3, 2, 1, напред!

Сняг се сипе на парцали тук в София, а ние опаковаме сандали и бански, шнорхели и мазила за слънце. Почти сме зачеркнали всички задачки от списъка за подготовка. Успяхме да получим тайландски визи, като дори хванахме някаква промоция и бяхме освободени от обичайната $30 такса. Угнетената служителка в консулството сподели, че има голям наплив от желаещи да посетят Кралството и не им стигат стикерите за визи, поради което обработват заявките не по реда на подаване на документи, а на който по-напред дойде да си иска готовата виза. Направихме си медицински застраховки, посетихме профилактично лекари и зъболекари, настанихме Котьо при приемно семейство. Не на последно място, организирахме отряд от заместник-хижари, така че Кикиш да не затваря докато ни няма (голямо благодаря на тез юнаци!). И още много малки и големи, но все важни неща, които трябва да се уредят преди едно голямо пътуване.

И дойде време за Багажа. От седмици планирахме какво да вземем, какво ще ни трябва в новия увеличен състав. Възникнаха и нови въпроси - как да бъде разпределен багажът, така че 1) да можем по-лесно да го носим и 2) да имаме най-необходимото с нас в ръчен багаж за десетте часа престой на летище Доха. Както и в случай че, евентуално, ни се загубят раниците, което (както определени наши приятели веднага биха потвърдили) съвсем не е рядкост.

Нашият Багаж, уви, не е сандък със стотици малки крачета, който самоотвержено да ни следва и накрай света както в книжките на Тери Пратчет. Вместо това, представлява нещо такова:

Не случайно Вихрен е в кадър - и той самият през повечето време е багаж

По-голямата част от багажа, преди да влезе в раниците

Какво си взимаме? Ще споделим малко практическа информация "от кухнята". Освен обичайните дрехи, обувки и лични принадлежности, носим и някои по-специфични неща поради факта че сме с деца. Основна част от "детския" багаж заемат гащите на Вихрен. Тъй като сме все така върли противници на памперсите, както и с Яна едно време, си носим комплект пелени за многократна употреба и гърне за на Вихито големите и малки нужди. Освен това носим по една книжка за четене/разглеждане за двете деца и ето тези хитроумни занимавки за Яна. Още детски книги сме заредили в Киндъла. Не носим играчки, но за сметка на това сме се подготвили с пособия за рисуване - скицници, моливи, акварел. Неизменният слинг за носене на Вихрен този път е под формата на ергономична раничка на руската марка Алое. Купихме си малко лекарства за спешни случаи като повръщане, диария, ухапвания и други подобни неприятности, които се надяваме да не ни се случват, но все пак гледаме да сме подготвени. Носим и известно количество техника - фотоапарат, лаптоп - без които несъмнено щеше да ни е много по-лежерно, но пък нямаше да има блог. Приготвихме и още някои полезни дреболии като челници, шнорхели, хамак, непромокаема торба, въже и щипки за простиране, швейцарско ножче, лъжица и канче. И да не забравя, нашата пътеводна светлина, изданието на Lonely Planet за Индокитайския полуостров, което включва Камбоджа, Лаос, Виетнам и северен Тайланд.

И така, готови смеееее

Чао, зима!

Маняна 2017 - накъде?

Нашите предпочитания относно пътуването винаги са били прости: да е колкото може повече и колкото може по-екзотично! Но когато целият свят е на разположение, как да избереш следващата дестинация? Да си признаем, имаше известни колебания. Влечеше ни обратно към Южна и Централна Америка, където оставихме твърде много непосетени места. Примамваха ни и Африка и далечната Австралия - континенти на които все още дори не сме стъпвали. Но в крайна сметка, комбинацията от финансови и времеви ресурси и промоция на самолетни билети в точния момент доведе до полу-планирана, полу-импулсивна покупка на четири билета за Бангкок, Тайланд.

В далечната 2009-та година, все още млади и безгрижни и без нито едно дете, си направихме двумесечна обиколка на Азия (документирана в начинаещия ни прото-блог "100 км в час"). Обиколка в най-буквалния смисъл, тъй като пропътувахме от Москва, през Сибир, Монголия и Китай, през цяла Индия, та чак до Непал, където завършихме с Хималайски трек. Програмата беше особено интензивна, с денонощно препускане от влак на влак, но си заслужаваше. Оттогава си мечтаем да се върнем някой ден и по-спокойно и лениво да се насладим на Азия. 

Е, няма да е и този път. 

За следващото пътуване ще се фокусираме в район на Азия, който пропуснахме през 2009-та: Индокитайския полуостров. За разлика от Маняна 2012, този път сме ограничени във времето за пътуване, поради което Маняна 2017 ще продължи само малко над два месеца. Имаме даже и обратни билети. Понеже сме максималисти, решихме за този кратък срок да овършеем колкото може повече от Индокитай - Тайланд, Камбоджа, Лаос, Виетнам. Та ще трябва известно планиране и графикът отново ще е натоварен, а безметежното и бавно пътешестване ще остане за друг път. Такъв е планът, макар че, каквито сме си природни айляци, не се знае какво ще се получи. Така че, следете ни - потегляме на 20.02.2017!

А сега накъде?

Много хубаво и лежерно си прекарваме тук в Гваделупа - имахме нужда да се видим след дългата раздяла, Васко да отдъхне след дългото плаване - но идва вече време да продължим напред. До този момент не се бяхме замисляли сериозно по въпроса "оттук накъде?", защото именно такъв ни беше плана - да нямаме план, а всичко да се решава в движение. Сега обаче опряхме до това да седнем, да гледаме маршрути, да проучваме цени и да се опитваме да решим следната логическа задача: Как да покрием най-много и да видим най-същественото от Карибите, стартирайки в Гваделупа и завършвайки в Централна Америка, за най-малко средства?

Оказа се по-сложно отколкото си представяхме. При предварителни проучвания тип "питай гугъл" не бяхме открили никакви транспорти между островите освен самолети, но не искахме да повярваме че това е истина - все ще има нещо като се разтърсим на място. Да, обаче е вярно - от остров на остров се преминава само със самолет, освен ако си нямаш собствена яхта. Изключение правят само най-близките острови около Гваделупа, докъдето има ферибот, ама и той е на цена като самолет. Именно затова Васко долетя от Гренада без дори да се опитва да търси други (несъществуващи) варианти.

Не беше лесно и маршрути да се съставят - различните острови се обслужват от различни авиолинии, често без никаква логика в цените и разстоянията - например между две близки места няма директен полет а трябва да се мине през трети остров, или през Южна или Северна Америка. В крайна сметка, с нашите аналитични мозъци, решихме да онагледим нещата като съставим карта с цени и маршрути, както и ексел с няколко възможни варианта за придвижване. И какво стана накрая - пак се наложи да планираме доста в перспектива вместо да си решаваме ден за ден - но явно без това не може.

Решихме да споделим картата за да добиете представа, а и да помогнем ако някой се е упътил скоро към Карибите :) Може да цъкате по чертите и иконите за повече информация, всички цени са за двама възрастни + бебе под 2 години.


Вижте Transport на по-голяма карта

В крайна сметка се оказа че план максимум - Доминика-Ямайка-Доминиканска Република-Куба - натоварва бюджета повече отколкото ни се иска - само транспорта излиза над 2200 евро за тримата. Пропускайки Доминика не се спестяват кой знае колко пари, а на Ямайка и Куба много държим, затова отпадна Доминиканската Република. Така сведохме сумата до 1650 евро. При това неволно включихме нова дестинация - Коста Рика - защото полетите до там са най-евтиниия подход към Централна Америка.

И така, имаме цели и маршрут, макар и още датите да са гъвкави. Следващата дестинация е остров Доминика, чието прозвище е "The Nature Island" - много природни красоти имало там. Очаквайте включване!

Дойде и нашият ред

Време е вече и аз да направя дебют като съавтор на нашия блог. Докато Васко вече активно приключенства, аз изживявам последните си дни като самотна майка на Яна тук в София, преди също да се впуснем в пътешествие. Всъщност трябва призная, че съвсем не сме самотни - Яна е единственото внуче на два комплекта любящи баба и дядо (и една леля), на които много ще липсва и поради това я обсипват с внимание. Освен това сме затрупани със задачи по пътуването и не само: сключих медицински застраховки,  разпродадох всичките си слингове, ваксинирах Котьо, уредих финансовите дела, опаковах багажи - както за пътуването така и вкъщи, за да освободя пространство за бъдещите наемателки. Освен това се постарах да се видя за последно с всичките си приятели и дори осъществих блиц телевизионна изява.

Събирането на багажите не беше лесно, особено с помощта на Яна. Беше като да редиш много сложен пъзел, докато някакъв полтергайст през цялото време мести и крие парчетата. (Aко семейният фотоапарат в момента не беше у Васко, щях тук да добавя забавна снимка на Яна седнала в кашон). В крайна сметка все пак успях да отделя малкото необходими вещи за път, а останалите да опаковам и прибера.

Прибирайки дрехите на Яна ми стана малко тъжно - сигурно никога повече няма да ги облече, защото ще са омалели като се върнем. Но това му е хубавото на такова дълго пътешествие - човек се откъсва от материалните неща. Не помня колко пъти през последните седмици си казвах "това не ни трябва защото ще пътуваме" или "това няма смисъл да го купувам сега". А веднъж като се примирих с идеята че така или иначе не можем да си носим всичко необходимо за 6 месеца напред, стана учудващо лесно да сведа багажа до минимум, зачерквайки всичко може да се замени и купи на място. В крайна сметка си носим по 2-3 ката дрехи,  сандали, най-необходимите лекарства, етерични масла против комари. Всъщност най-много място в багажа заемат специалните гащи на Яна, плюс много тензухени парчета. Дори и аз се учудих когато всички струпани на купчинки неща се събраха без проблем в раницата. И така, Яна няма да има много дрехи и играчки, но затова пък ще има цялото внимание и всичкото свободно време на мама и татко.

На излизане казахме чао на необичайно празния апартамент и разбира се на милия Котьо, който много ще ни липсва. Натоварихме се в колата и се преселихме на Горна Баня, където ще прекараме последната вечер при родителите ми. Утре съм сигурна че ще има тъжни сбогувания, но веднъж тръгнем ли всичко ще бъде наред. Напрееед!

Ели

Аферата "Котьо"

Който за пръв път попада на този блог и още не знае за какво става въпрос, може хвърли едно око тук и тук.

След дълго търсене, вълнения и страсти, успяхме да решим един от основните организационни проблеми около нашето заминаване, а именно: да намерим кой да се грижи за нашия добър, любвеобилен и симпатичен котарак Котьо, докато ни няма.

Вярно е че котките не са като кучетата. По-саможиви са, нямат нужда от разходки всяка сутрин и вечер и се твърди, че котките се привързват повече към дома отколкото към стопанина. Но също така е вярно, че и котките имат нужда да си играят и да се гушкат с нас точно толкова колкото ние, котко-любителите, имаме нужда да си играем с тях, да ги гушкаме и мачкаме. Така че нямаше как да го оставим сам за няколко месеца, милото щеше да откачи от скука и самота.

След като се оказа, че няма наплив от желещи да осиновят Котьо, решихме да сменим тактиката и да примамим някой доверен познат да се засели безвъзмездно у нас. Като в замяна, да се грижи за малката гадинка. Преценихме, че това ще бъде много изкусително предложение. Но, не щеш ли, майка ми, която все пак е собственик на апартамента, твърдо и непреклонно постави условие: хората, които евентуално ще дойдат да живеят у нас, да плащат някакъв, макар и малък наем. Това доста ограничи възможностите ни да намерим решение и започна да става малко напрегнато, малко се поскарахме, малко се обидихме.

Дългото търсене на решение завърши онзи ден, когато се уговорихме с две приятелки: Валя и Силвия - млади, възпитани и благонадеждни момичета, да се заселят у нас, да гледат Котъо и цветята и да не тряскат вратата на аснсъора.

Сега всички са доволни и пожелавам на Котьо и на нашите нови квартиранти приятни мигове и безпроблемно съжителство

Ето още малко снимки на симпатягата Котьо

                         

Първата публикация

Добре дошли в нашия блог!

Блогът е посветен на едно пътешествие до Карибите, Южна Америка и обратно.  

На кратко, планът на приключението е следния:

Заминаваме за дълго, без конкретни цели и срокове, основен ограничителен фактор са ресурсите, с които разполагаме. Засега, смятаме че ще стигнат за няколко месеца, до към половин година. Макар че като цяло не се ангажираме с маршрути и срокове, все пак има някои предварително набелязани точки.

На първо време трябва да се доберем до Гваделупа - това е сравнително голям остров от групата на Малките Антили в източния край на Карибско море и е френска територия. Там живее братовчедката на Ели - Поля - която беше така мила да откликне на нашето самопоканване.

В тази първа част ще бъдем разделени, Васко ще се опита да преплава атлантическия океан с ветроходна яхта. Спокойно! Не е толкова опасно, много хора го правят. И не, няма проблем че е Ноември месец, всички го правят точно по това време, а на юг от Канарските острови, от където минава маршрутът, е топло и духат попътни ветрове. А пък Ели и Яна, които няма как да участват в такова плаване, ще хванат самолета за Гваделупа и ще се плужат по плажовете там, докато Васко победоносно акостира при тях.

След като се наситим на Гваделупа и съвсем досадим на нашите домакини, смятаме да  се поразходим из разни други карибски острови, като се надяваме да огреем и Куба и Ямайка. В тази част ще гледаме да избягваме по-скъпите и луксозни острови и колкото се може по-малко да използваме самолети, понеже и двамата с Ели не сме фенове на въздушния транспорт, той някак убива част от чара на пътуването.

Тази част ще се опитаме да проточим до Март месец, защото до тогава в Южна Америка бушува дъждовният сезон, а калта, дъжда, влагата и комарите не са ни сред любимите явления. Евентуално, като финал на Карибката обиколка обмисляме да посетим Панама, където до към Април месец било най-хубавото време, а пък Панама била красива, спокойна и гостоприемна страна.

И така, смятаме нахлуването в Южна Америка да се състои някъде не по-рано от Март месец, като от там нататък план засега няма, но сме загледали Колумбия, Перу, Боливия и Бразилия. 

В този блог можете да следите как се придвижваме, какви ги вършим и къде ходим, какво преживаваме и какво планираме. Очаквайте много красиви снимки, забавни истории и полезни информации за местата, които посещаваме и за пътешестването като цяло.

Тези, които не ни познават или все още нямат представа за какво иде реч могат да хвърлят едно око на старницата За Нас.

Бладодарение на Косъо Заимов, който любезно и безвъзмездно ни даде своя сателитен GPS тракер SPOT, можете да ни следите почти в реално време на картата тук, а иначе по-цялостна картина за пътешествието можете да придобиете от картата там. 

Разгледайте също и връзките които сме подбрали за вас, в някои от тях можете да узнаете още повече за нас и нашите пътешествия, както и за някои наши приятели, увлечения и интереси.
 

Обещаваме ви, че ще бъде много интересно.