3, 2, 1, напред!

Сняг се сипе на парцали тук в София, а ние опаковаме сандали и бански, шнорхели и мазила за слънце. Почти сме зачеркнали всички задачки от списъка за подготовка. Успяхме да получим тайландски визи, като дори хванахме някаква промоция и бяхме освободени от обичайната $30 такса. Угнетената служителка в консулството сподели, че има голям наплив от желаещи да посетят Кралството и не им стигат стикерите за визи, поради което обработват заявките не по реда на подаване на документи, а на който по-напред дойде да си иска готовата виза. Направихме си медицински застраховки, посетихме профилактично лекари и зъболекари, настанихме Котьо при приемно семейство. Не на последно място, организирахме отряд от заместник-хижари, така че Кикиш да не затваря докато ни няма (голямо благодаря на тез юнаци!). И още много малки и големи, но все важни неща, които трябва да се уредят преди едно голямо пътуване.

И дойде време за Багажа. От седмици планирахме какво да вземем, какво ще ни трябва в новия увеличен състав. Възникнаха и нови въпроси - как да бъде разпределен багажът, така че 1) да можем по-лесно да го носим и 2) да имаме най-необходимото с нас в ръчен багаж за десетте часа престой на летище Доха. Както и в случай че, евентуално, ни се загубят раниците, което (както определени наши приятели веднага биха потвърдили) съвсем не е рядкост.

Нашият Багаж, уви, не е сандък със стотици малки крачета, който самоотвержено да ни следва и накрай света както в книжките на Тери Пратчет. Вместо това, представлява нещо такова:

Не случайно Вихрен е в кадър - и той самият през повечето време е багаж

По-голямата част от багажа, преди да влезе в раниците

Какво си взимаме? Ще споделим малко практическа информация "от кухнята". Освен обичайните дрехи, обувки и лични принадлежности, носим и някои по-специфични неща поради факта че сме с деца. Основна част от "детския" багаж заемат гащите на Вихрен. Тъй като сме все така върли противници на памперсите, както и с Яна едно време, си носим комплект пелени за многократна употреба и гърне за на Вихито големите и малки нужди. Освен това носим по една книжка за четене/разглеждане за двете деца и ето тези хитроумни занимавки за Яна. Още детски книги сме заредили в Киндъла. Не носим играчки, но за сметка на това сме се подготвили с пособия за рисуване - скицници, моливи, акварел. Неизменният слинг за носене на Вихрен този път е под формата на ергономична раничка на руската марка Алое. Купихме си малко лекарства за спешни случаи като повръщане, диария, ухапвания и други подобни неприятности, които се надяваме да не ни се случват, но все пак гледаме да сме подготвени. Носим и известно количество техника - фотоапарат, лаптоп - без които несъмнено щеше да ни е много по-лежерно, но пък нямаше да има блог. Приготвихме и още някои полезни дреболии като челници, шнорхели, хамак, непромокаема торба, въже и щипки за простиране, швейцарско ножче, лъжица и канче. И да не забравя, нашата пътеводна светлина, изданието на Lonely Planet за Индокитайския полуостров, което включва Камбоджа, Лаос, Виетнам и северен Тайланд.

И така, готови смеееее

Чао, зима!