Между другото- RC44

Хоп, пак съм аз, пак от Ланзароте. Ето, че не заминахме и в Събота. Новата вероятна дата на тръгване е утре (Неделя), но само гадаем, защото капитанът просто не благоволява да ни осведоми по въпроса.

И понеже трябва ефирът да се запълни с нещо, това нещо днес ще бъде RC44, това е клас състезателни ветроходки. Ако Купата на Америка е Формула 1 сред ветроходките, RC44 е нещо като Формула 3000 или Купата на Америка на бедните- едната лодка струва само около един милион евро, направени са за максимална ефективност и са изцяло от карбон, но са еднакви, така че да се мерят екипажите, а не инженерите. Възникнали са, когато Ръсел Коуц, многократен победител в Купата на Америка, му писнало от цялата мултимилионна технологична надпревара и проектирал този клас, като скромно го кръстил на себе си: RC- Russel Coutts, 44- дължината на лодката във футове.

Имат си шампионат и се случи така че преди около седмица, тук в нашата марина, им беше последният кръг за сезона. Състезаваха се четири дни, всеки ден по три гонки. Миналата Неделя им беше последният ден и се оказа, че можело и простосмъртни да се качат на лодката по време на състезанието. Омри и Франко намазаха, а аз изпуснах, защото ни беше свободен ден и рано рано се изстрелях по баирите, преди да научим за офертата. Не мога да ви опиша колко ме е яд, че изпуснах това, а Омри и Франко така се бяха ощастливили, че като се върнах Омри ме хвана да ме черпи бири, а Франко беше толкова щастлив, че не можеше да говори.
Отишли в прес-центъра и питали плахо, а онези като се зарадвали, ги хванали, завели ги в ВИП салона, налели ги с кафета и сладкиши, после ги качили на някаква луксозна лодка, гледали гонките и за последната им казали да си изберат отбор и да ходят да се качват.

И ето малко снимков и видео материал от събитието

44

Старт

От лодката на Франко, той си я избра, защото стратегът е италианец

състезател Омри

състезател Франко

И сега награда, за които са издържали да разгледат чак до тук

Иначе, тук на Лорена, капитанското малоумие се вихри с пълна сила и след като вече няма никакви бури, циклони, урагани и Атлантикът е по-тих и от езерото Ариана, се оказа че лодката не била още готова за тръгване. Постоянно се оказва, че трябва да се свърши още нещо, а нещата стават все по-несъществени. Например, гусин Давид от два дни ръчка, реже и пили някакво дръвце, което накрая се оказа че е подложката на фенерчето му. Тримата от екипажа, вече се бъзикаме че го е страх от жена му и протаква моментът, в който ще я срещне отново.

Стискайте палци в Неделя да тръгнем, то ще се чуе

Васко
Пуерто Калеро, о.Ланзароте