четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Испански фиести

На отиване към бара с Арленката и Мигел
От както стигнах до Барселона, изминатите километри значително намаляха за сметка на изпитите бири и сангрии. 

Барцилона
"Кой играе- пичели, кой не играе- не пичели" - Христо Стоичков

Там гостувах на Арленката, тя живее на една пряка от Саграда Фамилия, даже над покрива на отсрещната кооперация се виждат връхчетата на кулите и крановете дето ги строят. Много гъзарско място, като я завършат, а те здравата са запретнали ръкави, ще се вижда централният купол. Абе, страшно нещо е тази катедрала: огромна, висока, и странна. Много е впечатляваща.
По-късно, професората Марти, ми разказа за катедралата туй онуй, като едно от най-интересните неща беше, че тъй като на Гауди му било ясно че няма да може да я завърши привиживе, написал към скиците си инструкции за бъдещите строители, а една от основните му повели била всяко поколение, което строи катедралата да я строи с характерните за времето си материали и техники. Това обяснява защо старите и новите части толкова много се различават. Остава само да гадаем как и от какво ще построят останалата част, няма да се изненадам ако лъсне някоя стъклена фасада или купол. За съжаление този път не съм се щракал със Саградата, така че на който не му е ясно за какво става въпрос или му е много зор да се полюбува, нека помоли Гугъл.

Арленката живее с двама съквартиранти и половина- Мигел, Майте (съкратено от Мариа Тереза) и още едно момиче, което е половината съквартирант, защото тя май рядко е там и не се засичат много често. В това време в Барселона беше и един друг приятел, та с него пихме няколко бири, а с Арлен и Мигел ходихме на бар и се изпонапихме със сангрия. На следващият ден, Арлен каза че има жесток махморлук и спа до късно, а аз като прецених, че очевидно няма да се купонясва и този ден, реших да се изнасям за Сарагоса, където е професората Марти.

И така, напуснах Барселона на върха на славата си, оставих Арлен и Мигел да си ближат алкохолните рани и отидох да напивам следващите.

Този път Барселона много ми хареса, още в момента в който слезнах от влака, забързаният, модерен и космополитен град ме удари като чук, Най-накрая почуствах сериозно удовлетворение от пътуването и радост че съм сигнал до достойна цел. И както и друг път съм споменавал, ако бях кацнал директно със самолета, една ли щях да изпитам такова удовлетворение. А тук много ми допада как го раздават: доста айляк, правят си сиестите, хапват си добре и разнообразно, и изпълзяват да купонясват след полунощ. Знаете, че те там са каталунци и презират Испания, но да ме извиняват за игнорантството, струват ми се едни и същи.

Сарагоса

Тук пък, при Марти, големи съквартирантски вълнения, имат някаква психо съквартирантка- испанка дето не си пуска водата в тоалетната, страх я е от Марти и не си излиза от стаята. Иначе са пет момичета- три българки, психо испанката и една украинка, която много много не се появявала дома. Всичките са там по Еразмус.

Ели, Пънк, професората Марти и Ани, в Сарагоса

Кули в Сарагоса
Пихме Каво- някакво местно шампанко, абе пълен шит, както всичкото шампанско по принцип, а на следващия ден им сготвих винен кебап и ги ощастливих :D. После пък им готвих пиле с бира- бирата е в соса, иначе надявам се, е ясно че изпихме десетки бири. Та, на мацките им хареса и май започнаха да се замислят да ме закрепостят там, даже Марти възкликна: Васко, защо не ни станеш жена тук - прецених че е време да си вървя преди да са ми връчили престилката и парцала и се метнах на хипер мега якия влак и отидох в Мадрид, при Стан и Теди. Мисля и тук да изкарам ден и половина- два, преди да продълва надолу към Гибралтар.

Иначе след Барселона, Сарагоса ми се струва малко провинциално градче, ама си е яка, имат много готин централен площад с някаква гранде катедрала, рисувана от Веласкес, Гоя и кой ли още не, и вероятно платена с голямо количество индианско злато.

И тъй като тук, в Сарагоса, най-накрая ме хвана фото-диарияата, на ви малко снимки

Мега гарата на Сарагоса, и супер хипер лъскавия влак, който ме докара там
професората Марти






Не си мислете че съм забравил рубриката Полезна информация
Този път е за гратисчиите. За пореден път се потвърди това, че в Италия влаковете са безплатни, просто никой не проверява билети, най-вече в регионалките. Регионалките са нещо като нашите бавни пътнически влакова, само дето се движат по бързо от нашите експреси. От всичките влакове, които хващах в Италия, ме провериха само в един, при това той беше от малко по-експресоподобните.
Във Франция, пък, съвсем не ме провериха даже и в TGV-то. Там обаче не съм безчинствал и други пъти, та да мога да кажа със сигурност, че става без билети. 
А в Испания, уви, не става. Там даже и до перона не можеш да се добереш без билет.



2 коментара:

  1. Абе Пънк нас с Мечо ни глобиха в реджионалето от Генуа до Вантимилия, при все че имахме билети просто нямахме време да ги цъкнем на автомата на перона;
    Мен лично в Италия където по едно време ходехме всяка седмица на евтини магазини от Ница всеки път са ме проверявали баш в реджионале.
    За Франция няма грижи там за 6 години нито веднъж а влак съм ползвала почти всеки ден (там играят роля на метро в Южна Франция)

    ОтговорИзтриване
  2. ОК, значи да се запише: Между Геноа и Ница да се внимава :)

    ОтговорИзтриване