понеделник, 19 декември 2011 г.

Разни откровения

Днес се навършват два месеца откакто подсмърчайки оставих Васко на границата в Калотина и с Яната останахме сами.

Доста се страхувах от тези два месеца - колкото и абсурдно да звучи, беше ме страх да остана сама с детето си. Защото в София често се случваше след дълъг ден с Яна едвам да дочаквам Васко да се прибере и малко да поиграе с нея, за да мога да отдъхна. Случваше се понякога само той да може да я приспи вечер или да я успокои посред нощ като плаче от зъби. Бях прекарвала сама с нея по седмица-две на море и планина и към края винаги ми идваше малко нанагорно. Затова бях много притеснена как ще се справям сама. Първите три седмици лесно - поне имах баби за подкрепа, но откак сме в Гваделупа само аз съм отговорна за Яна през цялото време, 24/7 както се казва. Страхувах се как ще издържа ако пак и никнат зъби и има от трудните периоди с мрънкане нонстоп по цял ден; ако трудно заспива и се буди през нощта; какво ще стане ако се разболее или пък аз се разболея и не мога да се грижа за нея?

Ами ето какво стана: всички изброени неща се случиха и не беше толкова страшно! Справих се някакси с ужасното мрънкане като и пробиваха три зъба наведнъж. Ставах посред нощите да я нося - не толкова ефективно като татко, но накрая все пак се успокояваше. Гушках я много като беше болна и това също премина. Дори когато аз се разболях и един ден почти не ставах от леглото, някак се оправихме - тя сякаш прояви разбиране, играеше си наоколо и само от време на време идваше да си цокне. Всичко това ми помогна да градя увереност като родител, а също и да вярвам повече в детето си. От ден на ден ми се струва все по-умна и разбрана, а след трудните моменти - невероятно добра и послушна. Може да се каже че изживях един вид майчински катарзис.

Сега вече спокойно си прекарваме ден след ден в Гваделупа, общуваме си и се опознаваме все повече - и става все по-интересно. Естествено, иска ни се татко вече да пристига, но съм сигурна че винаги ще си спомням с носталгия за тези дни и някой ден ще разказвам на Яна за времето прекарано тук, което си е било само наше, и в което не съм имала друг ангажимент освен да я гледам как расте и да и се радвам.

2 коментара:

  1. http://www.youtube.com/watch?v=KlEpILp9L-Q

    Малко подкрепа от България с песента "Замръкнала мома Яна" на хор Елица, в който контраалт държи леля ми Дочка :)

    ОтговорИзтриване