Фото-разходки из Гибралтар

Гибралтар, погледнат от Испания

След като уредих извозването си от Гибралтар, ме заля вълна от ентусиазъм и се юрнах на фото екскурзии.

В общи линии, Гибралтар представлява една голяма скала, от едната страна е отвесна, от другата- доволно стръмна. Градът е разположен в подножието и, като по-голямата му и нова част е построена върху земи отвоювани от морето. Типично в техен стил, местните наричат Гибралтар- Скалата (The Rock), като горната част на скалата, която е над града, се нарича Горна Скала (Upper Rock). Иначе както вече казах, главната улица се каза Главна Улица (Main Street), а всичко останало е или на кралицата или на краля, като например: Kings Chirch, Queens Chapel, Queensway Road, Quinsway Quay, Kings Bar, и т.н.

И тъй като британците изцяло оценяват стратегическото значение на Гибралтар, всичко е заринато със стени, кули, оръдия, тунели и всякакви други военни инсталации, по-голямата част от които и сега се използват от армията. 

И така, юрнах се да катеря Горната Скала, като едва изкачил се над последните къщи срещнах маймунките.

След това се заврях да изследвам тунелите.

Тунелите на Гибралтар са копани в различни периоди от историята с цел военната защита на скалата. Представляват истински лабиринт, обримчват цялата скала и вътре има цял град. Общата дължина на тунелите достигала 30 мили. Част от тях са прокопани още в 18 век, когато възползвайки се от Американската война за независимост, обединени Франция и Испания се опитват да завладеят полуострова. Вражеските войски били толкова близо до скалата, че нямало удобна позиция, от където британците да ги обстрелват, тогава военното командване обявило награда, за който измисли как да прекарат оръдията до някаква позиция от северната страна на скалата. Било предложено да се прокопае 30 метров тунел, но в процесът на копаене им хрумнало да не изкарват оръдията навън, а само да направят дупки в стената от където те да стрелят. Последвала четири годишна неуспешна обсада известна като Великата Обсада. 

Огромно разширение на тунелите направили през Втората световна война, между 1940 и 1943 година, под заплахата от нацистка инвазия. Работело се е при висока степен на секретност, цялото цивилно население е било евакуирано от Гибралтар, а изкопаният материал се е извозвал нощем. Германците така и не узнали за това. Вътре е имало жилищни помещения, столове, болници, тоалетни, бани, складове и какво ли не още. Работело се е денонощно на смени. Обичайният график бил: 8ч сън, 8ч копане, 8ч на караул. Вътре са се помещавали пет хиляди души и понеже питейната вода не им е стигала, са им доставяли допълнително с кораби.

Преди мен мина една огромна френска група, и понеже нямаше никой друг за английски тур, аз си минах сам с персонален гид.

от едно балконче в Скалата

балконче от северната страна на Скалата, вижда се гибралтарското летище и Испания след него

След тунелите се изкачих до върха, където обаче имаше мъгла и не можах да видя адските гледки и да заснема неповторимите снимки, но щраках малко по пътя.

не се сдържах :)

От върха се спуснах по отвесната източна страна по едни стълбички. В един момент стълбичките извъртяха и заобиколиха скалата от южната и страна. Това трябваше да бъде изключително зрелищно, включително и да се види Африка, но за съжаление мъглата беше много ниско от тази страна и единствено чувах морето право под мен. Все пак направих няколко снимки с мистичен елемент.

 

и тук не се сдържах

 

На следващия ден отидох да щракна и култовия светофар на самолетната писта. Пътят между Гибралтар и Испания пресича през средата пистата на гибралтарското летище. Когато каца или излита самолет, просто светва червено.

Най-накрая отидох на марината да си заснема лодката която ще ме закара до Канарите, пък и един готин котарак намерих

Васко
Гибралтар