Доха и 24-часовия полет

Ето ни отново, този път от мястото на събитията - тропически остров, бунгала, плаж, палми вместо чадъри, бриз, кокосов орех със сламка и маймунки. Преди да си кажете "Глей ги па тия!", да знаете, заслужихме си го. Едно, че ни отне цяло денонощие, за да стигнем едва до другия край на света, другото, че 2 души и половина и една четвърт с 5 парчета багаж (без да броим бебето) опознахме в дълбочина необятната транспорта система на Банкок. Но и до там ще стигнем.

Излетяхме от София преди обяд и пристигнахме в Бангкок ранния следобед на следващия ден. Летяхме с два отделни полета на Qatar Airways, между които имаше 10 часа престой на летището в Доха.

По време на първия полет Вихрен беше много превъзбуден и няколко часа не спря да се катери и разхожда, поради което едвам успяхме да си изконсумираме поднесения обяд без половината да отиде на земята. Яна се занимаваше сравнително кротко с раздадените в самолета играчки и беше във възторг от полученото детско меню в специален пластмасов куфар. Този куфар още си го разнасяме, заедно с плюшен слон, няколко други самолетни играчки, комплекти за сън и, от днес, пластмасова кофичка за пясък. С тези темпове на акумулиране на "сувенири" на връщане ще ни е необходима още една раница.
Да се върнем към полета. Гледките бяха много впечатляващи. Когато най-накрая се изчистиха облаците, се оказахме над големи снежни планини и плата. Доста се зачудихме, къде трябва да е това. Пуснахме сматфонче, за да видим на GPS-а къде, горе-долу, сме и се оказа, че летим над далечния югоизточен край на Турция. Явно заобикаляхме Ирак и Сирия. Без да се бяхме особено притеснили, или изобщо замислили преди това, някак успокоително ни подейства. Озовали се над Иран, свихме рязко на юг. Белите планини постепено преминаха в голи стръмни остри и много дълги пустинни хребети. Тези хребети се точеха успоредно един до друг до безкрая, и тъй като им летяхме напреки, идваха и заминаваха нови и нови. Бяха безброй. Тук там, дълбок пролом от отдавна изчезнала река прекъсваше някой от хребетите, отваряйки проход през него. Същински лабиринт, представях си как разбойници дебнат зад всеки ъгъл. И нито едно дърво, нищо зелено, по целия път. Видяхме, може би, само една река, един град и няколко селца. Изключително сурова земя. Ако не греша, точно тук някъде е издъхнала половината армия на Александър Велики на връщане от Индия. Прекарал ги така за отмъщение, че започнали да негодуват от безкрайния му поход до края на света. Абе откачалка, с една дума. В крайна сметка ридовете се стопиха в нещо още по-плоско, но все така безутешно. Намести се все по-гъста мараня, от която вече трудно се виждаше повърхността и преминахме над Персийския залив. Захождайки над Катар, открихме, че и там си строят изкуствени островчета и луксозни курорти от нищото. А на кацане вече видяхме малко зелено - едно две голф игрища, не повече.

В чакалнята "family room"

Престоят в Доха малко ни притесняваше, тъй като бяхме прочели в сайта sleepingatairports.net, че Hamad International Airport е много студено, шумно и натоварено и не особено подходящо за спане летище, а нашият втори полет беше в 3 ч. през нощта и със сигурност щеше да се наложи да дремнем. Основно заради този престой си помъкнахме шалтета и чували, за да не вземем случайно да измръзнем на път за тропиците. Представете си само каква беше изненадата ни, когато попаднахме на най-комфортното и приятно за престой летище за всички времена! Някои от екстрите бяха безплатни ведомствени детски колички, детска площадка, безплатен wifi, отделна чакалня за хора с деца - family room - в която през повечето време си бяхме само ние. Не че нямаше други хора с деца на летището, но, кой знае защо, те предпочитаха да се търкалят по меките диванчета в кътовете с телевизори. И така, престоят ни мина приятно и почти неусетно, доколкото може да се каже за 10-часов престой на летище с две деца: в разходки, игри на площадката, развозване на Вихито с количка, което за него си беше голяма атракция, возене в летищния трамвай, чието трасе беше издигнато на пилони над всичко останало и дълго цяла една спирка, и циклене във family room. Вечеряхме приготвените предварително сандвичи, тъй като основен минус на летището в Доха беше невероятно скъпата храна. Друг основен минус беше пълната липса на бири, арабска му работа.

Едвам устояхме на тази изгодна промоция

Към полунощ (местно време) всички деца и половината от възрастните изпозаспаха. Час-два по-късно се вдигнахме и се натоварихме на втория самолет - един чудовищен двуетажен А380, най-големия пътнически самолет който съществува. Яна много се впечатли от него, макар и в състояние на полусън. В самолета децата заспаха моментално, а ние ги последвахме веднага щом си хапнахме поднесения midnight snack. Спахме относително комфортно, като тук е момента да отбележа, че и в двата полета бяхме настанени на първи ред, с повече място за краката и специално креватче за Вихито. Пътуването с бебе носи някои такива предимства. Събудихме се едва към обяд на другия ден, готови да закусим и да кацнем в Бангкок.

Вихрен пътува направо като в първа класа