Ланзароте

Лозята на о.Ланзароте

Най-накрая събрах сили да напиша нещичко, съжалявам за забавянето, но интернетът тук е кът, а аз съм твърде зает с приятни неща :-P. Докато Ели и Яна се къпят в зеленина, аз направо съм си заседнал в пустинята

Ланзароте

Изоставена винарна

Остров Ланзароте е част от архипелага на Канарските острови, които пък вкупом със Зелени нос (Кабо Верде), Мадейра и Азорските са известни като Макронезия. Не Микронезия, туй е друго и е другаде. Макронезия, со се Атласките планини в Мароко и вероятно някое и друго баирче тук там в Европа са се пръкнали при побутването на тектоничните плочи. Както може да се очаква, плочите продължават да се побутват и в момента, а Ланзаторе е живо доказателство за това. Островът е доста пустинен, нашарен с млади и стари кратери, черна вулканична почва, застинали реки от лава, почти никаква растителност, красота. Клишетата да мрат, защо красивото трябва непременно да е зелено, пейзажът вдъхва страхопочитание, уважение и възхищение, както към силите на природата, така и към упоритостта на местните да се занимават със земеделие. 

Живот върху застиналата лава

Последното изригване е било преди около 300 години и лавата е заляла голяма част от плодородната почва на острова. Оказало се обаче, че вулканичната почва е екстра за лозя, в резултат на което в центъра на острова, където е лавата, има само лозя. Но не си представяйте тучни зелени лозя простряли се до хоризонта. Всяко растение е вкопано в дупка в черната пепел, а от северната му страна е изградена малка стеничка. Ако някой български фермер вземе да се оплаче от нещо трябва да го пратим тук да види за каква борба става въпрос.
Огромен е контрастът между пустата вътрешност на острова и крайбрежието му, където  в последен напън да осмислят почти изтеклите си животи са се населили британските и немски пенсионери.
Благодарение, обаче, на легендарния местен архитект Сезар Манрик, високото и грандоманското строителства са забранени и доминират симпатични бели вилички с цветни черчевета. Единствената висока сграда е някакво петнайсетина етажно недоразумение в центъра на Аресифе, столицата на острова.
Местните си говорят на някакъв канарски диалект и изглеждат много свестни хора, местният лаф е "Транкуиле, транкуиле", което ще рече: "Леко, споко" :)


Кратката историческа справка разкри, че островът е кръстен на геноезеца Ланзарото Малочело, който някъде в края на 13 век открива Канарските острови за европейците. Както обикновено, се наложило момчетата от западна Европа да откриват топлата вода, защото островите са били населени, и дори античните средиземномоски народи са знаели за тях. Има даже теории, че Атлантида се отнася точно за тях. В началото на 15 век Испанците се ентусиазират да завладеят островите и успяват да се справят само за 95 години, воювайки срещу местното население живеещо кажи-речи в Неолита.

тук е ветровито

лозя

Ланзаротски здрач

Магда
 

Малко след като пристигнахме на острова, се нанесох при полската девойка Магда- полска, защото е полякиня, не защото е от полето. Както вече навярно споменах, намерих я у каучсърфинга, и отново не сгреших. Оказа се, че мадамата е тук от половин година и е доста навътре в нещата, знае местата и потайностите на острова, готините барове, кога какво къде се случва и се е изпозапознала със всякакви местни образи, размята разни чукове, пили, бормашини, прави лампи от стъкло и метал. Иначе, учила Гръцка филология, живяла в Гърция, живяла и в Дания, изпускала самолети, пътувала на стоп, зимни вело-пътешестивия из Европа и всякакви други щуротии, каза че не пие бира, ама явно само е кокетничила, защото бързо заринахме кухнята с амбалаж. И понеже както знаем, краставите кучета се надушват, а освен това и знаем че светът е малък, се оказа че и с нея имаме общи познати, а именно Санди и Наско, с които се е подвизавала в Дания.
И настъпиха блажени мързеливи дни, поразходихме се из Аресифе и разни други села и паланки, правихме вело-екскурзия, висяхме на терасата по цели нощи, хортувахме си сладко сладко и биричките се лееха като из ведро. Ако някой се е усъмнил в горното изречение, и най-вече в частта с висенето на терасата, уточнявам: тук си е направо лято, голям кеф!  

на Магда лампите

Марк

Едната вечер, се завлякохме до едното от двете готини барчета в Аресифе. То е на брега на морето, пълно със симпатични хора и готина музика. Както кротко си пиехме биричките под благите звуци на някакъв испански пънк, в който крещяха "Сервеса! Сервеса! Сервеса!", се появи един приятно изкъртен чичак и плахо ни заговори на френско-испанско-английски. Представи се като Марк- французин, соло мореплавател, яде каквато риба хване, във Франция живял в пещера, гладувал 30 дни, защото искал да се увери, че храната е ненужна, очевидно не познал. Разправяше как като стъпил на острова усетил огън, имало огън под острова. В Ланзароте беше вече от две седмици и нямаше никаква идея кога и в каква посока да тръгне, май му беше съвсем все тая. Няколко пъти спомена че си търси МЪЖ или ЖЕНА, с когото да подплава нанякъде, ни веднъж не каза че си търси НЯКОЙ, Марк не подбира. В един момент почна да ни купува бири, май и ние му купувахме, ама не съм сигурен, беше объркано. Абе, голям образ, разменихме телефони.

Лорена   

Лорена

 Уви, настъпи моментът да се преселя на катамарана Лорена, и блажените дни свършиха. Не че нещо е зле, просто тук се опитваме да вършим някаква целенасочена дейност и се спазва някакъв режим, пък аз отвикнах от тия работи вече. На лодката съм от четири дни и потеглянето се вижда някъде най-рано в понеделник, обаче всичко зависи от времето и нашият прогрес в подготвянето на лодката и трупането на запасите.

Подробности за Лорена и всичко около нея в следващия пост, че не мога да ви опиша колко ми беше трудно да се съсредоточа да изпиша всичко това до тук. Даже ми отне два дни.

 

Лорена

Васко
Пуерто Калеро, Ланзароте