютно и също с безплатен безжичен интернет. След няколко часово изчакване се качих на същото самолетче за Доминика, бяхме четири души

отдалечаване от Барбадос

Мартиника

Разтовариха ме в Доминика и самолетчето, с всичките му трима останали пътника веднага отлетя за Антигуа

Доминика - Гваделупа

Летището в Доминика, макар и пак с безплатен WI-FI, беше доста по старомодно и дребно и доста повече се доближаваше до представата ми за зачукано карибско летище. Уви, тук ми свърши батерията на компютъра и си доядох малкото запаси които имах, така че ме споходиха пет дълги гладни скучни часа до последния полет до Гваделупа. Той пък беше толкова кратък, че ако не беше между острови, можех за това време да си го извървя пеш.

Доминика

малко трафик

моето самолетче, отлита за Антигуа

летище като автогара

ще дойдем

Повече снимки нямам, защото се стъмни, пък моето фото, даже и докато беше живо не можеше да прави нощни снимки от вибриращ самолет. Но си спомням, че самолета даже не се и напъна да излети особено високо, и прелитайки над Pointa-A-Pitre, столицата на Гваделупа, ме впечатли степента на развитие и застроеност. Всичко светеше и се виждаха разни натоварени магистрали. Също и летището беше най-голямо и лъскаво от трите други. 

В последствие и впечатленията ми от Гваделупа са, че е много по-развита и много по-европейска отколкото останалите източни Кариби.

Васко

Гваделупа