сряда, 9 ноември 2011 г.

Дойде и нашият ред

Време е вече и аз да направя дебют като съавтор на нашия блог. Докато Васко вече активно приключенства, аз изживявам последните си дни като самотна майка на Яна тук в София, преди също да се впуснем в пътешествие. Всъщност трябва призная, че съвсем не сме самотни - Яна е единственото внуче на два комплекта любящи баба и дядо (и една леля), на които много ще липсва и поради това я обсипват с внимание. Освен това сме затрупани със задачи по пътуването и не само: сключих медицински застраховки,  разпродадох всичките си слингове, ваксинирах Котьо, уредих финансовите дела, опаковах багажи - както за пътуването така и вкъщи, за да освободя пространство за бъдещите наемателки. Освен това се постарах да се видя за последно с всичките си приятели и дори осъществих блиц телевизионна изява.

Събирането на багажите не беше лесно, особено с помощта на Яна. Беше като да редиш много сложен пъзел, докато някакъв полтергайст през цялото време мести и крие парчетата. (Aко семейният фотоапарат в момента не беше у Васко, щях тук да добавя забавна снимка на Яна седнала в кашон). В крайна сметка все пак успях да отделя малкото необходими вещи за път, а останалите да опаковам и прибера.

Прибирайки дрехите на Яна ми стана малко тъжно - сигурно никога повече няма да ги облече, защото ще са омалели като се върнем. Но това му е хубавото на такова дълго пътешествие - човек се откъсва от материалните неща. Не помня колко пъти през последните седмици си казвах "това не ни трябва защото ще пътуваме" или "това няма смисъл да го купувам сега". А веднъж като се примирих с идеята че така или иначе не можем да си носим всичко необходимо за 6 месеца напред, стана учудващо лесно да сведа багажа до минимум, зачерквайки всичко може да се замени и купи на място. В крайна сметка си носим по 2-3 ката дрехи,  сандали, най-необходимите лекарства, етерични масла против комари. Всъщност най-много място в багажа заемат специалните гащи на Яна, плюс много тензухени парчета. Дори и аз се учудих когато всички струпани на купчинки неща се събраха без проблем в раницата. И така, Яна няма да има много дрехи и играчки, но затова пък ще има цялото внимание и всичкото свободно време на мама и татко.

На излизане казахме чао на необичайно празния апартамент и разбира се на милия Котьо, който много ще ни липсва. Натоварихме се в колата и се преселихме на Горна Баня, където ще прекараме последната вечер при родителите ми. Утре съм сигурна че ще има тъжни сбогувания, но веднъж тръгнем ли всичко ще бъде наред. Напрееед!

Ели

3 коментара: