понеделник, 31 октомври 2011 г.

Мадрид и пристигане в Гибралтар

The Rock, Gibralrar
Ето ме, най-накрая в Гибралтар, а тук е тридесет градуса. Извадих тъмните очила, късите гащи и сефтосах новите сандали, завиждате ли. Освен това спя на покрива под звездите и сутрин ме будят крясъците на местните гларусоподобни. Е, бих могъл да мина и без събуждането от пилците, но го погледнете от към романтичната му страна- гларуси, море, ваканция. 

Нека преди това се отчета за престоя си в Мадрид при Стан и Теди и тяхното малко- Сияна. Стан бачка там, Теди гледа Сияна, а тя е няколко месеца по-голяма от Яна, так че се запознах с това какво скоро ни очаква нас. Те също така, изповядват сходни на нашите идеи в гледането на наследници. За повече подробности се обърнете към на Ели блога.
Вижте тях колко добре ги представих, защото получих критики, че споменавам разни хора в пътеписа, без да споменавам какви са, що са и за какво се борят. Приемам критиките и се поправям.

Там пак готвих, този път любимото ни с Ели: Ципури в лимонено-зехтинен сос, и с това и предишните две манджи изчерпах половината от кулинарния си арсенал. Ту валеше, ту печеше, изкарах доста време пред компютъра им с ужасна испанска клавиатура и гадна кирилица, от онази новата фонетична, дето никой не и се кефи. Денем с Теди усмирявахме Сияна, а нощем със Стан усмирявахме фенките си в дискотеката. Разходихме се из Мадрид, ама сори, не снимах, разгледайте го в Гугъл, готин е.

фенки
А пък, истина ви говоря, като отидохме със Стан в някакъв клуб и като се извисихме като едни ми ти титани над море от джудженца, веднага привлякохме ухажорки. Аз моята я отказах бързичко, не танцувах секси танци и не говорих достатъчно испански че да схвана свалката, пък и като прецених че няма да ни черпят съвсем ми се изпари мотивацията. На Стан му отне повече време, но той се издаде че говори испански, та полафиха повечко. Накрая Стан и казал "Ама да ти кажа, аз имам гадже", а тя: "Ми, защо ми губиш времето тогава?".
Та почесаха ни самочувствията малко, за такива сериозни и обвързани мъже като нас не се полага повече. Ели, Теди, четете ли това? Да ни пишете точки.

със Стан на диско
И след като все пак, аз съм тръгнал по работа, а не да се забавлявам, в Събота, рано сабалем по тъмно, се изнизах към влака за Гибралтар.Само да ви кажа каква им е зла и анти-гратисчийска системата тук, или поне на гарите на които до сега съм бил. Първо има някаква чакалня преди самите перони, до която те допускат само с билет и резервация. Допускат те до перона едва петнайсетина минути преди тръгването на влака и пак минаваш през проверка на билет и резервация. Това може да е и заради атентатите, които им направиха преди няколко години. Аз даже минах през гарата, която гръмната: Мадрид-Аточа, абе гнусно нещо са това атентатите, да мрат всички атентатори. Иначе, всичките им бързи влакове са с резервация и почти няма друго освен бързи влакове. Охарчиха ме.
Всъщност, до Гибралтар няма влак, влакът свършва в Алхесирас, от там с автобус до Ла Линия, и от там пеш в прословутия Гибралтар. Принадлежи на Великобритания, говорят як бритиш, всичко им е в лири, ама пък карат в дясно.
Тук се заселих при един образ, който открих в couchsurfing- Ники. Ники е колумбиец, израснал тук, живял осем години на Ибиса, DJ и професионален лентяй, на расти, цялата му къща е в Хинду декорации, но яде месо и пие алкохол, демек никакъв раста, нито хинду, нито кришнар, ами- наш човек, хубав човек.
Тук има предостатъчно място за сърфисти (членове на couchsurfing) и той не се страхува да го използва. Вчера бяхме осем, днес останах само аз, утре чакаме още. И едно от най-котираните места за спане е терасата на покрива, голям кеф, всичките там се натъкаляхме. Това носи определени рискове разбира се, затова често проверявам прогнозата на времето.

спалнята




И така, добрах се до Гибралтар. Не се получи на стоп, както го замислях, но пък тръгваме с уговорката за свободен маршрут и програма. Както се получи, така да е! Нещо, което не можем да си позволим на трудов договор ;-). Следващите няколко дни ще обикалям из марината и ще досаждам на всеки дръзнал да изпълзи пред очите ми от яхтата си. Пък като странични занимания планирам да се кача на скалата, да се снимам с маймунките :), да се завра в тунелите и да ходя на прословутия светофар на летището докато каца някой самолет.

Комин суун...
Гибралтарски впечатления и що е то яхт-стопът и има ли почва тук
Нека това ви държи влага до следващата публикация

Васко, 
Гибралтар



Няма коментари:

Публикуване на коментар