четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Голямото изчакване

Уви, за всеобщо разочарование, все още съм на Ланзароте и все още не сме отплавали на никъде. Евентуалната датата на потеглянето постоянно се отлага, чакаме едни метеорологични явления да отминат, други да се появят, трети да завият нанякъде. Междувременно извършваме всякакви подготвителни дейности по лодката, пазаруваме и скрепваме колектива.
 


тук бях свръзката между Франко на мачтата и Давид на дъното докато ръчкаха един заседнал кабел
Екипажът е супер готин, капитанът е..., да не кажа нещо, което ще скандализира малолетната ни публика, абе леко доста проблемен е. С три думи: дребнаво сърдито чиче. Първоначално му се възхитих че е строг, организиран и прям, след това обаче започна да го избива на някаква гаднярщина, в един момент направо си беше абсолютен гъз. В последно време започна да се пооправя малко или пък аз свиквам. Държи ни като в някаква казарма, събуждане, хранене, пиене на кафе, всичко под строй и в определен час. През цялото време ни ангажира с някакви занимания, понякога напълно безсмислени, и така ги навързва нещата, че нямаме никакво свободно и лично време, освен късно вечер след вечеря, когато вече няма какво да направиш освен да идеш до барчето с интернета. Точно така си представям казармата, а той е старшинката, някакъв тъпанар на който се налага да се подчиняваш. А защо се налага да му се подчиняваме? Защото вече сме вкарали парите за храна и бензин и повечето лодки вече заминаха, няма мърдане.

Стига мрънкане, сега по същество. Капитанът е Давид, с ударение на а-то, от Словения, а другите двама от клетия екипаж са Франко от Италия и Омри от Израел.

Давид

Като се абстрахираме от гадния му характер, е доста опитен ветроходец и моряк. Бачкал е много по големите кораби, пътувал е по цял свят, след това е прекарвал лодки главно из Адриатическо море. Купил е Лорена преди три години, а през последната една си живее на нея с жена си и пет годишната си дъщеря. Така че поне сме спокойни че няма да ни потопи някъде. Бихме могли и много да научим от него ако в някой момент реши да бъде благосклонен. Иначе понякога, когато не е гаден, демонстрира добро чувство за хумор.


Франко, не обича папараци
Франко
От Италия на четиридесет и нещо години, луд по плаването, има малко състезателно катамаранче Hobbiecat, и фучи с него из италианските регати. Много е готин и ръси страшни лафове. Вероятно, защото е по-възрастен, Давид много много не му се отваря.

 











Омри
Омри
 
От Израел на двадесет и нещо години, и той е голям образ, всички в купом го бъзикаме за еврейския му произход и го заливаме с вицове и майтапи по темата. Е, гадните вицове за Холокоста му ги спестяваме, макар че той хич не е чувствителен по темата. Съвсем наскоро се е уволнил от казармата и сега се е юрнал да обикаля света. Бил е пет години във флота, подводничар. И на тази тема го заливаме с майтапи, а пък колко готини стават като ги комбинираме еврейските и подводничарските майтапи. Той пък е спец по двигателите и направо си е луд по тях, много радва да го видиш какво умиление и възхита демонстрира като се навре при двигателите да ръчка нещо.

В общи линии духът е на много високо ниво, когато Давид не се прави на тъпанар. И тримата се надяваме да се укроти като заплаваме.

Ежедневието ни представлява рано ставане в 7:30, закуска, бачкане, обяд към 12, разходка до кафенето, кафе кон лече, бачкане, вечеря към 7 или 8, биричка, измъкване към интернат бара, примъкване обратно и заспиване. Няма мърдане от програмата, освен чак след вечеря, тогава ни е свободното време. Както можете да се досетите, програмата е определена от Давид, и не че ни е вързал да стоим на лодката, обаче ако се отцепиш, след това гледа да ти го изкара през носа. Та, не се цепим, даже да нямаш какво да правиш се размотаваш около лодката и се правиш на зает. 

Всеки от нас си има собствена каюта, а те са доста удобни и просторни, леглата са двойни, имат достатъчно шкафчета и лавички и са с високи тавани. Лодката има две бани и тоалетни и доста просторно и светло общо помещение. Демек, на катамаранът, за разлика от на обикновена яхта, не се чувстваш като в гроб или дупка, но това е постигнато за сметка на външния вид, Лорена е доста грозничка. В общи линии катамараните са много удобни ако живееш на лодката, но не били добри за плаване в лошо време. Разбрах че в последно време катамараните се харчат все повече за сметка на обикновените еднокорпусни лодки, просто хората предпочитат да живеят удобно и да плават в спокойно време.

Подготовки

това в само част от водата която натоварихме
Подготовките за плаването включват пазаруване на провизии, стягане и пробване на двигателите, проверка на платна и въжета, почистване на корпуса и винтовете от разни морски полазници и остава само да изчакаме подходящите метеорологични условия.

Продуктите, които напазарувахме бяха основно разни сухи неща за варене, разреждане, хрупане, претопляне, като цяло все неща които издържат извън хладилник и се готвят бързо в тиган или тенджера. Също и тонове полу-сготвени паели, омлети, палачинки, питки. Закуските явно ще бъдат доминирани от Магдалени, това са малки евтини кексчета по които можеш да мажеш каквото си искаш. И 600 литра вода.
 

Франко чисти корпус
По двигателите се направи пълно обслужване, все едно когато купуваш кола на старо: масла, води, ремъци, разни други чаркове, тестове, акумулатори и т.н. Аз там не участвах, защото не съм толкова навътре пък и си имаме изтрещел механик - Омри. Също така се отремонтира и тества резервният бензинов генератор.
Иначе се сменяха разни въжета, смазване на винчовете, гмуркане за стържене на корпуса, миене на лодката и какви ли не други важни и маловажни неща.

В общи линии вече сме готови за потегляне, но чакаме някаква тропическа буря, която в момента върлува в океана да се разкара. Сега тя е на северозапад от нас и според прогнозата би трябвало да се отблъсне наобратно и да иде на запад. Това ни устройва, обаче ако не се отблъсне и дойде по-наблизо, това ще ни донесе силно вълнение и доста силен насрещен вятър. А прогнозите постоянно грешат, променят ги всеки ден, така че Давид просто чака да види какво ще стане. Разправя че миналата година лодките от атлантическото рали са потеглили при подобни условия, в резултат на което са закъсали, изхарчили са си горивото и се е наложило да се връщат към Кабо Верде за да презаредят. В крайна сметка им е отнело повече време и ресурси отколкото ако бяха изчакали подходящото време. От друга страна, ако лодката беше готова на 15ти Ноември и бяхме отлавали тогава, както беше първоначалният план, сега щяхме да сме посредата на пътя и щяхме да сме съвсем екстра с времето.

В момента най-близката евентуална дата на отплаване е Събота, но всичко зависи от времето, и проклетата тропическа буря. Но споко, няма да замина без да си кажа.



нещо си ръчкам там

кокпитът и Омри
поглед навътре и пак Омри
контролният панел и проходът надолу към тоалетната и каютите на левия борд
моята каюта, засега зарината с инструменти
тоалетната


Васко
Порто Калеро, о.Ланзароте

Няма коментари:

Публикуване на коментар