вторник, 22 ноември 2011 г.

Карибско ежедневие

Вече може да се каже че сме напълно аклиматизирани - скоро ще се почувстваме едва ли не местни! Влязохме си в ритъм - ранно ставане, плаж, дрямка, басейн, игри с Илан, вечеря. През седмицата горе-долу е това. Уикенда ходим на други, по-далечни плажове и вършим това-онова заедно с домакините.

Яна и Илан

Винаги съм се чудила какво ли е да имаш близнаци - мисля че сега разбирам донякъде. Само донякъде, защото все пак съотношението родители : деца е малко по-благоприятно при нас.


Яна и Илан се падат втори братовчеди, Илан е около един месец (и около 3 кг) по-голям. Невероятно е колко са различни двамата! Илан е буен, тромав като малко мече, пълен с енергия, постоянно търчи насам-натам, блъска, тряска, вдига шум. Яна - не бих казала че е кротка, но определено пипа по-внимателно и замисля по-изтънчени пакости, като например да се покачи на кухненския стол, а оттам на масата. Не че Илан не може да го направи - просто не се сеща. Илан си завира доста неща в устата, включително на плажа яде пясък, за ужас на родителите си. Яна напротив - вече е разбрала кои неща не стават за ядене и дори плюе с погнуса ако в устата и попаднат песъчинки. Илан е доста по-лесно да го разсееш и да му отнемеш нещо което не трябва да пипа, докато Яна задължително прави сцена. В колата Илан кротко си се вози и гледа навън, докато Яна изисква повече внимание. Най-голямата разлика е в храненето - Илан обожава да яде, независимо какво, това е и единственото нещо което може истински да го разстрои - ако някой яде пред него и не му дава. Яна пък съвсем противоположно, доста е капризна и кара основно на кърма с изблици на апетит тук-там.


Не съм сигурна на какво се дължат тези различия - на разликата между момчета и момичета, на гени и характер или на различния начин по който ги отглеждаме. Ще дам малко бекграунд: Яна я гледаме в стил "привързано родителство" - кърмене на поискване, носене в слинг, съвместен сън, захранване водено от бебето и т.н., докато Илан хапва адаптирано мляко и пюренца, смуче биберон и заспива с играчка "дуду". Той също така от двумесечен ходи на ясла - не по избор на майка му, просто майчинството във Франция е много кратко - и това със сигурност се е отразило защото от рано е свикнал с други деца. Каквато и да е причината, много е интересно да наблюдаваш две уж подобни, а толкова различни бебета.

Те самите вече свикнаха един с друг и вечер когато Илан се върне от ясла започват бурни игри. Понякога се гонят, боричкат се и се смеят, понякога се карат и не могат да си поделят някоя играчка - тогава настъпват големи сръдни. Учат се един от друг - например Яна най-после започна да пие вода гледайки от Илан, а той за пръв път прояви интерес към катеренето по столовете. А двамата задружно тормозят тукашния котарак, Марсел.
Няма и минута спокойствие за Марсел


Парапланер

Тук са много популярни всички спортове свързани с водата и вятъра. Приятели на Поля и Венсан карат кайт-сърфове и канута, а един техен приятел, Давид, редовно лети с парапланер. Той е доста опитен, бил е и инстурктор, а наскоро си е купил крило за двама души и търси желаещи да го тестват. През уикенда ни позвъни и отидохме на мястото където се лети - стръмна писта изсечена в гората специално за парапланеристи, която се спуска по брега надолу право към морето. Летят над морето и брега - гледките трябва да са страхотни. За съжаление беше вече привечер като отидохме и само Венсан успя да се вози. Дано някой път да се отвори възможност и за мен по-натам.

 


Кухня

По моя молба купихме разни местни плодове и зеленчуци. Отново имаше ананас, банани, мандарини (които тук са зелени отвън, но вътре са много сладки). Нещо което за пръв път опитвам е "плод-звезда" - незнам има ли си име на български - беше приятен и сочен, малко напомня слива. Запасихме се и с интересни продукти за готвене - платани (сорт банани които се готвят), кристофин, сладки картофи и някакъв кореноплод външно подобен на ряпа. Също към екзотичните плодове на Гваделупа спада и... доматът! Има чудесни, вкусни, истински домати, за каквито в България вече само си мечтаем.

Вече пробвах да си сготвя платан - експеримента не беше изцяло успешен, защото се оказа че съм подбрала твърде узрял плод (за солени рецепти трябвало да е по-зелен) и се получи доста сладникаво ястие, но аз го подлютих порядъчно и си го хапнах. Изядохме също и кристофините - белезникавите плодове от снимката - Венсан ги приготви запечени с бекон и сос бешамел. Аз ги опитах и натюр, само посварени, и се оказаха с много особен вкус, с аромат на шунка, ако щете вярвайте! Страшно много ми харесаха, а също и на Яна - тя за пръв път от няколко дни яде с апетит.
Мадер, сладки картофи и кристофин
Платан, запечен с чесън, домати и малко кашкавалец
Сготвените кристофини


 И за финал, още малко снимки на Яната, просто защото ми харесват :)




2 коментара:

  1. Страхотни сте и малката е много сладка!

    ОтговорИзтриване
  2. снимките много радват. успех на татко пънк в отплаването!

    ОтговорИзтриване