неделя, 26 февруари 2012 г.

Mount Edge - На ръба

И ето, че за първи път от много време пишем от мястото на събитието. Може би защото сме тук от  две седмици и няма изгледи да си ходим скоро.

Една от терасите на хотелчето
Станахме работници-доброволци в едно чаровното хотелче в Сините Планини на Ямайка. Надявахме се на подобна възможност някъде по-натам в пътешествието, след като напуснем Карибите, а ето че тя се разкри пред нас още сега и ние разбира се побързахме да я грабнем. Всичко стана много бързо - споменахме на Бианка (нашата домакиня в Портланд), че желаем да доброволстваме, тя се сети че познава Мйкъл Фокс, а той каза, "трябват ми хора, идвайте".


Дойдохме, без идея какво точно ще вършим, но готови да пробваме всичко. Пристигнахме един петък следобед, след изтощителен транспортен маратон от Кингстън, та през околните села. Тъкмо катерехме пеша последните две мили, защото нямаше автобус, когато ни застигна кола и ни натовари. Оказа се самия Майкъл Фокс - дребен пъргав човечец, който действително напомня на лисица, особено след като го опознахме. 

Ели помага в кухнята с Майк
В ресторанта на хотела имаше много хора и цареше суматоха. Затова Майкъл каза да изчакаме, по-късно ще се заеме с нас. И зачакахме. По едно време ни заведоха в стая - недостроено дървено бунгало. Успяхме да разберем че ще ни осигуряват храната, но времето за вечеря мина и отмина, а нищо не се чу за ядене. Накрая, когато плахо запитахме, се оказа че Майкъл съвсем ни е забравил и ни поднесоха вкусна вечеря заедно с неговите извинения. На другия ден станахме, дадоха ни закуска, и отново зачакахме да разберем каква работа ще вършим, но първия ден премина почти в бездействие - Майкъл е изключително деен и зает човек, а освен него друг май не знаеше какви сме и какво дирим тук.
 
Отне ни известно време да се ориентираме в обстановката. Първите дни се чудехме какво да подхванем, Майкъл мимоходом спускаше по някоя задачка но и доста се помайвахме безцелно. В началото имаше работа основно за Васко - подреждане на бараката с инструменти, конструкция на един рафт за кухнята. После изведнъж се оказа че имат шевна машина и щом разбраха, че мога да я ползвам се сетиха за множество задачи свързани с шиене - пердета, покривки, балдахини за леглата. Васко пък го пратиха във фермата да строи оранжерии, в които след това да сади домати. После пък сади чесън, патладжани и всевъзможни зеленчуци, докато съвсем му писна и каза на Майкъл, че отказва да сади повече.
 





Бизнесът на Майкъл се развива в три насоки, които си имат и отделни търговски марки. Хотелът, Mount Edge, има няколко китни бунгалца и още две-три стаи в различни ценови категории. Към него е кафе-ресторантът EITS (Europe In The Summer), с маси на открито със страхотна гледка, и сервират учудващо изтънчени и вкусни манджи, особено предвид миниатюрната кухня. 

Всички постройки на хотела и ресторанта са изцяло дървени и самоделни, накацали на стръмен баир, със стълби навсякъде между тях. Отначало беше трудно с Яна из този терен, първия ден дори падна по стълбите и обели нос, но вече ги слиза и катери много ловко и внимателно.  Третият отрасъл е фермата Food Basket, разположена по почти отвесните баири около хотелчето. Веднъж попитах Майкъл не е ли много трудно да се обработва такава земя, а той каза, "не, земята е чудесна, плодородна и се оттича много добре". Отглеждат всякакви видове салати, подправки и зеленини, а също и някои зеленчуци и банани. Напоследък се разрастват с доста нови терени засадени с домати и картофи. Поради тукашния топъл климат има реколти през цялата година и в момента снабдяват седемдесетина магазинчета и частни домове.
 


Постепенно нашето ежедневие влезе в ритъм. Не ползваме телефони, часовници и подобни отживелици - будим се когато Яна реши и отиваме да пием кафе и да чакаме закуска. След това всеки си се захваща със задачките, а Яната най-често ми прави компания докато шия. Като огладнеем се качвме отново в ресторанта и си поискваме обяд, който обикновено чакаме доста дълго, размотавайки се. После пак поработваме, по някое време слагаме Яната да спи, а като вземе да се стъмва към 5-6 ч. преустановяваме всякакви дейности и се връщаме в ресторанта за вечеря. Гледаме всеки ден да си правим някаква разходка - преди обяд или преди вечеря ходим до някое от близките селца да си купим банани и ром, или пък до други забележителности в района. Вечер навличаме връхни дрехи, защото тук в планината става хладно, и висим в ресторанта или living room-а, разпускаме и си лафим с гостите на хотела, когато има забавни такива. 


 


недовършеният ни дом




Има още много да се каже за Маунт Едж, но засега - толкова. Наскоро ми купиха цяла камара платове за най-новия проект - възглавнички за всички столове в ресторанта. На Васко пък му възложиха да строи цяла къща, така че май ще поостанем още малко и ще има време за всичко да пишем. Дотогава чао и bless up!


3 коментара:

  1. Много красиво място сте намерили и изглежда приятно прекарвате дните си. Работата може би е натоварваща в някои моменти, но пък може да бъде и толкова отпускаща мисловно. Вие явно сте го усетили, защото от пътеписа лъха спокойствие и душевен мир. С всички хубави неща, които ще направите за това място, сигурно дълго ще си спомнят за вас с радост. Хубаво е, че сте решили да подоброволствате :) Блес!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Абе, май не е от работата. Просто вече 2 седмици висим на това спокойно, красиво, тихо и като цяло приятно място без никакви спешни планове и каквито и да е други зорове. Пък и не се спукваме много от работа
      Блес!

      Изтриване
  2. Ммдам наистина се усеща лежерното ви настроение. Чудесно майчинство си карате - далече от всякакви модели и клишета и разни битовизми...Блес! :)

    ОтговорИзтриване