вторник, 11 октомври 2011 г.

Аферата "Котьо"

Който за пръв път попада на този блог и още не знае за какво става въпрос, може хвърли едно око тук и тук.

След дълго търсене, вълнения и страсти, успяхме да решим един от основните организационни проблеми около нашето заминаване, а именно: да намерим кой да се грижи за нашия добър, любвеобилен и симпатичен котарак Котьо, докато ни няма.


Вярно е че котките не са като кучетата. По-саможиви са, нямат нужда от разходки всяка сутрин и вечер и се твърди, че котките се привързват повече към дома отколкото към стопанина. Но също така е вярно, че и котките имат нужда да си играят и да се гушкат с нас точно толкова колкото ние, котко-любителите, имаме нужда да си играем с тях, да ги гушкаме и мачкаме. Така че нямаше как да го оставим сам за няколко месеца, милото щеше да откачи от скука и самота.

След като се оказа, че няма наплив от желещи да осиновят Котьо, решихме да сменим тактиката и да примамим някой доверен познат да се засели безвъзмездно у нас. Като в замяна, да се грижи за малката гадинка. Преценихме, че това ще бъде много изкусително предложение. Но, не щеш ли, майка ми, която все пак е собственик на апартамента, твърдо и непреклонно постави условие: хората, които евентуално ще дойдат да живеят у нас, да плащат някакъв, макар и малък наем. Това доста ограничи възможностите ни да намерим решение и започна да става малко напрегнато, малко се поскарахме, малко се обидихме.

Дългото търсене на решение завърши онзи ден, когато се уговорихме с две приятелки: Валя и Силвия - млади, възпитани и благонадеждни момичета, да се заселят у нас, да гледат Котъо и цветята и да не тряскат вратата на аснсъора.

Сега всички са доволни и пожелавам на Котьо и на нашите нови квартиранти приятни мигове и безпроблемно съжителство

Ето още малко снимки на симпатягата Котьо

Няма коментари:

Публикуване на коментар