Маунт Едж в дълбочина

Една от картините изложени за продан в дневната

Иска ни се да споделим повече за това място, Маунт Едж, което така ни заплени, че неусетно изкарахме тук почти цял месец. На пръв поглед представлява чаровно малко хотелче и ресторант в планината, изпълнено с тишина и дзен спокойствие - това предполагам е впечатлението, с което остават гостите отседнали тук. Но ние успяхме да видим повече - един семеен бизнес, с множество проблеми и трески за дялане, но управляван от дейни хора с визия и съответно проспериращ и растящ.

Хората
 

Главното действащо лице в Маунт Едж е шефът Майкъл Фокс. Той е човекът-идея - постоянно му хрумват нови начини за усъвършенстване, подобряване и разрастване на бизнеса. Лошото е, че е толкова забързан и зает, че не успява всичко да реализира, а често няма и време да обясни на подчинените си своята визия, в резултат на което някои от идеите биват забравени, недоизпълнени или криворазбрани. Майкъл става рано и обикновено е пълен с енергия. Постоянно е в движение - ходи да надзирава работниците и да дава нареждания, често в ентусиазма си и сам подхваща работата - например да готви в ресторанта или да пренесе и закрепи някоя греда на строежа. Не знаем твърде много за миналото му, освен че май открай време си е бизнесмен-предприемач - преди да хотелиерства е притежавал магазин в Кингстън. А веднъж, когато се беше отпуснал и ни заведе на бар, спомена че едно време се е занимавал с бизнес, за който може да те вкарат в затвора, но вече е приключил с това.

Робин Фокс, дъщерята на Майкъл, е другата движеща сила в бизнеса. Тя е завършила туризъм и хотелиерство в Канада, специализирала в малки "бутикови" хотели - явно в подготовка да развива и наследи семейния бизнес. Работи ужасно много и времето все не и стига. Често остава на компютъра да пише мейли и праща фактури дълго след като всички са си легнали. Поради тази причина е пожертвала личния си живот в името на кариерата - наскоро се е разделила с дългогодишния си приятел, защото той смятал че твърде много работи и няма време за него. За сметка на това в кариерата напредва шеметно - докато сме тук спечели две награди за карибска жена-предприемач и предстои да пътува до Вашингтон и Лондон на съответните конференции. За разлика от баща си, който е строг с подчинените (и най-вече с нея), Робин е малко плаха и несигурна, затова понякога позволява да и се качват на главата. Често се случва да мрънка и проклина Ямайските реалности - не всичко научено в Канада е приложимо тук поради различния темперамент на хората. Иначе Робин е много мила и обожава Яна - колкото и да е заета винаги намира време да я гушка и закача, а понякога я заварвам да работи на компютъра с Яна в скута си.

Джуди е настоящата приятелка на Майкъл (с майката на Робин той се е разделил много отдавна). Тя май е американка, ако се съди по акцента, любезна но малко дистанцирана, и някакси витае наоколо без много-много да участва в бизнеса. Има се обаче за арт-персона и се опитва да инкорпорира в Маунт Едж картинна галерия - по стените са аранжирани множество картини, които между другото, се продават. Идеята всъщност е чудесна, но картините според нас не са особено на висота. Но, какво ли разбираме ние от изкуство.

тази струва US$1800

тези са от международно признат Ямайски художник

Персонала на хотела включва шофьор, двама готвачи, барман, сервитьорка, 2-3 жени които работят като камериерки и в кухнята според случая, няколко работници във фермата и още няколко приходящи които не се знае с какво точно се занимават. Има и такива, наети да свършат определена работа за няколко дни - например бояджията Маршал. Най-любим сред тези персонажи ни е шофьорът Мики - той е растафар. Не от най-отявлените и колоритни, като онези които живеят в планините, вечно се носят в зелено, жълто и червено и отказват да участват в покварената обществена система. Човекът си бачка, има пет деца, има изненадващо бистър поглед като за растафар, но в някои отношения е по-стриктен в растафарианството си, просто не го демонстрира толкова много. Той също се радва много на Яната. Въпреки че работата му е напрегната, той винаги излъчва спокойствие и благост, и понякога остава вечер да си побъбри с нас. 

С останалите работници не успяхме много да се сближим. Имаме един вид езикова бариера - диалектът им е толкова тежък, че не ги разбираме, освен ако специално не се стараят да говорят на правилен английски, което обаче не всички владеят. Като цяло, ако трябва да сме политически коректни, нека кажем, че нискоквалифицираните работници в провинциална Ямайка не преливат от интелект и стремеж към качество. По-скоро живеят ден за ден, попушват тревокорен през час-два, работят колкото да си получат надницата и гледат да скатаят ако им се отвори възможност. Това е един от главните проблеми, с който Майкъл и Робин се сблъскват - за да бъде свършено нещо като хората трябва постоянно да проверяват, надзирават и юркат. От друга страна, оставаме с впечатление, че тук е лесно да си предприемач - ако си пробивен, имаш добри идеи и не те мързи, сякаш няма твърде много конкуренция.

Хотелът

дневната

Твърде гръмко би било да наречем Маунт Едж хотел, по-подходяща дума за него е гостоприемница - guesthouse на езика на хорта с раници. Има три самостоятелни стаи, две от които са в отделни къщички със собствена баня, и освен това още три стаи, които са на принципа "дорм" - т.е. в тях се плаща на легло и може да настанят при теб други гости. В момента се строят и още две чисто-нови бунгала. Всички стаи са с хубава гледка, защото са разположени на стръмен баир и никоя не пречи на по-горната. Интересното е че стаите нямат номера, а имена и всяка е различна и уникална. Например View има огромно легло и собствена тераска с изглед; Roost е симпатично бунгалце което сякаш едвам се крепи на високи подпори над пропастта; Revolution е двуетажна обща стая тип мезонет. Ние обитаваме новостроящото се бунгало Vibes, което има балкон и някой ден ще има баня, както и общата стая Barracks, най-грозната стая в хотела, която прилича на мазе, но пък е топла и уютна. Местят ни от едното на другото място според заетостта на хотела и строителните дейности във Vibes. Цените като цяло са високи, но това е обичайно за Ямайка. Започват от 25 USD за легло в обща стая и достигат 80-100 USD за по-хубавите стаи. Между къщичките има стълби, пътечки и много зеленина, включително зреещи банани и други подобни, които за нас са екзотика. В средата има една централна къща, където е "хола" (living room) - общо пространтсво с диванчета и тераса, където гостите могат да си висят. Там е и моята шевна машина и с Яна прекарваме по-голямата част от деня в това помещение. На долния етаж в къщата се намират стаята за гости View и стаята на Майкъл, която същевременно е и офис.

View

строящото се Vibes

Maunt Edge by night:

Луната

Заревото на Кингстън

Ресторантът

В най-високата част на имота, до шосето, се намира кафе-ресторантът EITS (Europe In The Summer). Не знаем как са измислили това име, но то подсказва че целят да пресъздадат изискана европейска атмосфера и кухня - поне според ямайските представи. EITS таргетира малко по-различна група клиенти - докато Маунт Едж привлича главно европейски и американски туристи-бекпакъри, в ресторанта идват и доста от елита на Кингстън, особено в Неделя, най-оборотния ден. Храната която приготвят не е твърде разнообразна, но е много вкусна и поднесена атрактивно. За неделните гости има по-богато меню - агнешки пържолки, супи, домашен хляб и "ръмкейк" (много вкусен местен сладкиш с ром). А нашата диета, и тази на гостите на хотела през седмицата, се състои главно от пиле и риба с различни гарнитури - много видове ориз, паста, картофи и картофоподобни растения. Риба ядем почти всеки ден, понякога и по два пъти, а пилетата са много вкусни и май са "свободни". Понякога получаваме и глезотии като скариди, а веднъж пробвахме местния специалитет биволска опашка - доста по-вкусен отколкото звучи. Всичко това е придружено с пресни салати, зеленчуци и подправки от фермата - нещо с което се гордеят и не пропускат да изрекламират. Кухничката на ресторанта е много малка - да се чудиш как творят там толкова много и вкусна храна. Използват най-вече тигани за пържене и задушване на няколко силни газови котлона. Има и фурна, но тя рядко влиза в употреба. Интересно е, че макар да има двама специализирани готвачи, ако те не са на смяна всеки друг може да готви - камериерките, Майкъл, Робин, а понякога дори и ние - и качеството на храната никак не страда от това.

Фермата

Food Basket е малка ферма, но и тя като целия бизнес на Майкъл, се разраства стремително. Разположена е на стръмните склонове около Маунт Едж, които са терасирани и оборудвани с капково напояване. Е, технологията не е спазена съвсем и напояването е по-скоро "пръсково",  но водата е изобилна и растенията избуяват. Отглеждат няколко вида подправки, включително (за наш ужас) огромни количества кориандър, а напоследък засадиха много чери домати, картофи, патладжани и кой знае какво още. Като цяло, все скъпи на Ямайския пазар зарзавати. Фермата не е органична - стремят се към това, но още не са го постигнали напълно. Въпреки това имат имидж на безкрайно свежи и здравословни продукти от планината и се разпродават като топъл хляб на отделни заможни клинти в Кингстън. Всеки четвъртък шофьорът Мики прави доставки на десетки адреси из целия град, като веднъж и Васко го придружи. Той казва, че продават зарзаватите доста скъпо - и то не по друга причина, ами клиентите, които обслужват вярват, че високата цена означава високо качество - "ако е евтино не искат да купуват". 

Виртуален тур из Маунт Едж





ето как щеше да свършп видеото ако ми бяха издържали батериите:

И ние доста добре се вписахме в атмосферата на Маунт Едж. Има доста работа за нас - подробности за това по-късно. Определено научаваме доста за бизнеса, хотелиерството, хората и като цяло за културата на Ямайка - за нас това е много по-ценно преживяване от препускането по забележителности. Вече ни се струва че трябва задължително да се поживее и поработи поне няколко седмици в дадена страна за да я усетиш наистина - дано и по-нататък имаме такива възможности.