сряда, 16 ноември 2011 г.

Ееех, Кариби!

Нищо чудно че всички мечтаят да почиват на Карибите - тук е просто рай. А някои щастливци, като моите домакини, са успели да се устроят тук за постоянно. Братовчедка ми, Поля, е адвокат, а нейният мъж, Венсан (което се пише Винсент но има френско произношение) работи нещо свързано с поддръжката на бензиностанциите. Техният син, Илан, който е само месец по-голям от Яна, е роден тук и досега не е виждал зима. Живеят в градчето Ле Гозие (по-скоро в покрайнините му) в малък комплекс от къщички до морето.

Нашите покои
Къщата е доста голяма - те пребивават на долния етаж, а горния е само за гости. Имаме на разположение една огромна стая със скосен таван (любимото ми!) обзаведена със спалня, диванче, бюро, както и собствена баня. През уикендите Поля и Венсан са свободни да ни водят насам-натам, ходихме вече до няколко плажа и един парк с тропически животни. А през седмицата работят и с Яна сме сами вкъщи.

Терасата с гледка към басейна и (почти) морето
Засега се очертава ежедневието ни да протича подобно на това в София - главно в мотаене - само дето вместо разходки в парка ходим до плажа и басейна. Плажовете са два - един по-малък и закътан на който няма нищо, и един по-голям с няколко вързани лодки, ресторант и бира Кариб по 2 евро, което е нелоша цена за тук. И на двата през седмицата няма почти никой. Плажовете тук са целите обрасли с палми и други дървета които правят шарена сянка. Също подухва ветрец и минават облачета - нито ти е жега, нито студ - а водата е много топла и спокойна. Когато сме на плажа обаче, Яна все напира към водата, а там сянка няма, и затова не стоим твърде дълго.

Днес в единия край на плажа намерих струпани кокосови орехи - явно тук са изобилни и не са голяма ценност. Взех един, гледах го, чудих се, поблъсках го с камък, но не измислих начин да го отворя и го зарязах. Има и други екзотични плодове - засега наблягаме на портокали и ананаси (Яна много ги харесва), и едни мънички банани на които тук викат "маймунски пишки". По принцип има и манго но за съжаление сега не му е сезона.

Малкия плаж

Все още борим часовата разлика, особено Яна, която първите дни ставаше сутрин в 5. И аз покрай нея ставам и си лягам рано. Но тук хората като цяло са ранобудни - Поля и Венсан тръгват за работа в 7, а вечер се стъмва към 6 ч. Това много ме шокира отначало - свикнали сме лятото като е жега да се стъмва в 9-10 - но тук денят целогодишно трае от 6 сутринта до 6 вечерта. И доста такива дни ще изкараме докато чакаме да пристигне Васко.

Това са само първи впечатления - има още много да разказвам. Но, има време, нека първо да се потопим в атмосферата :) Засега съм подготвила само фото-бомба:





1 коментар:

  1. Блазе ви, момичета! А ние тук зъзнем и въртим ръчките на радиаторите...
    Снимките са прекрасни. Ей такова местенце си е за живеене - цяла година слънце и вода!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване