Pointe-a-Pitre
Преди да почнат дъждовете успяхме да си направим разходка до града с непонятно френско произношение, Поант-а-Питр. Градът не е много голям, с население около 17 000 души (макар че ако се включят предградията са десет пъти повече), нито много лъскав, но е симпатичен. Води се икономическата столица на Гваделупа, тук е летището и главното пристанище, където се товарят разни екзотични стоки за износ - банани, какао, кафе, захар.
Разходихме се из центъра - голям главен площад, малки тесни улички и по-малки площадчета помежду тях. Видяхме и сградата на Съда, където Поля прекарва доста от времето си през работния ден. Не липсваха и туристически атракции - сергии с бижута и дрънкулки от местни материали (черупки, кокосови орехи) и всякакви други сувенири. Имаше и множество магазини за платове - явно тук е разпространено хората да си правят дрехи при шивач.
Най-голямата атракция за мен беше пазарът. Всъщност пазарите са няколко, но има един много голям до централния площад. Под сянката на чадъри са разположени на гъсто сергии, пълни с непознати за мен плодове и зеленчуци. Продавачките са облечени с местни носии, но не обичат да ги снимаш. До пазара за плодове, на самия бряг, е пазара за риба - имаше всякакви видове риби, включително някои много големи от които режат парчета - може би риба тон. Също имаше и огромни лангусти и някои неидентифицирани морски дарове.
Натъкнахме се на улично представление посред търговската улица |
Традиционните тукашни носии |
Тук си измолихме една снимка след като напазарувахме от тази сергия |
Огромни мърдащи лангусти |
Докато бяхме на пазара изведнъж се дочу суматоха - някакви хора на улицата се караха и един се съблече гол. Веднага дотичаха полицаи, въоръжени с палки и спрейове, и набързо въдвориха ред като го накараха да се облече. Поля ми каза, че подобни случки тук не са рядкост - дали поради горещия карибски темперамент или от многото ром. В същия ред на мисли, една вечер миналата седмица докато си правехме барбекю на плажа (което между другото беше много изтънчено, с агнешки ребърца и лангусти), се появи един човек с цяла чанта яйца, небрежно препасал и огромен нож. Настояваше да ни продаде всички (поне 50) яйца за 5 евро и понеже беше досаден, се съгласихме. Та, такива неща явно си се случват тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар