Бебови работи

В отговор на чести запитвания от жадните за подробности фенове на Яна, публикуваме малко материал специално за нея. Внимание! Хората които не се вълнуват от бебешките теми може да бъдат леко отегчени от тази публикация.

Яната си расте неусетно и доста се е променила за четирите месеца откак пътешестваме. Косицата и порасна, вече почти можем да я вържем на опашчица отзад, няколко чифта обувки омаляха, а на панталоните им отпуснахме подгъвите. Сдоби се с доста нови зъби - в Гваделупа пораснаха три едновременно (четвъртия от комплекта така и не се появи), а наскоро в Маунт Едж излязоха и четирите кътника. Всеки път зъбоникненето беше предшествано от седмица-две кисело настроение, като пикът беше 1-2 дни преди пробиването на зъбите. Като изключим това, Яната повечето време е весела и забавна, и развлича и нас с номерата си. В резултат на пътуването тя свикна постоянно да среща нови хора - няма никакъв страх от непознати и всички са и приятели. В Маунт Едж по цял ден общуваше с персонала и гостите: всеки  който мине се закачаше с нея, опитваха се да я научат да казва "Yea man", а от време на време някой я грабваше да я води на разходка. Хората там знаят как да се оправят с деца, защото повечето имат по много - например шофьорът Мики с пет, или пък градинарят с цели петнайсет. Като цяло в Ямайка децата са на почит - въпрос на мъжество е да направиш дете, а сред по-бедните класи жените над 20-22 години без деца се смятат за стари моми. Дори към нас понякога се обръщат с уважителното "baby mama/daddy", което ни поставя една категория над "случайни туристи". Интересното е, че наличието на деца често не означава наличие на семейство - често един мъж има няколко "бебе-мами", същото важи и за жените. Веднъж попитах приятелите на Питър по колко деца средно имат Ямайците и те ми отговориха с въпрос "средно на семейство или средно на жена?"

Доста нови умения усвои Яна в последните месеци. Те включват качване и слизане по стълби,  ходене по стръмен и пресечен терен - за тази цел Маунт Едж беше идеален тренировъчен лагер. Освен това има афинитет към катеренето на все по-високи места - маси, столове, барплотове и др. - и от рано показва склонност към екстремизъм, както може да се наблюдава в този клип:

Други любими неща са водата под всякакви форми - пиене от шише и чаша, плуване и шляпане в локви, както и леда - невъзможно е да пием охладени питиета в нейно присъствие защото ни краде ледчетата и ги яде; също обича да чете книжки (особено сутрин на тоалетната), да се върти в кръг докато и се завие свят, да скача по леглата, и направо обожава животните - нищо друго на света не я вълнува повече  от кучетата и котките. Единственото нещо което мрази на този етап са завивките. Направо полудява като усети че е завита, и почва да рита бясно докато отхвърли одеялото - добре че прекарахме тази зима в топъл климат.

С нетърпение чакаме Яна да проговори. Един-два пъти ни се стори че казва няма и бай-бай, има си и нещо като поздрав: а-яяя!, но освен от време на време по някое апуу (n'y a plus), което научи в Гваделупа, не употребява консистентно други думи. За сметка на това сочи, жестикулира, води ни за ръка, и въобще, намира си начини да ни покаже какво се очаква от нас.  Предполагаме, че многото различни езици я объркват и малко забавят проговарянето - досега сме два месеца във френско-езична среда, два в английска, а скоро ще преминем към испанска. Ние вярваме и се надяваме, че това е полезно за нейното развитие, и че нещо от тези езици ще и остане подсъзнателно в главицата.

Храненето продължава да е спорадично - Яна яде от нашата храна и опитва всичко когато има желание, но често изяжда само няколко хапки, след което само си играе. Обича паста и ориз, който бива разхвърлян на вси страни и след това събиран и изяждан зрънце по зрънце. А най-любими са и бананите, от които хапва по няколко на ден, за сметка на това пък почти отказва останалите плодове и зеленчуци. Въпреки това нейното "злоядство" не ме притеснява особено, защото продължаваме да се кърмим на поискване, тоест по безброй пъти на ден, и Яна е изключително здрава и жизнена - често чуваме коментари "откъде има толкова много енергия!"

Относно здравето, Яна няколко пъти се разболяваше докато бяхме в Гваделупа, като най-тежкия случай беше ларингит и ни притесни достатъчно за да отидем на лекар. Мислим си, че причината е била във вируси пренесени от яслата на братовчед и Илан - както знаем детските заведения са прословути с обмяната на подобни бацили между децата. Откак напуснахме Гваделупа не е боледувала нито веднъж, да чукнем на дърво, чук-чук.

Продължаваме усилено да разнасяме Яна, която по последни данни от преди няколко месеца тежеше 10 кг. Специално за пътуването направих нов слинг, от който сме изключително доволни до момента. Освен това имахме голям пробив, някъде в Антигуа, когато Яна се научи да седи на раменете ни без да клюмва назад - оттогава много често я носим и по този начин. Но когато тръгнем из планините и горите най-вече ползваме слинга - установихме, че дори нощните преходи са възможни със спяща Яна на гръб.

Интересна е и тоалетната тема. Както съм споменавала в предишни блогове, практикуваме Естествена Бебешка Хигиена (ЕБХ) откак Яна беше на два месеца. Това ще рече, че се опитваме да откликваме на тоалетните и нужди, вместо да ги игнорираме и да я принуждаваме да си ходи в гащите (повече информация за ЕБХ). Също така открай време не ползваме памперси, а пелени за многократна употреба. Тръгвайки на път, беше трудно да реша колко и какви пелени да носим с нас - в крайна сметка гащите на Яна заемат основна част от багажа, колкото и да се опитвах да огранича бройката. Спрях се на шест чифта "тренировъчни гащички", които са кажи-речи непромокаеми, шест чифта обикновени памучни гащи, десетина обикновени тензуха, които ползваме за пълнеж и три пелени-джоб с бамбукови подложки, които ползваме за през нощта. Като ги перем често ни стигат без проблем - дори не се налага да ползваме тренировъчните освен в по-студено време (в планината), за да не се мокрят горните дрехи. Вярно, всяко ново място в което се заселим бива моментално окупирано от съхнещи пранета, но ние вече сме свикнали. А ЕБХ по време на пътуване ни се получава изненадващо добре. Носим си гърне, което си купихме в Гваделупа - заема половината от раницата на Васко, но си струва мъкненето, защото Яна го ползва постоянно. Всяка сутрин там се вършат Голямата и Малката работа, четейки книжката за котето Котьо и мишлето Цър. По този начин изключително рядко се налага да мием наакано дупе. А през деня гърнето се ползва според зависи колко внимаваме и колко често я изпишкваме. Когато сме на спокойно място, като например в хасиендата на Питър в Кингстън, оставяме Яната да ходи гола по цял ден, почти без инциденти, а понякога даже сама ни носи гърнето като и се пишка.

Разни хора които срещаме по пътя често ни питат "как е" пътуването с бебе. Казваме им, че като цяло не е лошо - не толкова трудно колкото хората смятат, а и имаме постоянен източник на забавления. Но има някои трудни моменти, и ще ги спомена за да съм напълно откровена към всички които обмислят да предприемат подобни начинания. На първо място, страдаме от невъзможността да опитаме какъвто и да е нощен живот. Наслушахме се на разкази за прословутите клубове и улични танци в Кингстън, без нито веднъж да можем да присъстваме - ще си останем само с клипчетата в youtube. Тепърва ни предстоят Куба и други държави, известни с това че купона почва късно и се вихри до зори, но ние към 11 ч. трябва да сложим Яна да спи и вечерта за нас приключва, или се ограничава до разходки из тихи места, ако е заспала в слинга. Другото ни затруднение е при по-дългите пътувания с някакво превозно средство. Най-зле е в претъпканите междуградски бусчета, където Яна няма никакво място да се движи - тогава ако не спи, тя суче или пищи - няма средно положение. И все пак не е толкова страшно - положителните страни на пътешествието с Яна са много повече от отрицателните - препоръчвам го на всички!

Ели, Кингстън