неделя, 27 май 2012 г.

Яна расте и хубавее

Дойде време да види бял свят една измъчена публикация, чакала седмици наред да приключим с кубинските си излияния и междувременно няколко пъти редактирана и актуализирана, защото както се досещате, развитията при Яна са динамични.

През Април Яна стана на година и половина! Трудно ни е да повярваме - сякаш едва вчера заминахме, беше едва навършила годинка. Макар да не можем да се отърсим  от навика да я наричаме Беба, тя съвсем откровено си е вече детенце, а не бебе - всеки ден и с всяко ново научено нещо ни убеждава в това.

От последните ни седмици в Ямайка, когато беше на 1 г. и 5 м., Яна спря да носи пелени. Както си седяхме и бездействахме у Питър, попаднах на следната статия за "приучаване към гърне за три дни" и установих, че този магически метод всъщност е ЕБХ (Естествена Бебешка Хигиена) в пълната и форма - т.е. каквото ние и дотогава правехме с Яна, само че по-концентрирано. За целта трябва човек да има няколко свободни дни, да си стои предимно вкъщи и да обръща много внимание на детето. Тъй като ние си прекарвахме дните почти без да напускаме имението на Питър, реших че момента е подходящ да опитам. Махнахме гащите на Яна и няколко дни я оставихме да шляпа гола из къщи, слагайки я на гърнето през около час и половина, с подходяща книжка или играчка, за да се задържи там няколко секунди. Не щеш ли, постигнахме пълен успех - почти никакви напишквания извън гърнето. Въодушевени от този резултат, решихме че Яната е готова за следващата стъпка - почнахме да я водим и навън само по панталонки, без пелена. Дори като напуснахме Кингстън - самолети, автобуси, кръстосване из Куба - продължихме все така успешно да ползваме гърнето. Това си имаше недостатък - разнасяхме си гърнето навсякъде с нас около три седмици, дискретно замаскирано в една плажна чанта, защото Яна си беше много свикнала с него. Интервала на "стискане"  постепенно се увеличи до три-четири часа, а след това отново се научи да пишка и без гърнето - като я държим на ръце. Сега дори при продължителни автобуси - например по пет часа без почивка - задържа без проблем, сякаш знае, че мястото не е подходящо. Е, случват се и инциденти понякога, но главно ако ние сме се разсеяли и дълго не и обърнем внимание. Нощем, в името на спокойния сън, продължаваме да слагаме пелена, но девет от десет пъти тя остава суха. Надяваме се все в същия дух, скоро да започне и сама да ни казва когато усети нужда - това все още не го е овладяла.

Горе-долу по същото време с махането на пелените, забелязахме и други промени у Яна, сякаш изведнъж беше пораснала с няколко месеца! Започна подчертано да се интересува от другите деца - като ги види на улицата ги поздравява и напира да общува с тях. Заиграват се при всяка възможност, независимо дали децата са на нейната възраст или по-големи. С по-малките е много отворена - води ги за ръка, търчи насам-натам и те я следват. А с големите е леко срамежлива, доближава ги плахо и се прави на разсеяна, уж случайно минава оттам. Но всъщност по-големите деца са и по-интересни, колкото по-шумни, толкова по-добре. Накрая просто се завира да им се пречка и същевременно пищи от кеф че "участва" в играта.

Игри с кубинско момченце на площада в Сантяго
.
Протест, когато не стане на нейното
Имайки възможност, за пръв път от много време насам, да я наблюдаваме сред връстници, установихме, че Яна май е от по-активните деца. И преди ни се струваше, че има доста енергия и не се спира за секунда на едно място, но сега вече сме убедени в това. Често попадаме на обществени места - автобуси, чакални - където има и други хора с малки деца. Някак те съумяват да ги държат мирни в скута си или до себе си, докато наша Яна търчи из помещението, катери се по седалките и надава истерични писъци от щастие. Това породи два нови прякора: Free-Range Беба и Урагана-Яна. Изглежда нашата педиатърка си разбира от работата - когато за пръв път видя Яна, само на пет дни, тя моментално заяви "Не си правете илюзии, че ще ви бъде кротко детето". Е, каквото - такова, ние пък си я харесваме по-дивичка.

Появи се и първата абстрактна игра - ядене на въображаеми неща от разни опаковки. Прави се че слага в уста някакви невидими трохи, после примлясква, дава и на нас да опитаме. Други любими развлечения са детските площадки, особено люлките, където може да виси цял ден и винаги настава драма като си тръгваме. Също така в момента овладява скачането - от място, че и от все по-големи височини. Обича и да ходи, балансирайки, по тесни парапети, като някой я държи за ръката за осигуровка.
Понякога пращаме Яна на разходки с татко, докато мама си почива. Освен за мама, тези "почивки" се оказаха полезни и за самата Яна - тя изключително много слуша и доста по-малко се глези когато мама не е наоколо.

Проговарянето все още не е сред Янините приоритети. Ямайският поздрав "Ая!" постепенно премина в нещо като  "Hola!" ("здрасти" на испански) с което поздравява всички на улицата, особено децата и кучетата, а на сбогуване им казва "тау" (чао). С това се изчерпва речникът, но не и методите за общуване. Все по-често ни води за ръка, сочи и показва какво точно трябва да направим. Когато пожелае нещо, сочи и казва "мм?", а ако е много нетърпелива, по-настоятелно: "ММММ!!"  Макар да не говори много, сме убедени че разбира, защото изпълнява разни прости молби и команди - например, "Дай на мама обувките" или "Занеси на тате бирата."

В един момент, малко преди да си тръгнем от Панама, Яна се разболя. Не беше нищо сериозно, малко температура и хрема, но беше първото и боледуване откак напуснахме Гваделупа. Съответно, първите няколко дни в Лима тя беше в ужасно настроение, а отгоре на всичко запушеният нос и пречеше да суче, което я нервираше още повече. За сметка на това обаче, когато оздравя изглежда преживя някакъв хранителен катарзис, защото внезапно започна да проявява интерес към нови храни и юнашки да опитва от нашите порции. Малко повече внимание на това какво ядем ще обърнем в следваща публикация, посветена на храната.

Като изключим момента на боледуване, Яна през повечето време се чувства добре и е доволна от живота. Вече дори автобусите не ни плашат, защото ги приема много по-спокойно. Явно проблемът в ямайските автобуси беше, че са твърде претъпкани и тесни - когато има пространство да се движи, катери и да гледа през прозорците, пътуването минава без перипетии.

При разходките навън Яна все по-често се вози на конче, или си ходи самостоятелно, поради което постепенно намалява необходимостта от слинга и вече го ползваме само ако трябва да спи навън. Скоро обаче ни предстоят високопланински трекове, където отново ще разчитаме на него. Повече за Перу и Кордилера Бланка следва по-натам. Засега малкият планинар аклиматизира отлично на 3100м, като дори ни засрами с небивалата си енергичност докато ние, останалите, се задъхваме.



2 коментара:

  1. последния фотос е с уникална композиция от диагонали...всичко ми доставя удоволствие, особено да чета, че Яна е добре:)

    ОтговорИзтриване