четвъртък, 29 декември 2011 г.

Отново заедно

Племето се събра в Гваделупа!


От тогава празнуваме


След като си се нарадваме и намерим свободно време, очаквайте подробности по следните въпроси:
- пресичането на Атлантика, размисли, страсти, вреди и ползи, психо портрет на един психо-капитан, включително и подробности за историческия неверолентен и неповторим северо-западно-южен подход към пристанището на Сейнт Джордж.
- изненадващо свежият остров Гренада
- от Гренада до Гваделупа- три самолета за четиристотин и педесет километра

Ели, Яна & Васко
Гваделупа

неделя, 25 декември 2011 г.

Изтънчена Бъдни Вечер

Кратък кулинарен пост за празничната ни вечеря във френски стил.

Тук няма традиция на Бъдни Вечер да се яде постно. Затова започнахме с предястия от пушена сьомга върху миниатюрни палачинки (Яна наблегна на тях) и вече споменатия гъши пастет, който се яде върху задължително пълнозърнест (никога бял!) хляб и с малко сладко от смокини. Всичко това придружено с аперитиви - ти-пунш и бяло вино. Основното ястие беше печен кастриран петел - твърди се че е по-вкусен от обикновено пиле или кокошка - с пълнеж от ядки и сушени плодове. Последваха традиционните френски сирена които тук консумират след всяко ядене. А за десерт имаше домашна торта с шам фъстък и малини, декорирана с мънички шоколадови къщурки и елхи - за жалост нямам по-хубава снимка на тази красота. Всичко беше домашно и уникално вкусно. И разбира се, се лееше шампанско.




В полунощ си разменяхме подаръци на принципа на случайно теглене. На мен ми се падна огромна кутия шоколадови бонбони - хем ще си хапна сладко хем няма да трупам багаж. А днес, в Коледната утрин, и децата отвориха своите подаръци - имаше страхотни дървени играчки, колички, плюшено коте, хармоника, и цяло колело за Илан. Бяха на върха на щастието.




(Незнам защо снимките са с такова ужасно качество!)

събота, 24 декември 2011 г.

Пожелахме си за Коледа...

Когато навън пече слънце и човек ходи всеки ден на плаж е по-трудно да усети коледния дух.  Но ние се стараем - имаме си елха и лампички на терасата:


Цяла седмица Венсан се суети над един гъши дроб - маринова го в разни странни съставки, обръща го и му бае - за получаването на прословутия гъши пастет, домашно производство. Това е част от подготовката за празничната вечеря която ще се състои днес у нас - но повече за това по-късно.

А ние с Яна ще получим най-хубавия подарък. Васко вчера акостира в Гренада, светкавично си закупи самолетен билет, и утре следобед, навръх Коледа, ще го посрещнем на летището! Няма какво повече да си пожелаем :)

понеделник, 19 декември 2011 г.

Разни откровения

Днес се навършват два месеца откакто подсмърчайки оставих Васко на границата в Калотина и с Яната останахме сами.

Доста се страхувах от тези два месеца - колкото и абсурдно да звучи, беше ме страх да остана сама с детето си. Защото в София често се случваше след дълъг ден с Яна едвам да дочаквам Васко да се прибере и малко да поиграе с нея, за да мога да отдъхна. Случваше се понякога само той да може да я приспи вечер или да я успокои посред нощ като плаче от зъби. Бях прекарвала сама с нея по седмица-две на море и планина и към края винаги ми идваше малко нанагорно. Затова бях много притеснена как ще се справям сама. Първите три седмици лесно - поне имах баби за подкрепа, но откак сме в Гваделупа само аз съм отговорна за Яна през цялото време, 24/7 както се казва. Страхувах се как ще издържа ако пак и никнат зъби и има от трудните периоди с мрънкане нонстоп по цял ден; ако трудно заспива и се буди през нощта; какво ще стане ако се разболее или пък аз се разболея и не мога да се грижа за нея?

Ами ето какво стана: всички изброени неща се случиха и не беше толкова страшно! Справих се някакси с ужасното мрънкане като и пробиваха три зъба наведнъж. Ставах посред нощите да я нося - не толкова ефективно като татко, но накрая все пак се успокояваше. Гушках я много като беше болна и това също премина. Дори когато аз се разболях и един ден почти не ставах от леглото, някак се оправихме - тя сякаш прояви разбиране, играеше си наоколо и само от време на време идваше да си цокне. Всичко това ми помогна да градя увереност като родител, а също и да вярвам повече в детето си. От ден на ден ми се струва все по-умна и разбрана, а след трудните моменти - невероятно добра и послушна. Може да се каже че изживях един вид майчински катарзис.

Сега вече спокойно си прекарваме ден след ден в Гваделупа, общуваме си и се опознаваме все повече - и става все по-интересно. Естествено, иска ни се татко вече да пристига, но съм сигурна че винаги ще си спомням с носталгия за тези дни и някой ден ще разказвам на Яна за времето прекарано тук, което си е било само наше, и в което не съм имала друг ангажимент освен да я гледам как расте и да и се радвам.

сряда, 14 декември 2011 г.

Коледно парти по адвокатски

Адвокатската колегия в Гваделупа се състои от 260 адвокати и е доста задружна. Избират си президент и администрация, които да решават разни важни дела. Освен това има и Асоциация на Младите Адвокати, защото те до петата си година стаж имат особен статут, който понякога поражда конфликти с по-старите адвокати и трябва да си бранят правата. Братовчедка ми е секретарка на Асоциацията и поради това деен участник в организацията на детското коледно парти. Какво да се прави, явно сме си такива в семейството - първа писта доброволци за всичко.

В деня на партито отидохме на уреченото място по-рано за да помагаме с подредбата. Партито се състоеше в семейната хасиенда на една от адвокатките - много приятно имение с просторен двор. Поставихме коледни украси и подредихме подаръците под елхата. Следобед започнаха да пристигат първите гости от общо записаните 55 деца. Специално наети аниматори изнесоха забавна програма с представление, песни, танци и игри. Яна беше твърде малка за игрите, но много се впечатли от един танцуващ заек (маскиран човек). Като казвам впечатли, разбирайте тотално и най-откровено възхищение и възторг - през цялото време го следваше, сочеше, викаше и се смееше с глас.


Част от програмата - някакво креолско чувство за хумор явно

Храната на партито беше самоорганизирана - т.е. всеки трябваше да донесе по нещо - и толкова изобилна, че дори не успях да опитам всичко, а много се старах. Направи ми впечатление обаче, че преобладаваха сладкиши, пържени и панирани храни, което ми се стори не особено подходящо за детско парти. И никой не се беше сетил да донесе пресни плодове! Но какво пък, веднъж и аз да хапна сладкиши до насита - особено докато Яна спеше в слинга се нахвърлих на шоколадовите торти.
Само част от храната
И напитките - те вече със сигурност не са за деца

Накрая, за кулминация на партито пристигна и Пер Ноел, демек Дядо Коледа, яхнал едно АТВ. Направи няколко врътки по поляната, а децата тичаха след него. След това раздаде подаръци на всички и настъпи голямо разопаковане и игри. Яна получи малка пластмасова китара.

Направи ми впечатление, че сред адвокатите не е много разпространено привързаното родителство. Не видях нито едно бебе да го кърмят, но навсякъде имаше шишета и кутии с адаптирано мляко, пюрета и други готови бебешки манджи. Имаше и доста колички, а нашия слинг беше единствен, въпреки че доста комплименти получавам за него. И наистина, трудно е да си "привързан" когато майчинството за практикуващите свободна професия е само два месеца, а работата им е толкова напрегната, че повечето майки спират да кърмят защото не се справят с цеденето на кърма в офиса. Бебетата ходят на ясла от двумесечни и биват захранвани по стандартна схема с пакетирани храни - за това пък силния маркетинг на такива във Франция изглежда играе огромна роля. Интересното е, че този стил на родителство не пречи на хората да са много свободни в отглеждането на децата си - няма го този стрес като у нас, нагласата че не може да се пътува/излиза/ходи тук и там с бебе. Напротив, струва ми се че много по-малко си нарушават ритъма на живот от това че са с деца и си ги водят навсякъде, както би трябвало да бъде. 

След приключването на детската програма партито продължи по като за възрастни. Няколко човека хванаха барабани, раковини и разни други местни инструменти и почнаха да правят музика, а всички наоколо да припяват. Постепенно доста хора се разотидоха, но и много останаха да пеят и танцуват, същевременно крепейки спящи дечица. Тази част от вечерта най-много ми хареса. Ето малко клипче което заснех за да предам атмосферата:

Запитах се, защо служебните детски коледни партита в България не са такива? Обикновено за 2-3 часа се раздават подаръците и се приключва, а не прерастват във всенародна веселба до късен час. Може би това е предимството на Коледа да е 30 градуса и да празнуваш навън, а може би причината е в различния темперамент на карибските хора. Със сигурност обаче черпя идеи и се вдъхновявам от всяко подбно преживяване.

И както обикновено, за десерт ще добавя още няколко любими снимки:






В деня след партито Яна спа почти до обяд, както подобава на човек купонясвал до късно

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Стоп-разходка до Сент Анн

Настъпи най-после момента двете с Яна да изпълзим от нашата уютна резиденция и да тръгнем по широкия свят до съседното градче, Сент Анн, на цели 6 км.

Нашата къща е в много хубав квартал - все приятни къщички и плажове. Проблемът е, че се намира по средата между два града и наоколо няма нищо друго - дори магазин. Някои биха запитали, основателно, щом има плажове с палми и пясък защо ви е магазин? Ами всъщност просто ни се искаше да видим малко свят, да си купим плодове от пазара, да опитаме някоя местна манджа и да поседим за разнообразие на "градския" плаж. Така че изчаках ден когато прогнозата не предвещаваше дъжд и тръгнахме.

От тук се ходи около 500 м по един стръмен път за да достигнем главното шосе. Там има автобусна спирка, но никаква информация за тези автобуси не успях да открия - изглежда няма разписания и не минават особено често защото на спирката няма и хора. Явно поради тази липса на обществен транспорт, стопа е особено разпространен начин на придвижване сред местните - досега като пътуваме с Поля и Венсан с колата много пъти съм виждала стопаджии покрай пътя. Затова реших, че и ние не би трябвало да имаме проблем. Действително, след само 5 минути чакане на пътя (по който винаги има много трафик) ни качи един човек който си пътуваше сам. Не беше разговорлив, и за мое разочарование не успях да употребя никоя от френските фрази които бях репетирала в главата си.

На влизане в Сент Анн - общо взето тази улица покрай плажа е главната.
Както казах, разстоянието е кратко и за нула време пристигнахме в Сент Анн, този рай на цивилизацията. Всъщност това е едно от най-туристичестиските градчета в Гваделупа, има много хубав плаж, който дори вечер е осветен и пълен с хора. Предлагат се уроци по сърф и екскурзии с лодка наляво и надясно. Също така оттук пазаруваме плодове и зеленчуци в неделя, когато всичко друго е затворено.

Ядем банани на плажа под дъжда

Чудната тераса-хол на Давид
Направихме кратка разходка и веднага се нахвърлих на сергиите за плодове. Мислех да прекараме в Сент Анн целия ден - да поседим на плажа, по-късно да хапнем нещо. Но се случи така, че въпреки прогнозата ни заваля дъжд. По познатата логика "да вали, колко да вали" прецених, че можем да се скрием под някое дърво на плажа и изчакаме да отмине. Поседяхме там известно време, но дъждът некомфортно се засилваше. Накрая тъкмо като тръгнах да събирам нещата и да се спасяваме, някой ми помаха от улицата - Давид, приятеля на Поля и Венсан, същия този с парапланерите. Той май по професия е рентиер - притежава няколко бунгала до плажа които дава под наем и същевременно живее на покрива над тях. Покани ни да влезем у тях докато спре дъжда. Направо се влюбих в къщата - страшно свежа и чаровна, като хола на практика е навън на голяма тераса - предразполагащ към денонощно пиене на бири и търкаляне по меките постелки.


Много весело нещо това, яденето на домати

Вместо много бири обаче, ние с Яна похапнахме домати, портокали и банани чакайки да спре дъжда, след което реших да се прибираме. Времето беше все така мрачно и нямаше какво да правим във вече мокрия град. Накупих още малко плодове и зеленчуци, както и огромно парче кокосов сладкиш. На излизане от града тъкмо се чудех къде е подходящо да стопирам, когато ме пресрещнаха на един паркинг две девойки и криво-ляво въпреки езиковата бариера предложиха да ме закарат - така че на практика дори не се стигна до вдигане на палец. И те не бяха от приказливите - явно тук не е възприето много да си говориш със стопаджиите както ние сме свикнали. Или пък заради езика не смеят да ме заговорят, кой знае. На връщане тънкия момент беше да не си пропусна отбивката, защото тя изниква ненадейно, и да им кажа овреме да спрат. Всичко мина благополучно - първия стоп можем да го пишем за успешен :)

вторник, 29 ноември 2011 г.

Pointe-a-Pitre и някои интересни случки

Имало и в Гваделупа лошо време. То се изразява в целодневни поройни дъждове и студове от по 22-23 градуса, които продължиха цели три дни. Именно затова и обещаната разходка с лодка, която беше планирана за неделя, се отлага за по-натам. Иначе сега се пада края на дъждовния сезон, та такова явление не е ненормално, но досега имаше само кратки валежи отвреме на време.

Pointe-a-Pitre


Преди да почнат дъждовете успяхме да си направим разходка до града с непонятно френско произношение, Поант-а-Питр. Градът не е много голям, с население около 17 000 души (макар че ако се включят предградията са десет пъти повече), нито много лъскав, но е симпатичен. Води се икономическата столица на Гваделупа, тук е летището и главното пристанище, където се товарят разни екзотични стоки за износ - банани, какао, кафе, захар.

Разходихме се из центъра - голям главен площад, малки тесни улички и по-малки площадчета помежду тях. Видяхме и сградата на Съда, където Поля прекарва доста от времето си през работния ден. Не липсваха и туристически атракции - сергии с бижута и дрънкулки от местни материали (черупки, кокосови орехи) и всякакви други сувенири. Имаше и множество магазини за платове - явно тук е разпространено хората да си правят дрехи при шивач.

Най-голямата атракция за мен беше пазарът. Всъщност пазарите са няколко, но има един много голям до централния площад. Под сянката на чадъри са разположени на гъсто сергии, пълни с непознати за мен плодове и зеленчуци. Продавачките са облечени с местни носии, но не обичат да ги снимаш. До пазара за плодове, на самия бряг, е пазара за риба - имаше всякакви видове риби, включително някои много големи от които режат парчета - може би риба тон. Също имаше и огромни лангусти и някои неидентифицирани морски дарове.
Натъкнахме се на улично представление посред търговската улица
Традиционните тукашни носии
Тук си измолихме една снимка след като напазарувахме от тази сергия
Огромни мърдащи лангусти

Докато бяхме на пазара изведнъж се дочу суматоха - някакви хора на улицата се караха и един се съблече гол. Веднага дотичаха полицаи, въоръжени с палки и спрейове, и набързо въдвориха ред като го накараха да се облече. Поля ми каза, че подобни случки тук не са рядкост - дали поради горещия карибски темперамент или от многото ром. В същия ред на мисли, една вечер миналата седмица докато си правехме барбекю на плажа (което между другото беше много изтънчено, с агнешки ребърца и лангусти), се появи един човек с цяла чанта яйца, небрежно препасал и огромен нож. Настояваше да ни продаде всички (поне 50) яйца за 5 евро и понеже беше досаден, се съгласихме. Та, такива неща явно си се случват тук.

неделя, 27 ноември 2011 г.

Напрееееед!

Урааааа!
Най-накрая тръгваме, вероятно след няколко часа, но днес ще бъде. На лодката има сателитен телефон, но няма връзка с интернет. Така че, уви, по време на плаването няма да мога да качвам снимки на неописуеми изгреви и залези. Единствената ми връзка със света ще бъде СПОТ-а, мисля да пускам точици веднъж дневно. Вече сме разпределили дежурствата, на мен ми се падна вахтата от 4 до 8 и от 16 до 20, така че някъде там ще пускам точиците. През цялото време ще сме по Гринуичко време, така че смените леко ще се изместват спрямо вас, мили читатели, със всяка часова зона която пресичаме.
Ако нещо стане че пропусна или спра да пращам, без паника моля, вероятно ме е хванала морската болест или съм изтървал някъде устройството ;). Лодката е надеждна, имаме един милион устройства и процедури в случай на злополука и сме презапасени с храна, вода, дизел, газ и тоалетна хартия, така че не ни мислете.

Пожелайте ми успех
До скоро!

Васко
Лорена

Между другото- RC44

Хоп, пак съм аз, пак от Ланзароте. Ето, че не заминахме и в Събота. Новата вероятна дата на тръгване е утре (Неделя), но само гадаем, защото капитанът просто не благоволява да ни осведоми по въпроса.


И понеже трябва ефирът да се запълни с нещо, това нещо днес ще бъде RC44, това е клас състезателни ветроходки. Ако Купата на Америка е Формула 1 сред ветроходките, RC44 е нещо като Формула 3000 или Купата на Америка на бедните- едната лодка струва само около един милион евро, направени са за максимална ефективност и са изцяло от карбон, но са еднакви, така че да се мерят екипажите, а не инженерите. Възникнали са, когато Ръсел Коуц, многократен победител в Купата на Америка, му писнало от цялата мултимилионна технологична надпревара и проектирал този клас, като скромно го кръстил на себе си: RC- Russel Coutts, 44- дължината на лодката във футове.

Имат си шампионат и се случи така че преди около седмица, тук в нашата марина, им беше последният кръг за сезона. Състезаваха се четири дни, всеки ден по три гонки. Миналата Неделя им беше последният ден и се оказа, че можело и простосмъртни да се качат на лодката по време на състезанието. Омри и Франко намазаха, а аз изпуснах, защото ни беше свободен ден и рано рано се изстрелях по баирите, преди да научим за офертата. Не мога да ви опиша колко ме е яд, че изпуснах това, а Омри и Франко така се бяха ощастливили, че като се върнах Омри ме хвана да ме черпи бири, а Франко беше толкова щастлив, че не можеше да говори.
Отишли в прес-центъра и питали плахо, а онези като се зарадвали, ги хванали, завели ги в ВИП салона, налели ги с кафета и сладкиши, после ги качили на някаква луксозна лодка, гледали гонките и за последната им казали да си изберат отбор и да ходят да се качват.

И ето малко снимков и видео материал от събитието

44
Старт
От лодката на Франко, той си я избра, защото стратегът е италианец
състезател Омри
състезател Франко

И сега награда, за които са издържали да разгледат чак до тук



Иначе, тук на Лорена, капитанското малоумие се вихри с пълна сила и след като вече няма никакви бури, циклони, урагани и Атлантикът е по-тих и от езерото Ариана, се оказа че лодката не била още готова за тръгване. Постоянно се оказва, че трябва да се свърши още нещо, а нещата стават все по-несъществени. Например, гусин Давид от два дни ръчка, реже и пили някакво дръвце, което накрая се оказа че е подложката на фенерчето му. Тримата от екипажа, вече се бъзикаме че го е страх от жена му и протаква моментът, в който ще я срещне отново.

Стискайте палци в Неделя да тръгнем, то ще се чуе

Васко
Пуерто Калеро, о.Ланзароте

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Голямото изчакване

Уви, за всеобщо разочарование, все още съм на Ланзароте и все още не сме отплавали на никъде. Евентуалната датата на потеглянето постоянно се отлага, чакаме едни метеорологични явления да отминат, други да се появят, трети да завият нанякъде. Междувременно извършваме всякакви подготвителни дейности по лодката, пазаруваме и скрепваме колектива.
 


тук бях свръзката между Франко на мачтата и Давид на дъното докато ръчкаха един заседнал кабел
Екипажът е супер готин, капитанът е..., да не кажа нещо, което ще скандализира малолетната ни публика, абе леко доста проблемен е. С три думи: дребнаво сърдито чиче. Първоначално му се възхитих че е строг, организиран и прям, след това обаче започна да го избива на някаква гаднярщина, в един момент направо си беше абсолютен гъз. В последно време започна да се пооправя малко или пък аз свиквам. Държи ни като в някаква казарма, събуждане, хранене, пиене на кафе, всичко под строй и в определен час. През цялото време ни ангажира с някакви занимания, понякога напълно безсмислени, и така ги навързва нещата, че нямаме никакво свободно и лично време, освен късно вечер след вечеря, когато вече няма какво да направиш освен да идеш до барчето с интернета. Точно така си представям казармата, а той е старшинката, някакъв тъпанар на който се налага да се подчиняваш. А защо се налага да му се подчиняваме? Защото вече сме вкарали парите за храна и бензин и повечето лодки вече заминаха, няма мърдане.

Стига мрънкане, сега по същество. Капитанът е Давид, с ударение на а-то, от Словения, а другите двама от клетия екипаж са Франко от Италия и Омри от Израел.

Давид

Като се абстрахираме от гадния му характер, е доста опитен ветроходец и моряк. Бачкал е много по големите кораби, пътувал е по цял свят, след това е прекарвал лодки главно из Адриатическо море. Купил е Лорена преди три години, а през последната една си живее на нея с жена си и пет годишната си дъщеря. Така че поне сме спокойни че няма да ни потопи някъде. Бихме могли и много да научим от него ако в някой момент реши да бъде благосклонен. Иначе понякога, когато не е гаден, демонстрира добро чувство за хумор.


Франко, не обича папараци
Франко
От Италия на четиридесет и нещо години, луд по плаването, има малко състезателно катамаранче Hobbiecat, и фучи с него из италианските регати. Много е готин и ръси страшни лафове. Вероятно, защото е по-възрастен, Давид много много не му се отваря.

 











Омри
Омри
 
От Израел на двадесет и нещо години, и той е голям образ, всички в купом го бъзикаме за еврейския му произход и го заливаме с вицове и майтапи по темата. Е, гадните вицове за Холокоста му ги спестяваме, макар че той хич не е чувствителен по темата. Съвсем наскоро се е уволнил от казармата и сега се е юрнал да обикаля света. Бил е пет години във флота, подводничар. И на тази тема го заливаме с майтапи, а пък колко готини стават като ги комбинираме еврейските и подводничарските майтапи. Той пък е спец по двигателите и направо си е луд по тях, много радва да го видиш какво умиление и възхита демонстрира като се навре при двигателите да ръчка нещо.

В общи линии духът е на много високо ниво, когато Давид не се прави на тъпанар. И тримата се надяваме да се укроти като заплаваме.

Ежедневието ни представлява рано ставане в 7:30, закуска, бачкане, обяд към 12, разходка до кафенето, кафе кон лече, бачкане, вечеря към 7 или 8, биричка, измъкване към интернат бара, примъкване обратно и заспиване. Няма мърдане от програмата, освен чак след вечеря, тогава ни е свободното време. Както можете да се досетите, програмата е определена от Давид, и не че ни е вързал да стоим на лодката, обаче ако се отцепиш, след това гледа да ти го изкара през носа. Та, не се цепим, даже да нямаш какво да правиш се размотаваш около лодката и се правиш на зает. 

Всеки от нас си има собствена каюта, а те са доста удобни и просторни, леглата са двойни, имат достатъчно шкафчета и лавички и са с високи тавани. Лодката има две бани и тоалетни и доста просторно и светло общо помещение. Демек, на катамаранът, за разлика от на обикновена яхта, не се чувстваш като в гроб или дупка, но това е постигнато за сметка на външния вид, Лорена е доста грозничка. В общи линии катамараните са много удобни ако живееш на лодката, но не били добри за плаване в лошо време. Разбрах че в последно време катамараните се харчат все повече за сметка на обикновените еднокорпусни лодки, просто хората предпочитат да живеят удобно и да плават в спокойно време.

Подготовки

това в само част от водата която натоварихме
Подготовките за плаването включват пазаруване на провизии, стягане и пробване на двигателите, проверка на платна и въжета, почистване на корпуса и винтовете от разни морски полазници и остава само да изчакаме подходящите метеорологични условия.

Продуктите, които напазарувахме бяха основно разни сухи неща за варене, разреждане, хрупане, претопляне, като цяло все неща които издържат извън хладилник и се готвят бързо в тиган или тенджера. Също и тонове полу-сготвени паели, омлети, палачинки, питки. Закуските явно ще бъдат доминирани от Магдалени, това са малки евтини кексчета по които можеш да мажеш каквото си искаш. И 600 литра вода.
 

Франко чисти корпус
По двигателите се направи пълно обслужване, все едно когато купуваш кола на старо: масла, води, ремъци, разни други чаркове, тестове, акумулатори и т.н. Аз там не участвах, защото не съм толкова навътре пък и си имаме изтрещел механик - Омри. Също така се отремонтира и тества резервният бензинов генератор.
Иначе се сменяха разни въжета, смазване на винчовете, гмуркане за стържене на корпуса, миене на лодката и какви ли не други важни и маловажни неща.

В общи линии вече сме готови за потегляне, но чакаме някаква тропическа буря, която в момента върлува в океана да се разкара. Сега тя е на северозапад от нас и според прогнозата би трябвало да се отблъсне наобратно и да иде на запад. Това ни устройва, обаче ако не се отблъсне и дойде по-наблизо, това ще ни донесе силно вълнение и доста силен насрещен вятър. А прогнозите постоянно грешат, променят ги всеки ден, така че Давид просто чака да види какво ще стане. Разправя че миналата година лодките от атлантическото рали са потеглили при подобни условия, в резултат на което са закъсали, изхарчили са си горивото и се е наложило да се връщат към Кабо Верде за да презаредят. В крайна сметка им е отнело повече време и ресурси отколкото ако бяха изчакали подходящото време. От друга страна, ако лодката беше готова на 15ти Ноември и бяхме отлавали тогава, както беше първоначалният план, сега щяхме да сме посредата на пътя и щяхме да сме съвсем екстра с времето.

В момента най-близката евентуална дата на отплаване е Събота, но всичко зависи от времето, и проклетата тропическа буря. Но споко, няма да замина без да си кажа.



нещо си ръчкам там

кокпитът и Омри
поглед навътре и пак Омри
контролният панел и проходът надолу към тоалетната и каютите на левия борд
моята каюта, засега зарината с инструменти
тоалетната


Васко
Порто Калеро, о.Ланзароте