С Куба приключихме карибската ни обиколка и преминахме към Централна Америка. Време е за равносметката, която предполагаме всички очакват с нетърпение.
Бели пясъци, кристални води, урагани, палми, банани, джунгли, скрити водопади и вирчета, огромни туристически лайнери, ол-инклузив курорти, вили на първа линия, всеобщ мързел, расти, ганджа, ром и черни хора. В голяма степен Карибите отговарят на стереотипа за тях.
Може би, раят на земята е тук, особено ако уцелиш правилния сезон. Времето е винаги топло, включително и нощем, но не е смазващо. За разлика от повечето топли места по света, тук няма смъртоносни животни - нищо не те дебне да те изяде, захапе, ужили или зарази. Има, разбира се, разни досадни гадини, като морски таралежи, комари и други, но никое от тях не е опасно. Хората са много ведри, усмихнати и като цяло - честни и почтени. Обстановката е спокойна и мързелива и екзотичните плодове са в изобилие.
Но Карибите са много повече от това, пред нас се разкриха много други страни на живота тук, като в някои отношения нещата се разминаха с това което очаквахме.
Хората тук се оказаха много религиозни. В Антигуа имаше радиостанции целодневно излъчващи проповеди, а в Доминика всичко затваряше и спираше в Неделя. Неделната църква си беше институция навсякъде на Карибите. Хората ходеха изтупани с най-изрядните си дрехи. На всеки ъгъл има църкви, при това всякакви видове, повечето от които у нас биха минали за долни секти. Но на Карибите явно не съществува това понятие, всичките различни църкви изпълняват една и съща проста социална функция - обединяват хората и ги учат на любов и морал.
Очаквахме повече Реге, но всъщност се чува рядко и е най-вече в чест на туристите. Местните са абсолютно отдадени на ямайския Денсхол и тринидадската Сока. За съжаление, чува се и доста модерен американски хип хоп. Забравете за някакви по-стари и традиционни музики, инструменти, танци. Даже и да съществуват, са само в рамите на културните програми на курортите и заведенията.
Също, цялостната атмосфера на плажа, е далеч от това което очаквахме. Очаквахме весели бездействащи туземци, но намерихме червени препечени туристи, а местните бяха само обслужващ персонал.
Нещо друго, което много ни изненада и до края ни удивляваше, беше странната икономическа ситуация. На Карибите царува нещо като "скъпа мизерия". Публичните услуги и инфраструктура са лоши или липсват, огромна част от хората живеят в схлупени къщурки, сякаш направени от подръчни материали. Същевременно стандартът е висок, местата за отсядане и малкото долнопробни неща в магазините са скъпи. Случваше се да плащаме десетки долари за хотели и квартири, където в България сериозно бихме се замислили дали да отседнем. Всичко това силно контрастира с лукса и изобилието на пакетната туристическа индустрия, с която обаче ние нямахме никакви допирни точки и за която изобщо няма да говорим.
Мащабите на скъпата мизерия, варираха от остров на остров. Най-трагично беше положението на малкия забравен от бога остров Доминика. Горките си нямат плажове и съответно цялата туристическа индустрия ги е загърбила, а самите те не произвеждат почти нищо. Там нещата бяха най-окаяни и най-скъпи. Малко по-добре беше положението в Антигуа и Гренада, където има доста туризъм, но явно е толкова концентриран в курортите, че останалата част на острова е като друга държава. Ямайка, беше значително по-добре, като се има предвид, че все пак там произвеждат нещо и имат някаква средна класа. Гваделупа си беше като една малко по-окаяна и по-скъпа Франция, но все пак - доста развита и уредена. Там липсваха евтини оферти за настаняване, но пък имаше колко щеш евтини и добре заредени хипермаркети, такива на каквито сме свикнали в Европа.
Куба беше толкова различна и тия писания изобщо не се отнасят за нея.
Макар че островите са на смешни разстояния един от друг, единственият начин да се пътува между тях е със самолет, при това при доста солени цени предвид разстоянията и продължителността на полетите. Ние се надявахме, че на място ще открием някакви корабни оферти, за които няма информация в интернет, но не сполучихме. И тук изключение е Гваделупа, която има фериботна връзка с няколко съседни острова - Доминика, Мартиника и Санта Лусиа.
Не можем да направим съвсем точен отчет на средствата, които похарчихме на Карибите, тъй като вече беше отдавна и не сме си записвали много много, но грубата равносметка е следната:
За около 4 месеца откакто се събрахме в Гваделупа, изхарчихме около 10,000 лв., като около 3,000 дадохме за самолетни билети, около 300лв за ферибота от Гваделупа до Доминика. Както знаете, не сме плащали много за спане - отвисяхме доста време в Гваделупа при братовчедката на Ели - Поля, използвахме доста каучсърфинг в Ямайка и изкарахме един месец планинското хотелче Маунт Едж, където положихме доброволен труд срещу безплатни храна и подслон. Та, за общо 8 нощувки в Доминика и Антигуа платихме към 500лв, а за 11 в Куба - около 300лв.
Останалите над 5000лв сме ги дали за ядене и пиене, при все че в барове и истински ресторанти не сме влизали.
Предвид всичко, което изредихме до тук смятаме, че Карибите не са подходяща дестинация за продължително и икономично пътешествие като нашето. С парите, които изхарчихме в Карибите, вероятно бихме изкарали двойно по-дълго та и повече в много други интересни части на света, като Южна Америка, Азия и още повече - Африка. Да не говорим, че се наложи да вземем безброй полети, нещо което по принцип съвсем съзнателно избягваме.
Все пак, Карибите си заслужаваха парите и времето и гледайки назад не бихме се отказали от никое от местата на които бяхме, освен може би Антигуа, нито пък можем да измислим по-евтин и ефективен маршрут.
Иначе, за две три седмичен отпуск Карибите са си страхотна
дестинация. За това време няма да можете да се нарадвате на природата и
начудите на културата и вероятно ще ви остане една от най-хубавите
ваканции в живота.
Бихме препоръчали Куба, заради уникалното измерение в което съществува. Ямайка, заради уникалната им култура, айлякът и растите. Гваделупа и околните й острови, заради автентичния Карибкия дух, макар че самата Гваделупа беше доста френска, заради плажовете, планините, джунглите, водопадите и заради това че няколко острова са достъпни с ферибот и можете лесно да ги обиколите.
А всички заедно ги препоръчваме заради хубавото време и прекрасната природа.
Отворихме специална страница - архив на Карибската ни обиколка
В подкрепа на твърдението, че SAP е навсякъде и аз съм ex-SAP, но не се познаваме напуснах отдавна. Младен обаче трябва да ме помни ;)
ОтговорИзтриванеТа и аз пътувам доста сама с раница на гърба, но мисля, че с 10 000 лв щяхте да изкарате много по-малко в Африка ... била съм и в Южна и в Източно-Централна Африка. Противно на всички очаквания, черният континет е много скъп за неафриканци и с ужасно малко опции да го направиш по-евтин ;)
За сега най-евтина ми е излизала Южна Америка (Чили). Поздрави и успех :)
браво на малките и големи пътешественици, постнах линк към блога ви тук http://sharingiseverything.blogspot.com/p/blog-page_23.html дано нямате против. На-добрият начин да намалите разходите е да наблягате на палатка и да избягвате летенето, аз с 10000лв изкарах 2 години на път...но вие все пак сте с Яна. Африка наистина се оказа най-скъпо за редовни туристи, но пък винаги можеш да ядеш като местните и да спиш безплатно на палатка навсякъде.
ОтговорИзтриванеДоста сме опитни с евтиното/безплатното пътуване и спане, които наричаме със сборното понятие "клош".
ИзтриванеВ някои пътувания, ситуации, компании е готино да тестваш границата, да експериментираш и да рискуваш. Обаче, в случая заради Яната на всяка цена се стараем да имаме удобен и сигурен подслон, също избягваме и автостопа. Явно родителският инстинкт си казва думата, неща които многократно сме правили и причинявали на себе си, не искаме да правим с детето.
Иначе, на Карибите срещнахме много хора, които си носят само по един хамак (с балдахин против насекоми). Можеш да опънеш хамака навсякъде - в джунглата, на плажа между 2 палми, на терасата на нечия къща.
Що се отнася до самолетите, наистина нямат алтернатива. Единственият друг вариант е с частни яхти, но там нещата са толкова бавни, разтеглени и несигурни, че пътуване по този начин би изисквало изключително висока степен на свобода и независимост. А и да припомня - на Карибите почти липсват евини варианти за прехрана, едно дълго чакане на подходяща яхта би могло да излезе скъпо.