четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Започна се

Най-накрая се започна - събрах багажа, подстригах се, обръснах се, целунах жената и детето и потеглих. Не беше лесно, на раздяла с племето (Ели и Яна) пуснахме по някоя сълза и вече ми липсват, даже ми залипсваха още вечерта преди да тръгна. Но, раздялата ще е кратка, делят ни само няколко хиляди километри, няколко милиона бири и един океан.

При автостопа има няколко основни неща, които не трябва да се забравят: усмихвай се, бъди позитивен, или иначе казано - не се отчайвай когато слънцето залязва а ти си по средата на нищото. И последното и най-важното п не замръквай по средата на нищото, особено есента и зимата.

Днес стриктно изпълних гореспоменатите правила на стопа и се озовах в Загреб. До тук: 1 на 0 за мен. И тъй като тук имам много приятели, вече съм на няколко бири и домашна ябълкова ракия (тук си нямат грозде, милите), ми е леко трудно да съчинявам увлекателни автостоп пътеписи.

Хайде, стопа върви, времето се търпи (не е станало супер жега все още), утре ме чакат Любляна, Триест и разни там 'секви пасти пици и спагети.

Лека нощ

Васко


Няма коментари:

Публикуване на коментар