Ла Хавана

Капитолиа

Огромният стар Форд акостира в Хавана вечерта. Шофьорът, сякаш за да не останем с впечатление, че съществуват свестни таксиджии, се опита да ни разтовари на две преки от адреса, но ние просто отказахме да си извадим огромните раници от огромния багажник докато не ни закара, баш както беше уговорката. Имахме предварително уговорена квартира по онази линия която описахме още в историята за Сантяго - Ирина от каучсърфинг. Изобщо, в Куба резервирането е безсмислено. Бяхме чели, че обикновено резервациите отпадат, защото собствениците на касите просто взимат който пръв дойде, важното е да няма пусти легла. От друга страна съседско-сестринската система работи безотказно - ако в квартирата няма места, то у сестрата или у съседката все ще има. Абе, намират ти място, та даже и да се наложи да те повлачат малко напред-назад или нагоре-надолу, като в нашия случай. Адресът беше на улица Индустрия в една висока панелка. Не звучи много обещаващо, нали? Но всъщност офертата беше екстра. Улица Индустрия е съседната на баш най-главната и представителна улица в централна Хавана и опира в Капитолио - правителственият дворец, който е съвсем същия като Вашингтонския. Панелката, пък беше най-убедително изглеждащата сграда на фона на съседните полупорутени постройки. Почти на всеки етаж имаше квартира, та като отидохме в нашата предварително уговорена бързо ни намериха друга на друг етаж.

Настаниха ни при една бабичка, която високомерно ни заяви че не готви. Както може да се очаква, това нас много ни зарадва, защото ни беше спестено досадното агитиране за вечери и закуси. Всъщност бабката не правеше нищо освен да гледа телевизия на вносния си телевизор с надънен до край звук. Имаше си жена, която идваше всеки ден да чисти. Ха кажете ми, това не си ли е чист капитализъм.

Миналия път разказахме за нашите квартирни изисквания и така ценното "място за бухаене". Тази квартира беше перфектна. Имахме си тераса, която разположена на седмия етаж се извисяваше над покривите на повечето сгради, а куполът на Капитолия и още няколко помпозни постройки, наследство от долния капитализъм, ни се блещеха директно насреща. Това беше най-доброто място за бухаене досега и нямаше вечер, която да не завърши там.

Ето гледката от терасата за бухаене...

На фона на Хавана останалите Кубински градове, които посетихме, си бяха забутана провинция. Градът е много оживен и има изключително европейски облик. И не само това, всъщност отговорно можем да заявим, че повечето европейски градове бледнеят пред нея. Да се зачуди човек, как една захарна тръстика, може да акумулира такива богатства. Не случайно всичките революции са тръгвали от източните провинции, тук са се къпали в разкош и са градили крепости, дворци, площади и катедрали и едва ли са си и помисляли да си режат клона. През цялата бурна и понякога кръвопролитна история на острова, градът никога не е пален, бомбардиран, събарян от земетресения и урагани и за огромно щастие, старите му части са се отървали от добре познатата ни тоталитарна бетонна естетика.
 

Все пак, вероятно най-голямата щета нанесена на града е точно от комунизма, но не с някое действие, ами с бездействие. В продължение на десетилетия градът е оставен без поддръжка. Фасадите са олющени и разпадащи се, на много места, пък, е останала само фасадата, а останалата част от сградата се е сринала. Има такива които са изоставени, може би защото са станали твърде опасни за обитаване. Даже на главните булеварди има някои огромни помпозни сгради, вероятно навремето скъпи хотели, търговски центрове или офиси, които сега са празни и полуразрушени. Изобщо, на много места, първосигналното усещане е че си в най-упадъчното гето. Но все пак гето не е. От една страна в Куба престъпност почти няма, от друга, даже и олющени и опушени, повечето стари фасади все още притежават нещо от бляскавия си начален замисъл.

 

тук се вижда разрухата

В последните години върви някаква грандиозна реставраторска програма - явно туристическите долари си казват думата - и все повече части се възвръщат към предишния си блясък. Основното усилие е насочено към стара Хавана - "Havana vieja", която е и най-окаяна. Там където минат реставраторите изникват CUC ресторанти, хотели, кафета, галерии, площади и пешеходни улици. Но реставрацията не покрива всичко, по-скоро някои части от стара Хавана и някои улици подхождащи към тях. Така че понякога е достатъчно да мръднеш в съседната пряка, за да се гмурнеш в оригиналното състояние на нещата, където всичко се лющи, дървета растат от покривите, и истинският живот на истинските Хаванци (или Хаванчанлии) кипи в най-автентичния си вид - соц магазинчета, гаражи, сервизи, боклуци по земята, изкъртени соц кръчми с бира по 10 песо, която даже и ние не пожелахме да повторим, сергии с плодове, младежи ритащи мачле на улицата и добре познатите ви вече народни сандвичарници и пицарии. Вечер заведенията из  стара Хвана огласяха улиците със жива музика, къде оркестър, къде чичко с йоника, къде трупа барабанисти или пияна банда с китара. Някои местенца, особено по-буйните и весели ни изкушаваха да влезнем, но се въздържахме тъй като и за миг не сме си правили илюзии, че шефът ще одобри престой в шумно и тясно помещение.

Както можете да се досетите, старата Хавана е най-старата част на града. Характерни за нея са малките площадчета, тесните улички и 2-3 етажните сгради. Намира се на западния бряг на хаванския залив, който е обримчен от безброй крепости и укрепления и разбира се - крайбрежен булевард. Навътре към брега, там където свършва старата Хавана, започва централна Хавана. Построена главно през 19ти и 20ти век, за Централна Хавана са характерни по-широки улици и по-големи сгради, но някак е и по-неугледна, като се изключат няколко главни булеварда с помпозни буржоазни палати, претруфения Хавански театър, огромната Капитолио и парковете около нея. За разлика от старата Хавана, която е предимно територия на туристите, в централна кипи истинският столичен живот. Тук беше и нашата квартира.

Из старата Хавана...

Центро...

Капитолио

Народния театър

China Town

на това място в централната градина се събират баскетболните фенове да спорят чий отбор е по-велик

соц закусвалня

бейзбол зад Капитолио

Братското дърво - засадено тук през 28ма по случай VI Панамериканска конференция. За засаждането му всяка от делегациите донесла почва от своята страна.

Въпреки наличието на няколко многообещаващи музея, ние все не стигахме до тях, ами предпочитахме да се шляем из улиците, попивайки от шумното и прашно хаванско ежедневие. Програмата ни беше проста и неамбициозна. Излизахме когато се наспим и натуткаме, в това отношение е добре, че нямахме интернет в квартирата. Обикновено се упътвахме към старата Хавана, като имаше една конкретна уличка, водеща навътре в нея, по която накрая бяхме преброили около дузина минавания. Отивахме до някое площадче, на което не сме били или на което вече сме били, ама много ни кефи, пускаме Яната да щъка и ние търчим след нея. Към обяд се завличаме обратно към квартирата, за да правим на Яната "сиестата" и да се скрием от следобедната жега.

 Вечерта програмата беше същата като сутринта, като завършваше със закупуване, при нужда, на ново шише ром Хавана Клуб и установяване на терасата. 

 

Останали верни на себе си и тук не влезнахме в нито един ресторант или бар. За сметка на това наблегнахме на плодовете, предимно ананаси, банани и манго, които бяха доста евтини и си правихме огромни салати с домати, краставици и варени яйца. Огромната салата минаваше понякога за вечеря, друг пък за обяд, през останалото време - сандвичи.
Не сме се впускали специално да изследваме централна Хавана, тъй като всеки ден се завъртахме малко из нея в търсене на сергии, магазини, закуски или просто разнообразен път към стария град. 

Иначе, изглежда че социализмът вече си отива от Хавана, всичко което наблюдавахме из останалата Куба, в Хавана беше с една стъпка наред. Храната беше по-разнообразна, по-богата и по-скъпа. Имаше няколко подобия на ресторанти за бързо хранене, с няколко каси и цял екип готвачи. Не знам това как се вписва в модела на семейни манджарници, по ни приличаше на частна инициатива с размах, капитал и работници - капитализъм. Тук-там дори даваха пластмасови чашки и пликчета, този символ на модернизацията. Почти нямаше соц магазинчета, преобладаваха CUC магазините, че даже и няколко денонощни.  Повечето обекти работеха в CUC. Наблюдаваха се и доста повече съвременни коли, макар че Каро Американо тук бяха на свой терен и в най-големи количества от където и да е преди това.

Разсъждавахме, за това колко дружелюбна е Куба към околната среда - малко коли и климатици, алтернативни начини на транспорт - каручки - липса на еднократни пликчета и опаковки (значи можело!). Както може да се очаква не ползват и памперси, макар че няколко пъти видяхме памперс пригоден за многократна употреба: натъпкан с памучен плат и закопчан с безопасни игли, така че платът да попива а памперсът отвън да не пропуска. Знаем, че много хора смятат еднократните пелени за манна небесна на модерното общество, без да се замислят за недостатъците им - огромно замърсяване с неразградими отпадъци и все още напикаващи се деца на по три и повече години. Ние отдавна сме противници на памперсите, за сметка на многократните пелени и естествената бебешка хигиена, и берем плодовете от това - Яната вече не ползва никакви пелени и много рядко се напикава, а още по-рядко нааква спонтанно.
По времето на гладните години след оттеглянето на подкрепата на Съветския Съюз, тъй наречения "специален период по време на мир", такъв глад ги удря в Хавана, че стандартната закуска е представлявала вода със захар, а навсякъде в града, из дворове, тераси и покриви са възникнали зеленчукови градини. В резултат на всичко това Хавана днес е един от най-екологичните градове в света.
 
 

с Ели и Младен

Безцелното ни ежедневие беше прекъснато на няколко пъти. Единия ден се срещнахме с Ели и Младен - колеги на Ели, попаднали в Хавана по същото време (и окончателно се убедихме че САП е навсякъде). Обменихме мнения и впечатления за дестинацията, пийнахме по коктейл и посетихме градския музей, който не че беше лош, но не останахме с усещане, пред нас да се е разкрила една нова вселена от знания. На последната ни среща успяхме да им пробутаме малко счупени фотоапарати, безполезни GPS-и и омалели бебови обувчици, които да върнат в София. Публично изразяваме благодарности за което. От една страна безобразно тежките ни багажи олекнаха с няколко грама и се освободи място за повече ром. От друга, счупеният фотоапарат беше отремонтиран в София и ще ни бъде доставен обратно в Перу, от което да се надяваме, ще намажем всички с по-качествени снимки.

Имахме и други включвания, освен Ели и Младен. Дочул, че ще ходим в Куба, реши да се отбие и не кой да е, ами самият Папа. През повечето време ни се разминаваха програмите, но в Хавана успяхме да се видим. В денят след нашето пристигане в града старият ни приятел Бенедикт беше направил купон на площада на революцията, същият площад където Фидел многократно събира по няколко милиона души и ги мори с четири часови речи. Папата не успя да събере толкова много народ, но беше достатъчно, за да го видим съвсем дребен и много отдалеч. Повечето хора, както нас, бяха дошли за сеира, но имаше и много, които пригласяха на молитвите и мрънкаха "Амин". Ако това беше в Ямайка, представям си какъв купон щеше да има, какво Халилуя щеше да се крещи. За съжаление не можахме да видим папамобилът, което май е най-голямата атракция.

площадът на революциата

Папата

Единия ден измъквайки се по време на бебовата сиеста посетих (Васко) музея на революцията, който беше изтъкнат като най-важния в Хавана и едва ли не задължителен. Признавам си, че революцията доста повече ми се изясни, и ако имаше надписи на английски може и да я бях схванал. Разбрах обаче, повечето графики на преизпълнените петилетки, също и снимките на весело жънещите комбайни нямаха тайни от мен. Останах с впечатление, че революцията е един непрестанно действащ процес и че все още тече. Явно ще мине време докато постигнат революцията. Малко на нашия комунизъм ми звучи, който сме щели да го постигнем на определена дата, някъде във светлото бъдеще.

в музея на революцията

 

към плажа

Основният пробив в нашето бездействие настъпи в един от последните дни, то кой помни вече след толкова много време, когато се вдигнахме и отидохме на плаж след като прочетохме в пътеводителя, че на двадесетина километра от Хавана има готин плаж, достъпен с градски транспорт. Ако си спомняте от предишната публикация, колко много искахме да се набутаме и да се гърчим в пътнически камион, то да знаете - Джа е велик! Както си чакахме на спирката вместо очаквания автобус, дойде камион. Беше супер - друсаше, беше претъпкан, аз нищо не виждах навън, защото пролуките в брезента са много ниско, но пък Ели пак се уреди да седне - ще има да черпим Яната някой ден, за тези аванти дето ни урежда. Тук е мястото да споменем, възхитата ни от кубинската автобусна култура. Независимо колко е наблъскан рейса, или камиона, хората не се карат и винаги отстъпват място на майки с деца, баби, бременни и всякакви други затруднени другарки.
Плажът вероятно щеше да ни хареса ако ни беше първият карибски плаж, но в случая не ни се стори нищо особено. Единствената оферта за хранене, беше съвсем базово плажно ресторантче, където обаче порция риба със съответната гарнитура - ориз както винаги - струваше 10CUC. Естествено, стояхме гладни. Не че не можем да си позволим 20CUC веднъж на високосна година, но сме инати. Бойкот на тази ценова агресия!
Аз не съм привърженик на теориите за привличането на определени събития с мисли, обаче ето един аргумент в тяхна полза. Специално за плажа, бяхме решили да оставим всичко ценно в квартирата и да идем само с едни 20CUC, че нали знаете на плажа се краде и т.н. Та, в резултат на тези ни мисли, на връщане в претъпкания автобус, някой ми е бръкнал в портфейла и сме олекнали със същите 20CUC, които иначе спестихме от ресторант.  

пътнически камион, преди да се напълни

И така, неусетно дойде моментът да палим джапанките към Коста Рика. Последното ни премеждие беше да стигнем до летището без да платим 25CUC на нашите любимци, бакшишите. Научихме че има автобус и отидохме да го търсим. Намерихме спирката на третия опит, след като всеки ни насочваше към различно място. Спирката беше напълно неясна. Имаше една табелка за спирка, на която се беше наредил бая народ на опашка, наредихме се и ние. На 20 метра по-надолу имаше още една табелка с някакви хора там, и още 20 метра - още една. За капак на всичко, на няколко пъти рейсът идваше, отваряше врати на светофара преди спирката, половината народ от спирката се изстрелваше, самоубийствено пресичаше улицата и се натоварваше на рейса, който след това ни подминаваше. Един спря на табелата след нас, а следващ на още по-далечната. Но някак хората около нас си чакаха спокойно, все едно никой не се гъбарка с тях. В един момент някаква жена ни връчи един подпечатани и подписни хартийки и ние осъзнахме, че сме се придвижили напред и че това ни е пропуска да застанем на следващата спирка и да се качим на автобуса. Така и стана, автобусът дойде, подмина първата на която бяхме чакали доскоро и спря на втората - нашата. Качвайки се ни взеха хартийките. Рейсът беше празен и си седнахме. Е поне Ели, аз - Васко останах прав, защото за добро или лошо не съм бременен, стар или болен засега. След това автобусът спря и на третата спирка, където се качи буйна неконтролируема тълпа и напълни автобуса. Тогава осъзнахме, че на спирката, на която чакахме пишеше "само за седящи", демек там се редят тези дето много държат да седнат, но не всеки автобус идва празен и спира там, някои подминават и товарят правостоящите от третата. До де напиша цялата схема, вече се обърках. От претъпкания автобус слязохме много трудно и викайки "Пермисо, Пермисо!". Хвала на хората, че ни направиха път, поне десетина се наложи да слязат на спирката, за да можем да се проврем, а шофьорът съвсем културно ни изчака.
От автобусната спирка до терминала имаше километър-два за вървене, та понесохме се. И докато си марширувахме под жаркото слънце един таксиджия спря и ни накара да се натоварим без да плащаме нищо. Чудо! Може би човечеството навлиза в нова епоха, епохата на Водолея.

Куба беше последната ни карибска дестинация, и беше напълно различна от всички останали. От една страна, много ни напомняше на Европа, не си представяйте Швеция, от друга страна беше в друго измерение. В много отношения ни очарова, в други откровено ни подразни. Изобщо, донесе ни силни емоции и във двете крайности. Куба е едно от онези места, за които колкото и да четеш и проучваш предварително, никога не можеш да се подготвиш напълно. Едно от онези места, които са пълни с изненади и куриози и ти дават повече спомени отколкото можеш да разкажеш.
Куба е уникална и всеки който има някакво желание да дойде да я преживее не трябва да отлага твърде дълго.