събота, 12 ноември 2011 г.

До Канарите и яхта Loose Cannon

Гибралтар зад гърбовете ни
Животът е изпълнен с превратности, понякога човек скучае във влакове, след това се весели в Испания, понякога мързелува в Гибралтар, а веднага след това повръща. В този ред на мисли, мога да отбележа, че оставих нещо от себе си в бурните води на гибралтарския проток. Но древните гибралтарски мъдреци са казали: "Презокеанските пътешествия започват с пречистване на тялото и душата", най-вече на тялото, от излишните стомашни сокове. След това обещаващо начало, лирическият герой цяла нощ се бори за живота си, лежи и пъшка на някоя койка и през половин един час пълзи до малката тоалетна, гушка шише вода но не смее да пие от него по повече от една-две малки глъдки наведнъж. На няколко пъти лирическият герой се опитва да изпълзи навън, но бързо се връща на койката. На сутринта, приключенецът успява да изяде един орех и повръща за последен път, по-късно поглъща половин сладкишче и четвърт бульонче, чувства стомаха си натежал от това чудовищно количество храна и пак си ляга. Чак към края на този втори ден, младият мореплавател усеща прилив на енергия, изяжда още няколко ореха, става и непоклатимо се упътва към тоалетната, този път за да пикае, победа!
Като се изключат глупостите на древните гибралтарски мъдреци, хората са си казали, че никой не е застрахован срещу морската болест в началото на плаването. Хване ли те, минава за два дни и повече проблеми нямаш. Е, поне в повечето случаи е така, чувал съм и истории за хора били зле през цялото плаване. Също така съм чувал, че ако твърде много се страхуваш да не ти прилошее, ще ти прилошее, и така стана. 

Loose Cannon: Роузи, Аз, Ричард, Малкълм, Родриго
Потеглихме в Събота, началото беше напрегнато, кошмарно според капитана, времето не беше много подходящо, но следващата възможност да изпълзим от Гибралтар била чак след седмица, духаше силен насрещен вятър, беше студено, върлуваха големи хаотични вълни, вълненията на Атлантика и на Средиземно море се срещат тук а отраженията им от близките брегове на Африка и Европа разбълбукват положението още повече. И за капак на всичко трябваше да лавираме сред натоварения трафик в протока. Някъде вечерта морската болест съвсем ме сломи, цяла нощ лежах на койката и се държах да не падна от нея, вълните мятаха лодката във всички посоки и чувах епичната борба на екипажа с въжетата и платната. На сутринта вятъра спря и така и не задуха повече, океанските вълни бяха по търпими и съвсем намяляха в следващите дни, така че си изпарпорихме на двигател целия път до Канарските острои.
Като се изключи липсата на ветроходстване всичко останало си беше съвсем в ред. На няколко пъти ни съпровождаха делфини, сменяхме се на вахта, разминавахме се с по някой кораб тук и там и наблюдавахме невероятни изгреви и залези. То, други атракции в океана много много няма. 
Да ви кажа, океанските изгреви и залези са доста по-яки от сухоземните. Вече започнах да ги класифицирам. Най-прост е базов изгрев или залез, няма никакви екстри, просто изключително красиви и наситени оранжеви, лилави и жълти отенъци, слънчеви пътеки в морето, и т.н. Следва изгрев или залез с облачета. Облачетата се оцветяват различно в различните етапи на залеза или изгрева, пък ако има различни облачета на различни височини става голяма шарения. И най-якия вариант е изгрев или залез с облачета и остров на хоризонта, е това кърти мивки и пълни флашкарти на фотопарати. Уви, нито един от тези изгреви и залези не може да бъде задоволително заснет с фотоапарат, просто не се получава, все нещо им липсва на снимките. Съжалявам, за да ме разберете ще трябва да го видите сами наживо.

Ежедневието на яхтата беше съвсем просто, нощем се редувахме на вахта, винаги по двама. През деня всеки мързелуваше по най-приятния му начин, книги, приказки, по някое питие. Заради морската болест първите дни предимно спах, към средата се престраших да глътна една биричка, тукашните са по 250ml, към края захванах и няколко книжки, които се подмятаха из лодката. Прочетох някаква кратка детска версия на Моби Дик, много тъпо беше, предполагам оригиналната версия е по-смислена, или просто си е прехвалена детска книжка. Захванах и някаква книга в стил "Ка да станем велики и богати за 12 месеца без да се налага да сме умни и кадърни", но в крайна сметка прецених, че е по-полезно да мързелувам и гледам тъпо в хоризонта и я зарязах.

Всички на лодката се оказаха много интересни персонажи. 

Родриго и Ричард
Капитан Ричард- новозеландец в напреднала средна възраст, който цял живот не се спрял да се мести и живял на сто места из цял свят, бачка в бизнеса с наемане и прекарване на яхти. Наскоро починала сестра му, а жена му получила удар, това го накарало да осъзнае, че няма за кога да отлага, планира и трупа богатство, разпродали каквото имат и се юрнали да обикалят света. В Хърватска купил яхтата, прекрасна Beneteau First 47.7 и смята с нея да се приберат до Нова Зеландия, до към година-две.
Родриго- тридесетина годишен полу-бразилец, полу-италианец, живее и работи като капитан на лодка в Ибиса, обаче не пие не пуши и не купонясва. Да, имало и такива в Ибиса! Трупа едно след друго ветроходни и мореходни свидетелства и сертификти, размахва из лодката разни секстанти, справочници, звездни карти и други подобни чудесии, които съвременните ветроходци са забравили и заменили с GPS-и. Ще ги питаме какво ще правят като им се изтощят или прецакат акумулаторите.
Роузи и Малкълм
Малкълм- изискано английско старче с много интересна биография, бил е парашутист, автомобилен състезател, танцьор, има третостепенни кино участия, три издадени книги, колекционер на механични часовници, въртял е бизнес със стари дрехи, аксесоари и танцови забави. Понастоящем е рентиер, хайманосва си напред назад със своята ветроходка и има гаджета навсякъде, включително и в България.
Роузи- на двадесет и нещо години, неудобно ми е да питам колко, и тя като мен, налази от Гибралтар. Доста запалена по ветроходството, ходила плавала къде ли не. Англичанка, но израснала във Франция, просто там било по-хубаво.
Те пък, почти всичките се оказаха вегетарианци, не стига че по принцип на лодка се правят бързи, прости и скучни манджи, представете си и да са вегетариански. Е, ние с капитана, от време навреме си пекваме гузно по някоя наденичка, та не се оплакваме.
Роузи е каещ се естетически вегетарианец предпочита да вегетарианства, защото месото не и е вкусно, но не натиска много, защото и е неудобно да кара хората да се съобразяват с нея. Та, като се налага яла и месо. Родриго е агресивен етичен вегетарианец, не яде месо защото е против убийството на животните и постоянно ни го натяква. Малкълм е агонизиращ вегетарианец, не съм сигурен защо не яде месо, но много му се иска и всеки път когато извадим мръвките се гърчи и измъчва от дилеми, но засега устоява.  

с Ники в Гибралтар
Както може да се очаква, всеки ден с екипажа се сближаваме все повече и става все по-небрежно и весело, но не искам да зациклям тук, ще имам достатъчно циклене на следващата лодка. Така че се вдигам и по линия на couchsufring отивам при някаква мадама в Аресифе, столицата на о.Ланзароте, да видя какво ми готви там съдбата. Гибралтарското ми "сърфиране" беше много добро, домакинът Ники беше супер пич, там се чувствах като у дома, и открихме общи познати, при това много качествени общи познати. Колко е малък света, пък и хората са си го казали: "Краставите кучета се надушват".

И сега малко снимки

Африка от Гибралтарския проток
корабче в Гибралтарския проток

Изпращачите

Изграви




на вахта в пълно бойно снаряжение


3та категория залез- с облачета и остров


Васко
о.Ланзароте



3 коментара:

  1. много яка ветроходна брада

    ОтговорИзтриване
  2. мерси мерси, търся си и папагал, дървен крак засега не ми трябва

    ОтговорИзтриване
  3. Ах тази морска болест. Искрено ти съчуствам.

    ОтговорИзтриване