Куба - машина на времето

Когато в забутаната в една задна Кингстънска уличка туристическа агенция, си купувахме, попълнени на ръка, самолетни билети за никому неизвестна авиокомпания, започнахме да подозираме, че всъщност си купуваме билети за пътуване във времето.
В следващите две седмици, щеше да се окаже даже още по-сложно. Така и не разбрахме в коя епоха попаднахме и дали това не беше някакъв мост, допирна точка, между две паралелни вселени движещи се с различна скорост и вероятно в различни посоки.

Твърде малко знаехме за Куба преди да попаднем там, даже в последните дни преди полета, панически ровехме в интернет за информация. Отиването в Куба не е като да идеш къде да е другаде. Политическите и икономическите нереалности там изискват специална подготовка и психическа настройка. В крайна сметка, успяхме да покрием минималните условия за успешно влизане и оцеляване, но имахме слаба представа какво ни очаква.

 

Още с качването в стария витлов самолет на летището в Кингстън започнаха изненадите и не спряха до последният ни миг на острова на свободата, което направи прекарването ни там даже по-вълнуващо и интересно отколкото се надявахме.
Така че, още от сега, за да не губим времето на всички, които ни четат пътеписните напъни, искаме да гръмогласно като Фидел пред милионното множество да заявим:

Santiago de Cuba

Трябва да се отиде в Куба. Сериозно, всички които имат афинитет към пътуванията, да обмислят с висок приоритет една почивка там. Няма друго такова място - Карибски остров с действащ комунизъм - където Лади и Москвичи съжителстват по улиците с могъщи кадилаци и Шевролети от 50-те. Не се знае колко още ще се запази този куриоз - режимът вече е започнал да се поотхлабва, позволявайки първите наченки на частна търговия - затова трябва да се види докато е време. Само че, това не означава пакет-почивка в ол-инклузив - за тази цел няма смисъл да ходите по-далеч от Турция. За пълноценно Кубинско преживяване се ходи в градовете и селата, където човек може да наблюдава и поне малко да се смеси с местните, а по-възрастните с носталгия да си припомнят що е то Соц.

Ние си спомнихме що е то соц, още преди да се качим на самолета. След като си изчакахме полагащото ни се чакане в чакалнята и обявиха качване и минахме през портала, изненадващо, вместо да се озовем в самолетчето и да си заемем местата, бяхме сбутани в едно тясно помещение, с крайно недостатъчно седящи места и отново зачакахме. Тук вече бяхме с единия крак в Куба - говореше се главно испански и от никъде не ухаеше на свещената билка. Така и не разбрахме защо чакаме, но пък имахме възможност крадешком да огледаме всички пасажери. Всички носеха огромни чанти, вероятно максималният разрешен размер за самолета, и много от чантите бяха окичени не с какво да е, ами с... мотоциклетни гуми. Явно в Куба са кът. Освен това, целият персонал на туристическата агенция, от която купихме билетите, беше там с големите си чанти. Сигурни сме, че са тук на всеки полет и че чантите им винаги са така пълни.
Внезапно, чакането свърши и всички се юрнаха по коридора. У нас се възродиха отдавна заспали стадни инстинкти и също се юрнахме по коридора, като гледахме да не изоставаме и никой да не ни предреди. Не знаехме, за какво беше бързането, но преценихме, че ако има някаква аванта или пък обратното - нещо ще ни прецакват, със сигурност не е добре да сме последни. Стадото беше отново възпряно едва зад ъгъла, където ни проведоха поредната проверка на ръчния багаж и документи. Проверяващите бяха кубинци, явно нямат доверие на стандартната проверка, през която всички бяхме минали по-рано. Душеха чантите и джобовете с някакво устройство наподобяващо дребна прахосмукачка. Вероятно гледат някой да не внесе нелегално в Куба парченце империализъм, капитализъм, или пък някоя джобна провокация.
Преминахме проверката, понеже сме чисти като три капки роса, и се качихме в старото и позахабено самолетче, където ни държаха половин час без никаква вентилация, пък да не говорим за климатик. Явно това е последното изпитание, където поквареният диверсант би трябвало да се огъне и предаде. Но ние и това издържахме, тъй като носим чисти сърца и освен това имаме известни леви убеждения, в рамките на разумното, разбира се.

Полетът мина бързо и леко, особено след като пуснаха климатика. Прелетяхме над Върхът на Сините Планини, който изненадващо пак беше обвит в облаци, и до де изгубим нашата мила родна Ямайка от поглед, вече се спускахме над Куба. Кацнахме в Сантяго де Куба - вторият по големина град и нашата първа спирка.

симпатично къще

Кацнахме на малко спретнато летище издържано в червен цвят. Сервизните камиони, цистерни и пожарни бяха ЗИЛове - значи със сигурност не сме объркали държавата. В Куба е забранено да се внасят GPSи, тези дяволски изобретения на врага, пък ние имахме цели два. Даже в митническата декларация питат дали имаш. Ние писахме, че нямаме и се приготвихме да се правим на разсеяни, все пак, всички знаем как действа Ямайка на краткотрайната памет и концентрацията. Те пък, нито ни питаха, нито провериха, само дето три пъти идваха с разни кученца да ни душат, при което Яната беше на седмото небе от щастие. Обърнахме малко Евро в Кубински Песо, без да ни минат, и хванахме такси - Лада, както се досещате. С таксито малко ни минаха. На летището питахме, има ли автобус до града, казаха не, качихме се на таксито и видяхме автобуса зад ъгъла. Заговор! Подлеци! Мръсни комуняги! Както и да е, олекнахме с 10 кубински кинта, които се равняват на 10 долара и ни спестиха преждевременното опознаване на претъпканите Кубински автобуси. Таксито ни закара директно на адреса на първата ни Кубинска квартира.

Куба е страна в преход. С падането на Съветския Съюз се изпаряват и съветските субсидии и пазари (горе долу като у нас) и Куба е затисната от сериозни икономически трудности и поголовен глад. Дълго време нещата не вървят наникъде, докато партията не започва да прилага реформи, за които още не сме прочели и почти нищо не знаем, и да промотира международния туризъм. Разрешени са разни дребни частни инициативи като даването на квартири под наем, ресторантьорството, таксиджийството.
Въведени са две валути. Конвертируемото Песо (CUC) е вързано за долара в съотношение 1 към 1, и се предполага, че е само за чужденците и външната търговия. А старото Кубинско Песо (CUP) или Moneda Nacional, както му викат, е за простолюдието и обикновените Кубински стоки и услуги.
Сега всичко е двойнствено - две паралелни вселени. Постоянно трябва да си нащрек в коя вселена се намираш, а понякога, някак, си и в двете едновременно.
За яснота, а и за да изразим неодобрението ни към тази двойнствена валутна система, занапред ще използваме песо само за CUP.

На квартира

у Кубинско семейство

Още докато се готвехме да посетим Куба, разпитвахме наляво и надясно, не може ли да се налази някакво семейство, които срещу някаква скромна сума да те подслонят и да ти готвят. Оказа се, че може, при това нямаш друг избор - хотелите са гадни и скъпи и туристите отсядат по квартири. Това е една от разрешените частни инициативи. Едно семейство има право да отдава до две стаи, по две легла на стая, но за тази привилегия си плащат скъпа месечна такса. Поради това стаите не са евтини, особено за Кубинските стандарти. Бяхме проучили, че стаите вървят между 15 и 35 долара, според мястото и сезонът.
Нашата първа хазяйка ни посрещна с цена от 25 CUC, която моментално свалихме с петаче. А стаята беше приятна изненада - съвсем истинска модерна чиста и широка стая с климатик, телевизор, голямо легло и баня като баня. В Карибите, досега не бяхме виждали такава квартира. Вярно е, че бяхме отсядали винаги на най-евтините места, но пък винаги за по-висока цена. Моментално ни се изясни, че в тази къща вече не живеят в комунизма.
Предложиха ни и вечеря за по 7 CUC, но отказахме, защото искахме първо да проучим уличните оферти, за които бяхме чели, че са много евтини. Хазяйката, моментално се зае да ни обяснява, как уличната храна е лоша и ще се натровим, ще повръщаме и ще мрем. Но, не на нас тия, нашите стомаси са калени из уличните манджарници на няколко континента, та един Кубински сандвич ли ще ни катурне.

Couchsurfing по Кубински

В Куба няма каучсърфинг. Не че сайтът е забранен или има някаква цензура. Има много членове, но не им е разрешено да подслоняват чужденци по домовете си. Ако си Кубинец, който все пак държи да приема гости, те грози огромна глоба и в най-лошия случай отнемане на жилището. Затова никой не подслонява, но много хора се изживяват като квартирни агенти - насочват те и те запознават с хора, които дават квартири. Каква изгода получават за това не знаем, може би някакъв процент или пък трупат точки по схемата "аз на тебе, ти на мене". Ние бяхме писали в Кубинския форум на Каучсърфинг по някакъв конкретен въпрос и ни се лепна една лелка, Ирина, която говореше руски и се кълнеше колко много българи познава и как много ни обича и ни даде купища телефони и адреси на квартири и чак тръгна да ни ги резервира. "Какво пък толкова" казахме си ние, няма лошо да имаме телефони и адреси на "свои хора" в случай, че видим някакъв зор или се чудим къде да отседнем.
Та, първата ни квартира в Сантяго, беше точно от на Ирина агентите. Решихме като за таман пристигнали и неориентирали се да играем на сигурно.

Изобилието на първата Кубинска вечер
 

Вече беше късничко, но излязохме да се поразходим, да поразгледаме, да се ориентираме в обстановката, да вечеряме нещо и да се насладим да прословутата нулева престъпност в Куба.
Бяхме чели, че ресторантите и баровете, в които се плаща с туристическата валута са по-скъпи от тези, които работят в обикновено песо. В бъдеще щяхме да ги наричаме CUC-магазини, CUC-ресторанти и CUC-барове, срещу народни магазини, народни ресторанти и народни кръчми.
Първото нещо, до което се добрахме беше една голяма сладкарница с дълъг щанд. Зад него 4-5 лели в престилки, а зад тях множество рафтове с едни и същи тлъсти пасти. Ех, напомни ми на детството, само чешма с боза липсваше. Пълната липса на избор, много ни улесняваше, като се има предвид нивото на нашия испански. Та, само попитахме колко струва, без да се налага да уточняваме на кой рафт, коя паста, с какъв цвят, форма и т.н. Отговорът - 6. Песо Кубано? Да. Трудно ни беше да повярваме, 30 стотинки за огромна паста, която между другото не успяхме да изядем, че остана и за следващия ден. Получихме пастата в тънка картонена кутийка, никакви найлонови пликчета, нито пластмасови вилички. 
Следващото ни откритие беше пица на парче за 2.5 песо?!?! Нямаше много плънка, но тестото беше страхотно и пиците бяха абсолютно пресни, постоянно излизащи от фурната и разграбвани още преди уханието им да стигне до последния на опашката. На същото място имаше и сокчета за по 1 песо. Сокчето получихме в стъклена чаша, която естествено трябва да се върне.
В крайна сметка стигнахме до народния ресторант, в който имаше по-малко манджи отколкото продавачи. Взехме си по една порция пиле с ориз, по една пилешка супа и един сандвич с шунка. Всичко беше поизстинало и ни струва общо... 37 песо.
Открихме и един народен магазин и награбихме по една бира за по 20 песо. След пастата, пиците, сочкетата и народния ресторант, това ни се стори скъпо, но все пак беше най-евтината бира, откакто бяхме тръгнали да бродим из Карибите. В магазина имаше и шишета ром за по 50-60 песо, чиято дегустация оставихме за по-натам.
През тази първа вечер изядохме и изпихме всичко което видяхме и пожелахме и изхарчихме по малко от 4 CUC. Ясно беше, че занапред домашни вечери за по 7 CUC изобщо нямаше да се обсъждат. Чувствахме се като британски пубер попаднал в Слънчев Бряг.

Храната и цените далеч не бяха единствените неща, които ни впечатлиха по времето на тази първа разходка в Сантиаго. За първи път, през нашата Карибска обиколка, видяхме някаква проява на архитектура и градоустройство. Сантяго е красив град с красиви стари сгради, тежки колониални фасади, стари църкви, паркчета, градинки, площади и пешеходни улици. Няма задръсвания и клаксони, няма и престъпници. 
Бяхме щастливи.

"Родината преди всичко", или "Дойчланд юбер алес" в буквален немски превод

Кинти, кинти!

Вероятно, първото нещо, на което попада човек, когато започне да планира посещение в Куба, е предупреждението, че почти няма банкомати, а малкото които съществуват, или не работят или не са заредени. Това е стара информация, но явно звучи твърде атрактивно, за да и бъде позволено да отмре. Придава на дестинацията елемент на екзотика, а обикновения турист си придава тежест на приключенец.
Вярно е, че банкоматите са кът, но ги има и работят. Просто е необходимо малко повече планиране - да не се отправяш към провинцията без да си презаредиш портфейла.
Наплашени от тези слухове, ние се бяхме заредили с доволно количество Евро (което ни коства половин ден обикаляне из Кингсън), но попаднахме на бакомат още преди да започнем да се оглеждаме за обменно бюро.
Иначе обменните бюра, известни като Casa de cambio или CADECA, се срещаха тук-таме из центъра. Там се обменят и CUC в песо и обратното и изглежда Кубинците можеха свободно да ги ползват, защото винаги имаше голяма смирена опашка пред тях. 

Първи ден

На следващия ден, нашия първи цял ден на Кубинска територия, обменихме 40 CUC в национални песо (близо 1000!) и се почувствахме всемогъщи. Смело се впуснахме да изследваме уличните храни - малки пици, сандвичи, закуски, супи и сладкиши на цени до към 5 песо (30 стотинки), придружени със сокчета и сладоледи по само 1 песо. Хората ги правят вкъщи и ги продават от прозореца си директно на улицата.
По всеобщо мнение на туристическите пътеводители, храната в Куба е лоша, а най-ужасна е в Сантиаго. Ние сме готови да възразим на тези клевети, защото тъкмо напротив - бяхме очаровани от изобилните и достъпни опции за хранене.
Но се съгласяваме, че имат още да учат. Например, сандвичите представляваха просто кръгло хлебче с парче шунка. Малко сухо, нали, но цената от 5 песо определено помага да го преглътнеш. Само че, шунката ти я дялкат пред очите от цял пушен бут, а след като открихме доматите по 10 песо килото, сандвичите ни станаха доста сочни. Да ме извиняват господата, които пишат пътеводителите, но как биха сравнили това, с повечето останалите карибски острови, където в магазините имаше единствено прескъпи, но за сметка на това долнопробни, американски кренвирши, салами и консерви, а доматите бяха на такива цени, че отвикнахме да ги ядем.

супичка на крак

кафенце на прага

Като стана въпрос за пазарите, всичко там беше на цени до към 5-10 песо килото, и набивахме на корем зеленчуци, ананаси, банани. Един път, когато си взимахме само една глава лук, за салата, ни я подариха, защото явно няма монета, с която да я платим. И както сами се досещате, нещата нямаха вкус на пластмаса. Между другото, ако не си носиш торба, като пазаруваш, това си е твой проблем, никой не ти дава найлонови пликчета. Докато се усетим, пликчетата, които бяхме акумулирали преди това, и които бяхме свикнали да харчим безотговорно, рязко намаляха и започнахме да си ги кътаме, мием и носим с нас.

И така, цял ден си похапвахме от тези благини кръстосвайки из града. А върхът беше когато открихме местен бар с наливна бира в керамични халби по 6 песо. Попаднахме на бара, докато се придвижвахме към някаква фабрика-музей за пури. Така и не стигнахме до фабриката.

докато ние пиехме бири, Яна крадеше на хората каските

Новото срещу старото

Налетяхме и на CUC магазините, CUC ресторантите и CUC баровете. Имат съвсем западен облик и са добре заредени. Специално, CUC магазините, се забелязват от далеч и чак ни изваждат очите, с витрини преливащи от цветни пластмасови боклуци, шарени опаковки и брандирани хладилници с безалкохолни имитиращи асортимента на Кока Кола. Там дават и найлонови пликчета.
Вероятно, на времето са възникнали специално за чужденците и за по-равните Кубинци, които са разполагали с валута, но в днешно време са на всеки ъгъл и всички ги ползват. Определено, старите соц магазини вече се срещаха по-трудно, но имаше и преобладаваха следните видове:
- голям магазин с вафли, олио, компоти и съмнителни евтини спиртни концентрати
- малко магазинче на ъгъла за кафе и насипни цигари. Тези бяха много оборотни.
- пекарна, в която има само хляб. Късно вечер, единствено те оставаха отворени и продукцията се разграбваше от младежи с велосипеди с кош. Предполагам на следващия ден ние изяждахме тези хлебчета преобразени в сандвичи
- магазин само за яйца
- месарници без никакви хладилни витрини и други подобни глезотии, обслужвани от тайфа изтощени потни касапи. В името на нашето и кубинското обществено здраве се надявахме, че стоката се изкупува бързо, а господата в окървавени престилки си мият ръцете редовно.
- имаше и магазини, в които нямаше нищо, но за сметка на това с по няколко бездействащи продавачи. 

CUC ресторантите изглеждаха OK, но цените им не представляваха никаква конкуренция на уличните оферти. Нас много ни отблъскваха, понеже вече знаехме цените на продуктите по магазините и на пазарите. Минимална цена от 7CUC за ястие, си беше абсолютно печалбарство на гърба на туристите, не всички, от които са американци или канадци.
Не че и ние не сме малко скръндзи. Само преди няколко дни или седмици, в Ямайка или някой друг Карибски остров, щяхме да се радваме на такава оферта в ресторант. Но така е, когато пътуваш дългосрочно, възползваш се от всяка възможност да пестиш средства.
Заобикаляхме и CUC баровете, които макар докарани да изглеждат лъскави и модерни, не притежаваха никакъв чар и индивидуалност. Цената на биричката се въртеше около 1 CUC и малко нагоре, но ние вече бяхме минали на ром...

Havana Club

... а ромът, беше марков и евтин. Още на втория ден си напазарувахме шише Havana Club за малко под 6 CUC и до края останахме верни на марката. Това беше значително подобрение на нашия стандарт, след Ямайския Appleton, който вървеше по $14, че даже и евтиният и гаден бял Wray & Nephew беше по десетина.
За сметка на рома, натуралните им сочкета и имитациите на Кока Кола не бяха на ниво, което спомогна да издигнем нашата ром култура до ниво: "пиещи с лед, без разредител"

Carro Americano

Да, огромните стари американски коли са все още тук и са много и навсякъде. Преполагам, цялата гама на американската автомобилна индустрия от 40те и 50те е на показ тук. Като се започне от кръгли и грозни, вероятно навремето били по-ниска категория и се стигне до кабриолети с безкрайни багажници и огромни естетически извивки и притурки. Някои са мераклийски поддържани и лъснати, други са толкова разбити и кърпени, че вероятно и познавач не би познал моделът. Едно нещо ги обединява - всичките са таксита.
Каро Американо, както ги наричат тук, съжителстват с Лади, Москвичи, Тойоти втора ръка и по някоя китайска от напълно неразпознаваема марка. Тези последните, по-новите, определено загрозяват картинката, също както и крещящата шарения на CUC магазините, за която вече споменахме. Но пък, не би било честно да отричаме на хората правото им на прогрес, само защото загрозява.

Масовият транспорт 

камион от градския транспорт

Няма достатъчно рейсове? Няма проблем, докарайте камионите!
Бяхме чували за пътническите камиони, но друго си е да ги видиш, и още повече да се повозиш. В Сантяго не успяхме да схванем транспортната система и още по-малко камионите. Къде бяха спирките, накъде отиваха тези камиони със своя човешки товар. Бяха много, големи, стари, американски и се появяваха мълниеносно и с гъст облак дим. На някои площади се изливаха целите и си заминаваха, на други места товареха дълги опашки от нетърпеливи пътници или спираха като маршрутка, за да качат само един. Нямаха номера, нямаше спирки със схема на градския транспорт. Много искахме да се повозим, но не разбирахме как, къде и в коя посока. В този случай, както и в много други по-натам, останахме съвсем непросветени, поради това, че нашият испански не беше достатъчен, за да можем да попитаме и още по-малко, за да разберем отговора. Иначе, центърът на Сантяго не е много голям и ние всъщност изобщо не се нуждаехме от градски транспорт. Решихме, че за две седмици престой в Куба, все ще ни падне възможност да се повозим на камион, и отложихме опознаването на този куриоз за по-късно.
Иначе имаше и автобуси, и те толкова претъпкани като камионите.

Този странен автомобилен ансамбъл, както и цялостния облик на града напомнят за това, че в Куба нещата се случват на тласъци. Вместо бавно преливащи една в друга, епохите се сменят рязко с революции и кризи, и всяка отчасти остава и се бори за своето парче от настоящето. Три епохи съжителсват едновременно в днешна Куба. Колониалната епоха е представена от старите красиви тежки сгради, някои от които порутени и изоставени, в комплект с американските чудовища на четири колела. Съвсем нарочно към колониалния период включвам и периодът след независимостта от Испания и преди Кубинската Революция, тъй като самите Кубинци, или да си го кажем правичката - Партията, не виждат голяма разлика между времената на испанско и времената на американско подтисничество. Ако днешна Куба е един пейзаж, този колониален период е фонът. Този фон изпълва картината с естетика.
 

Социалистическият период носи куриозът с множеството дребни обекти на преден план, които удивляват и развеселяват. Това са дребните Москвичи и Лади, които се врат сред тлъстите си американски събратя и също отказват да предадат дух на автомобилното Боже, специализираните магазини без стоки, но с много персонал, пропагандните плакати, табла и калкани, офисите на комитета за защита на революцията, чавдарчетата и пионерчетата (да, още имат такива).
Последният период е този на реформи и модернизация. Поне за нас, с новите китайски коли и лъскави CUC магазини, този период сериозно загрозява картината, сякаш някой внезапно е решил, че тя е демоде и трябва със смели намеси, тук и там, да и се смени стила.
 

Parque Cespedes

След като изкарахме ден и половина в изследване на улиците, някои от които пешеходни, площадите, храната и прекрасната архитектура, решихме или по-точно, аз - Васко, дадох зор да извършим някаква културна постъпка, като да идем на музей. Единият опит се провали, защото на пътя ни се изпречи бирария с евтините бири, за което вече споменахме. Успяхме, обаче, да посетим къщата на испанския губернатор - най-старата сграда в Куба. Къщата е от времето на 16ти век, когато Сантяго е бил столица на Куба. Хубава къща, широка, красива, в Андалуски стил, с два вътрешни двора и много помпозна мебелировка от всеки край на западна Европа. Хубаво, ама платихме билети, колкото за няколко дузини сандвичи, сладоледи, сокчета и домати и се чувствах гузен пред упрекващият поглед на Ели. Повече музеи на посетихме. Все повече, ни губят като аудитория, на улицата е истинският интерактивен музей.

А на улиците: хора с китари, стари баби с пури, чичковци играят табла и дама, някой си прави салса купон пред къщата, коктейли със скариди, деца търчат безнадзорно и много котки.

Всичко това, в комбинация с изисканата архитектура, ни караше да се чувстваме някак в Европа, но не толкова, че да се почувстваме излъгани. За първи път в Карибите, попадахме на място с някакво осезаемо колониално наследство, или поне такова каквото си го представяхме, че трябва да бъде. 

Втори ден

от новата квартира, баш на стъргалото

На втория ден се преместихме в друга каса, понеже, един вид, ни изгониха от първата. Всъщност ние отказвахме да се обвържем за целия ни престой в Сантяго и си удължавахме престоя ден за ден, когато на втория ден, лелката получи резервация от някакви по-платежоспособни туристи, които не само че не са се пазарили за цената, ами са си поискали и закуска и вечеря. Ей затова смятаме, че такива непридирчиви туристи са вредни, защото именно заради такива като тях, по цял свят, туристическите услуги са неоснователно по-скъпи от месния стандарт на живот, а понякога абсурдни неща, като това да ходиш пеш или погледнеш планина, се таксуват. ОК, това е двигател на прогреса, но бърка в здравето на такива, като нас, които се опитват да изпитат местата такива каквито са, без да изискват излишни удобства, услуги и атракции.
Както и да е, новата квартира беше по-евтина, при това без да се пазарим, и съвсем напълно баш в центъра.

вътрешното дворче, далеч от шумната улица

Сан Педро

На третия ден отидохме до крепостта Сан Педро охраняваща входа на залива на Сантяго, не далеч от самия град. Крепостта е огромна, на няколко нива и тераси спускащи се чак до морето. Защитена под егидата на ЮНЕСКО. Абе, страхотна работа, обаче всичко вътре беше на испански, та не разбрахме много, освен че е една от многото крепости строени, за да усмирява контрабандистите, пиратите и всичките вражески империи, които са искали да хапнат тази сладка хапка - Куба.
Но пък я нащракахме доволно, макар, че не си платихме билетче, за фотоапарата.

крива панорамка

 

На отиване към крепостта се качихме на автобус за първи път, беше наистина претъпкан, както едно време нашите, но пък за двамата (Яната все минава гратис) струваше под 1 песо, което в конвертируема валута трябва да е някаква стойност клоняща към нула. Висях на една ръка, странно изкривена и провряна между множество други ръце, а краката ми стояха не там, където е най-удобно за да пазя равновесие, ами където има място да стъпя. Да не говорим, че носихме гърнето на Яна навсякъде с нас (защо, ще разберете след време когато Ели публикува поредната ексклузивна публикация за Яна). Хората, които се качваха викаха на тези вътре да се натъпчат още, пък онези вътре и отвръщаха, че няма някъде. Слизането, както обикновено, беше сложно, едни се запряли на врата и не пропускат другите, третите пък се сетили твърде късно да слизат. Абе знаете как е. Интересното е, че хората не се озлобяваха и даже подхождаха весело към обстановката. Все повече си мислим, че в тежкият, влажен тропически въздух, просто има нещо по-ведро.

На връщане, какво да видим на спирката - камион. Много се зарадвахме, че ще се возим на камион, само дето шофьорът се беше изтегнал вътре на пейката и си правеше сиестата, та никой на спирката не знаеше кога ще тръгне. До де си почине човекът, взе че дойде рейсът, та камионът пак остана за друг ден.

След като вече бяхме пробвали всяка пица, сандвич, сладоледче и сокче в Сантяго и бяхме отхвърлили всички музеи, преценихме, че е време да движим нататък. И без това, Куба щеше да е доста кратка, трябваше да не се отпускаме по Ямайски.

Една от основните забележителности-музеи, които отхвърлихме в Сантяго, е казармата Монкада. Известна е с това, че там на 26ти Юли Фидел прави първия си въоръжен набег срещу тиранинът Батиста, за добро или за лошо - неуспешен. По тази причина, го приемат за началото на Кубинската Революция. Понякога, е много по-важно какво се е случило, отколкото къде се е случило, та преценихме, че не ни се ходи там, да плащаме билети, колкото 400 сладоледа или 3 шишета Хавана Клуб, за да гледаме няколко дупки от куршуми по фасадата и информационни табла на испански.


Малко кубински стрийт-арт

И така, идва времето за втория ни урок по Кубинска история, който е за началото на Кубинската Революция. Обаче, тъй като текстът вече стана доста дълъг и чувствам, че започвате да губите концентрация, обявявам междучасие. Да се надяваме, че следващото включване ще е съвсем скоро.

И без това тук стана 100 часа, и всички отдавна спят