Куба - урок по революционерство

Фидел Кастро

Роден 13 Август 1926, Фидел е незаконен син на богатият фермер Анхел Кастро и неговата значително по-млада домашна прислужница Лина Руз Гонзалез. Старият Анхел държи Фидел и останалите му деца от Лина да растат сред децата на работниците и слугите във фермата. По-късно Фидел, ще изтъкне, че това е предпазило крехкото му съзнание от попиване на буржоазни идеи и навици. На шест годишна възраст, с по-големите му братя и сестри, е изпратен да живее и учи в Сантяго, където дълго време живеят в мизерия. Междувременно баща му най-накрая се разделя формално със съпругата си, жени се за Лина и официално припознава всичките им незаконни, до тогава, деца. Фидел е на 17 години, когато получава фамилното име на баща си - Кастро.  

През 1945 е приет да учи право в хаванския университет. По онова време, в Куба, царят "интересни" времена. Членовете на безбройните студентски организации са тероризирани от въоръжени банди на служба на властта. Нали знаете, властта не обича хората да се месят в политиката. В резултат на това и те започват да се въоръжават и движат на банди, като често се конфронтират помежду си. Младият Кастро, разбира се, е в кюпа, при това е сред най-активните, участва във всевъзможни радио предавания, протести, акции. По онова време, все още не е комунист, макар и все повече да клони вляво. Бори се предимно против политическа корупция, като в дъното на всички злини поставя северно-американския империализъм и намеса в делата на карибските нации.
През 47ма, Кастро участва в експедиция за свалянето на, подкрепяния от САЩ, диктатор в Доминиканската Република - Трухийо, известен със системното избиване на политически опоненти, също както и дребното геноцидче на тридесетина хиляди бедни емигранти от съседно Хаити. Експедицията е разкрита и всички са заловени, като Кастро се спасява скачайки през борда и плувайки до брега под прикритието на нощта. Не ме питайте за подробности.

На следващата година, предприема подобно неуспешно начинание в Колумбия. Междувременно в Хавана, оглавява протести срещу опитите на правителството да вдигне цените на автобусните билетчета. Да внимават нашите кметове и кметици, при следващото вдигане на автобусните билетчета, да не се появи новия Кастро и да стане лошо.   

Някъде между бунтовете, експедициите и протестите, човекът успява да се залюби, че и чак се жени, при това за богата буржоазна дъщеричка. Татко й ги праща на тримесечен меден месец в Ню Йорк, а бъдещият злодей - Батиста, като близък приятел на семейството на младоженката, също ги дарява с голяма пара. Изглежда, че новото му буржоазно обкръжение не успява да го прекърши и подкупи. Вместо това, той става още по-ляв в своите убеждения и започва да се вре из най-бедните и угнетени Хавански квартали. Посочва буржоазията като основен проводник на американския империализъм, класовото и расовото неравенство. Това, което едни биха нарекли лошо държавно управление, други, наред с Кастро, наричат "буржоазна диктатура". По-късно, когато е в затвора, той ще се разведе с жена си, тъй като тя хич никак не го подкрепя в политическите и революционните му действия и убеждения.

След дипломирането си като доктор по право, заедно с двама свои ляво ориентирани колеги, основават правна кантора и се посвещават да помагат на бедните и онеправдани кубинци. Уикипедията твърди, че бизнесът не е бил особено печеливш и най-големият им клиент - търговец на дървен материал, им платил в натура... с дървен материал. Като цяло, материалните блага не го вълнували твърде много.

През 52-ра, Фулхенсио Батиста взима властта с военен преврат и заявява, че ще прави "дисциплинирана демокрация", което Кастро и много други приемат като чиста проба намерение за налагане на диктатура. За капак на всичко, Батиста, който вече има един президентски мандат преди време, прави рязък завой надясно и поема курс на сближаване с Щатите, за сметка на Съветския Съюз. Фидел образува множество дела срещу новоизлюпения диктатор, но без никакъв успех. Тогава решава, да поведе по-решителна борба и основата тайна организация, която се нарича просто "Движението".

Фидел вече убедено изповядвал идеите за социалистическа революция, но си трайкал, тъй като твърде левите движения все още не били особено популярни в Куба. По същата причина стоял настрана и от комунистическите партии и техните хора. Повечето негови последователи били по-скоро противници на Батиста, отколкото социалисти или комунисти. Също, повечето членове били от най-бедните класи и обикновено с минимално образование. Кастро целенасочено избягвал да агитира сред средната класа и сред по-образованите, тъй като тези хора били по-склонни да му опонират на идеите и на авторитета. За една година, движението вече разполагало с около 1200 души. Членовете се обучавали из Кубинските стрелбища, превъплътени като трениращи за лов бизнесмени.

Един от основните действащи лица тук е малкото братче - Раул.

Раул Кастро

Като младеж, минава по същия пък като батко си, с изключение на това, че не отбелязва особени постижения в училище, нито притежава същите амбиции за академично израстване. За разлика от Фидел, чиито социалистически възгледи се оформят бавно и постепенно, Раул от млад е отдаден комунист и член на младежкото крило на просъветската Народна Социалистическа Партия. Докато Фидел политиканства наляво надясно и крие своите революционни стремежи, Раул гордо пъчи комунистически гърди. Все пак, историята го поставя на заден план, може би, защото е по-скоро от хората, които следват, отколкото от хората, които водят.
Както и да е, Раул е сред главните в Движението на брат си и в акцията, която замислят с цел да катурнат Батиста.

26 Юли

Тук си идваме на думата. Ако си спомняте, в предишната публикация, бяхме в Сантяго де Куба и приключихме със споменаването на казармите Монкада.
По онова време това е втората по големина военна казарма в Куба и планът е следният:
Рано сутринта, на 26ти Юли 1953г. - нощта след фиестата в Сантяго - трябва да нахлуват изненадващо в казармата, така че да предотвратят пускането на алармата, да използват комуникационното оборудване там, за да дезинформират и объркат военните, печелейки няколко часа, през които да изнесат наличното в казармата въоръжение и да го изпокрият из Сантяго. Също трябва да завладеят радиото в Сантяго и да започнат от там да агитират и мобилизират народа за борбЪ срещу тиранина.

В атаката участват 135 души, облечени във военни униформи и в конвой от 16 автомобила, за да създадат илюзия за посещение на високопоставена делегация. Атаката, обаче не се получава добре, губят елементът на изненада и след кратка престрелка се налага да се оттеглят. Макар, че в кратката престрелка, бунтовниците губят по-малко от десет души (срещу над двадесет войници), в дните след атаката са заловени, разпитани и екзекутирани още петдесетина от тях.
В бързо образуваното дело, обвиняеми са 122 души половината, от които са опозиционни лидери, които нямат нищо общо с Движението и атаката над казармата. Фидел поема своята защита и пледира, че това е било атака не срещу конституционните власти на страната, ами срещу нелегитимна военна диктатура. На края на делото прави легендарна реч, известна като "Историята ще ме оневини". Все пак е натикан в затвора за много години, заедно с Раул и повечето останали обвиняеми. Фидел преименува своето движение на "26 Юли", в памет на датата на атаката над казармите.

Като затворник Фидел се ползва с известни привилегии, организира училище за затворниците и сам води часовете. Докато е на топло набляга на марксистката литература и още повече затвърждава своите леви убеждения.

През 1954г. Батиста организира демократични избори за президент, които убедително печели, вероятно защото никой негов политически опонент не посмява да се кандидатира. Същевременно отхлабва малко цензурата и репресиите, което позволява на опозицията да започне да агитира за амнистия, която в крайна сметка получават на 15ти Май 1955г.

С излизането от затвора Фидел е понесен на ръце от своите последователи и разнасян от студио на студио и от интервю на интервю. По-късно през годината, зачестяват безредиците, демонстрациите и бомбените атентати срещу режимът. Раул е обвинен в организиране на атентат срещу Батиста и бяга в Мексико, скоро последван от Фидел и някои други членове на 26ти Юли. На клетките на тайната организация, оставащи в Куба, е наредено да се готвят за революция.

 

Че

Ернесто Гевара, роден на 9 Октомври 1928, в Аржентинско семейство от Испански, Баски и Ирландски произход. Като млад набляга на спорта, книгите, шаха. През 1948г. записва Медицина в университета на Буенос Айрес. Тъй като и него, като и нас, хич не го свъртало, се юрнал да изследва близки и далечни страни. Първото му пътуване било през 1950г. с мотопед из Аржентина, последвано от 9 месечно пътешествие с мотоциклет на следващата година из почти цяла Южна Америка. Записките, които си води през това второ пътешествие са легендарно известни като "Мотоциклетните дневници".
По времето на тези пътешествия, младият Ернесто е ужасен от бедността, експлоатацията и неравенството, които среща навсякъде по пътя си, и започва да приема Южна Америка като една обща Латинска същност, където не трябва да има граници, и която се нуждае от освобождаване от гнетящият я капитализъм.
През 53та година се дипломира и отново хваща гората, като този път стига до Гватемала. Тук се запознава с кубински бегълци от движението на Кастро, избягали в Гвателама покрай патакламата около бараките Монкада. Там му възниква и прякорът Че, което е твърде често използвана от него аржентинска паразитна думичка, нещо като нашите копеле, майна, бате, братче, човече и други подобни.
По онова време в Гватемала демократично избраният президент Хакобо Арбенз Гузман, прилага поземлена рефора, раздавайки на безимотните селяни част от некултивираната земя на едрите земевладелци. Част от едрите замеваладелци, обаче, имат добри връзки в щатската администрация и на неудобния господин Арбенз е спретнато бързо превратче, при което е заменен с проамериканския диктатор Карлос Кастийо Армас. Че е вбесен от случващото се и стига до убеждението, че САЩ са най-големия враг на надеждите за социална справедливост и обединението на латинска Америка. Според него, единственото решение е въоръжената борба срещу империализма.
Че доброволства да се бие на страната на легетимния президент, но загубил почва, самият Арбенз бяга в Мексико и Гевара скоро го последва.

Мексико

Мексико по онова време е известно с благосклонността си към лявоориентиратни изгнаници и дисиденти. Там, Ернесто се запознава с Раул и по-късно със самия Фидел. Още след първият им разговор, който трае цяла нощ, Че се записва в движението и доброволства като лекар в бъдещата партизанска експедиция в Куба. Симпатията е взаимна, Фидел Кастро също е очарован от аржентинския лекар и след време пише в спомените си, че на първата им среща Гевара му се е сторил още по-изграден революционер и от самия него.

Партизанското обучение на армията на Фидел е поето от генерал Байо - друг ляво-ориентиран изгнаник в Мексико, бил се в испанската гражданска война на страната на Републиканците. Че Гевара се изявява като отличник и е пръв и най-добър във всички партизански упражнения и изпитания.

Сиера Маестра
 

Фидел и компания, общо 81 души, се натоварват на старата продънена моторна яхта Гранма на 25 Ноември 1956г. и се отправят към бреговете на източна Куба. И тази акция не тръгва добре. Въставането на членовете на "26ти Юли" в Куба се разминава с пристигането на армията на Кастро, а когато Гранма в крайна сметка пристига, попада на засада. Партизанската армия се насочва към планините Сиера Маестра, където планират да водят партизанската си война, но подгонени и разпръснати от силите на Батиста, едва 18 успяват да стигнат. Забележете, как Фидел успява да се измъкне невредим от всичките пропаднали акции в които участва. Явно си е необходим късмет, за да доживееш да станеш велик революционер.
Някъде в хаоса на тези първоначални сблъсъци, Че Гевара захвърля медицинската си чанта и грабва попадналата му под ръка пушка, което самият той изтъква като моментът, в който завършва своята трансформация от лекар в революционер.

Сиера Маестра

През следващата година и половина, гъстите джунгли на Сиера Маестра са домът на кубинската революция. От там партизаните на Кастро атакуват правителствени военни обекти в района и трупат въоръжение. Първоначално хората от околните села гледат на тях с недоверие, но това постепенно се променя. Все пак повечето свежи подкрепления идват от градовете. В един момент стават толкова много, че Фидел е принуден да раздели армията си на 3 колони от по стотина души. Едната поема самият той, другите две дава на Раул и на Че.
Фидел, иска повече публичност и кани чуждестранни медии нагости. Отзовава се един жуналист от Ню Йорк Таймс, който прави сензция и превръща Фидел в международна знаменитост. След него се изсипва върволица от журналисти и кинаджии. 

Партизаните стават все по-нагли в атаките над военните обекти в района, като в крайна сметка принуждават Батиста да изтегли силите си. До лятото на 58ма, революционерите контролират всички планински области в източната част на Куба.
Армията на Кастро е подкрепяна от множество необучени доброволци, които действат в околностите на планината, тормозейки силите на режима и защитавайки доставките за партизаните.
Но революцията не се вихри единствено в Сиера Маестра. Други революционни движения, някои от които съперници на Кастро, вилнеят из градовете, най-вече в Хавана и Сантяго, организирайки безредици, атаки срещу правителствени обекти, опити за покушение над самия диктатор.

Операция Лято

 

През 58ма, положението на Батиста става все по-тежко. Цензурата и репресиите които провежда над кубинското общество причиняват все повече неодобрение сред международната общност. Под обществения натиск, САЩ спират да продават оръжия на режима в Куба.
В лятото на същата година, диктаторът събира 12 хилядна армия, част от която зле подготвена и въоръжена и обгражда Сиера Невада в последен решителен опит да се отърве от тези досадни полазници - партизаните. Операцията се казва Операция Лято и е провал. Макар, че в един момент се измъкват на косъм, армиите на Фидел побеждават значително превъзхождащите ги армии на режима в множество малки сблъсъци, при това с минимални загуби.
Заредени с обилни количества изоставено от кубинската армия въоръжение и амуниции, революционерите се впускат в настъпление. Раул и Кастро се залавят да газят Източните провинции, а Че Гевара, Камилио Сиенфуегос и Хайме Бега оглавяват три колони, които потеглят на запад.

Днешният исторически преглед завършва тук. В следващата публикация и ние потегляме на запад, по следите на революцията.

VIVA LA REVOLUCION!