Стоп-разходка до Сент Анн

Настъпи най-после момента двете с Яна да изпълзим от нашата уютна резиденция и да тръгнем по широкия свят до съседното градче, Сент Анн, на цели 6 км.

Нашата къща е в много хубав квартал - все приятни къщички и плажове. Проблемът е, че се намира по средата между два града и наоколо няма нищо друго - дори магазин. Някои биха запитали, основателно, щом има плажове с палми и пясък защо ви е магазин? Ами всъщност просто ни се искаше да видим малко свят, да си купим плодове от пазара, да опитаме някоя местна манджа и да поседим за разнообразие на "градския" плаж. Така че изчаках ден когато прогнозата не предвещаваше дъжд и тръгнахме.

От тук се ходи около 500 м по един стръмен път за да достигнем главното шосе. Там има автобусна спирка, но никаква информация за тези автобуси не успях да открия - изглежда няма разписания и не минават особено често защото на спирката няма и хора. Явно поради тази липса на обществен транспорт, стопа е особено разпространен начин на придвижване сред местните - досега като пътуваме с Поля и Венсан с колата много пъти съм виждала стопаджии покрай пътя. Затова реших, че и ние не би трябвало да имаме проблем. Действително, след само 5 минути чакане на пътя (по който винаги има много трафик) ни качи един човек който си пътуваше сам. Не беше разговорлив, и за мое разочарование не успях да употребя никоя от френските фрази които бях репетирала в главата си.

На влизане в Сент Анн - общо взето тази улица покрай плажа е главната.

Както казах, разстоянието е кратко и за нула време пристигнахме в Сент Анн, този рай на цивилизацията. Всъщност това е едно от най-туристичестиските градчета в Гваделупа, има много хубав плаж, който дори вечер е осветен и пълен с хора. Предлагат се уроци по сърф и екскурзии с лодка наляво и надясно. Също така оттук пазаруваме плодове и зеленчуци в неделя, когато всичко друго е затворено.

Ядем банани на плажа под дъжда

Чудната тераса-хол на Давид

Направихме кратка разходка и веднага се нахвърлих на сергиите за плодове. Мислех да прекараме в Сент Анн целия ден - да поседим на плажа, по-късно да хапнем нещо. Но се случи така, че въпреки прогнозата ни заваля дъжд. По познатата логика "да вали, колко да вали" прецених, че можем да се скрием под някое дърво на плажа и изчакаме да отмине. Поседяхме там известно време, но дъждът некомфортно се засилваше. Накрая тъкмо като тръгнах да събирам нещата и да се спасяваме, някой ми помаха от улицата - Давид, приятеля на Поля и Венсан, същия този с парапланерите. Той май по професия е рентиер - притежава няколко бунгала до плажа които дава под наем и същевременно живее на покрива над тях. Покани ни да влезем у тях докато спре дъжда. Направо се влюбих в къщата - страшно свежа и чаровна, като хола на практика е навън на голяма тераса - предразполагащ към денонощно пиене на бири и търкаляне по меките постелки.

Много весело нещо това, яденето на домати

Вместо много бири обаче, ние с Яна похапнахме домати, портокали и банани чакайки да спре дъжда, след което реших да се прибираме. Времето беше все така мрачно и нямаше какво да правим във вече мокрия град. Накупих още малко плодове и зеленчуци, както и огромно парче кокосов сладкиш. На излизане от града тъкмо се чудех къде е подходящо да стопирам, когато ме пресрещнаха на един паркинг две девойки и криво-ляво въпреки езиковата бариера предложиха да ме закарат - така че на практика дори не се стигна до вдигане на палец. И те не бяха от приказливите - явно тук не е възприето много да си говориш със стопаджиите както ние сме свикнали. Или пък заради езика не смеят да ме заговорят, кой знае. На връщане тънкия момент беше да не си пропусна отбивката, защото тя изниква ненадейно, и да им кажа овреме да спрат. Всичко мина благополучно - първия стоп можем да го пишем за успешен :)