петък, 24 февруари 2012 г.

Завръщане в Кингстън

Извиняваме се за информационното затъмнение от последните седмица две. Закрепостихме се в едно чаровно хотелче в Сините Планини на Ямайка и неусетно изпаднахме в безвремие. Но молим за търпение, нека всичко по реда си. Подробности за доброволческото битие в планината ще има съвсем скоро, преди това ще разкажем за повторното ни посещение в Кингстън.

От Портланд, където бяхме последно, до хотелчето в планината има шосе, но е много разбито и само някои таксита движат от там. А, с публичния транспорт се минава през Кингстън. Изненадващо, ние избрахме да пренасочим парите за такси, към някаква по-висша цел. Като например - да хванем претъпканото микробусче и да се натресем отново на нашия Питър от Кингстън.

Игра на Тетрис в бусчето за Кингстън
Ако някой не знае как се стига от село Сно'ил, Портланд до Кингстън, ето подробности:
Хващаш маршрутно такси до Порт Антонио. Цената е J$100 (J$ - Ямайски долар) на човек, което е малко под 2 лева. Там, както и във всеки друг град в Ямайка, трябва да откриеш съответната спирка за мястото на където си тръгнал. Винаги маршрутките и рейсчетата за различните дестинации са на различни места, така че просто питаш таксиджиите и случайните минувачи къде да идеш. А веднъж доближил съответната спирка е лесно - шофьорите крещят посоката си и много често разни дотичват и те завеждат до някоя кола или бусче в твоята посока. Веднъж, на една такава спирка, ни награбиха раниците и ги занесоха към две различни коли, та трябваше едната да я спасяваме. По принцип, не се оставяме да ни налазват и разнасят така, но тук в Ямайка, нито веднъж не са ни излъгали с цена или посока, та сме спокойни. Освен това, много често най-напористите първи си пълнят колите и първи потеглят.
Постепенно се убедихме, че тази хаотична система е много удобна. Знаеш, че по всяко време на деня можеш да идеш на съответната спирка и да се натовариш на някакво превозно средство в твоята посока. Нито търсиш и питаш за разписания, нито се притесняваш че можеш да изпуснеш автобуса. Нито пък излишно се надяваш, че ще пътуваш комфортно.

Пристигането в Кингстън, далеч не беше края на пътуването. Транспортният център на града и може би на цялата страна е "Half Way Tree transport center". Това е една огромна автобусна спирка на два етажа и с голям покрив от стомана и стъкло. Повечето градски и крайградски автобуси тръгват от там, а междуградските минибусчета се тълпят наоколо. На където и да отиваш най-вероятно ще минеш от там, ние вече бяхме минавали от там няколко пъти, в последствие минахме още няколко и само Джа знае колко още пъти ще се озовем там.

И така, от Дървото на половината път до дома на Питър взехме още един рейс и една маршрутка, която се повреди по пътя, та ни разтовари и чакахме следващата. В крайна сметка, пътуването ни отне половин ден и множество прекачвания и пренатоварвания на големите раници, за няма и 200 километра. Само докато го описвам всичкото това изпитах физическа умора.  

Следват случайни кадри от Кингстънските улици




От тези снимки да не си помислите че градът е една голяма дупка, всъщност е много зелен и преобладават еднообразни улици, едноетажни къщички с високи огради. Пълно е и със скъпарски комплекси от затворен тип. В крайна сметка градът не представлява никакъв архитектурен или градоустройствен интерес.   

Типично в наш стил, основните забележителности, които посетихме в деня на пристигането ни бяха студените бири в хладилника на Питър. За сметка на това тези забележителности ги посетихме много пъти и ги посещавахме отново и отново чак до късни доби. И рома му изпихме. Аз (Васко) намазах и возене на мотора на Питър до магазина, където напазарувахме продукти и си спретнахме кулинарна оргия, да каже човек че са ни държали гладни. Сготвихме си палачинки, Раста Стю, което бяхме яли едва предишния ден в Портланд и си забъркахме домашен течен шоколад по тайна рецепта, която всеки може да намери в интернет.

 
Илюстрация на земетресението от 1692
На втория ден, обаче, изпълнихме амбициозна туристическа програма.
Първо отидохме до Порт Роял - пиратската столица на Карибите. Измама, нищо няма там! Някога наистина е бил голям, богат и важен град, но през 1692 голямо земетресение потапя две трети от града в морето, а само половин век назад ураган напълно унищожава и всичко друго. Единственото, което е останало е една малка крепост и една килната от земетресението къща. И за посетителите на днешен Порт Роял има две основни забележителности. Едната е готино ресторантче, където се отчетохме и ние, а другата е разходка с лодка до островче с плаж.
Все пак интересно е да се спомене, защо Порт Роял се свързва с пиратите. Основан от испанците, градът е основната колония и пристанище на остров Ямайка. Когато англичаните го завладяват, нямат достатъчно ресурси, за да го защитават, затова подслоняват пиратите и ги поощряват да нападат испанските кораби в района. Така градът, натрупва несметни богатства и се прочува като "най-подлият град" (the wickedest city). В последствие се превръща в едно от най-важните и добре укрепени пристанища в Карибите, А пиратите биват изпъдени и разжалвани в момента, в който англичаните преценяват, че не са им нужни повече. Гореспоменатото земетресение, слага край на славата на Порт Роял, а оцелелите основават Кингстън от другата страна на залива.
В общи линии се почувствахме излъгани, защото това място се промотира навсякъде като така важното колониално пристанище, и никой не споменава, че нищо не е доживяло до днешно време. Освен това отиването до там и обратно с градския автобус отнема половината ден и включва редица прекачвания по разните транспортни центрове из Кингстън.

Малко изсмукани от пръстите снимки в Порт Роял







Транспортните ни одисеи не приключиха с Порт Роял. Имахме среща с една мацка от Каучсърфинг, с която си бяхме говорили преди да дойдем. Тя не можеше да ни подслони, но си бяхме разменили толкова много съобщения и тя ни беше разказала толкова много за Ямайка, че искахме да се видим, поне да и кажем на живо едно Евала.
Връщайки се от Порт Роял се озовахме в другият основен транспортен център в Кингстън - Парейд. Всички ни бяха казали, че за мястото на срещата ни трябва да минем през Дървото на средата на пътя, за което вече знаете. Ние обаче, понеже сме хитри и недоверчиви, разпитахме хората и се качихме на директен автобус до там. Това което получихме беше едночасова панорамна обиколка на града и вкусване от някои от Кингстънските задръствания.
Срещата, все пак, се състоя но никой не е пил ром и правил смешки, че да си струва да се разказват подробности.

Градският транспорт в Кингстън е направо манна небесна в сравнение с междуградския. Автобусите са големи нормални непретъпкани, че даже и с климатик. Обаче за да не вземеш да забравиш къде се намираш вътре дъни до скъсване радио с мощен денсхол и безкрайни истерични рекламни блокове.
 
Вяло концертче, единствено Яна се доближи до сцената
Завършихме програмата с посещение на концертче с жива музика. Питахме Питър за клуб с жива музика и той ни заведе на някакво изпълнение на негови познати. Музикантите бяха добри, но свириха безлична компилация от поп, джаз и реге, а и някак атмосферата не беше на ниво. Имаше твърде много пространство и твърде малко хора и нито един пред сцената. Хората бяха кротки и възпитани, предимно бели и предимно богати, излязли на по питие и раздумка. А, бандата беше по-скоро за приятен фон.
Все пак, като за първа културна проява от няколко месеца насам - добре. Продължаваме да търсим абсолютния Ямайски концерт под формата на ска банда в селски хамбар или реге банда на плажа. 

Излишно е да казвам, че и тази вечер продължи с чаша ром в ръка на терасата на Питър, и завърши след пълна загуба на кворум за приказка.

На следващия ден се вдигнахме сутринта с намерение колкото се може по-рано да идем в Сините планини. Излезнахме по обяд, стигнахме до маршрутката за планината в ранния следобед, потеглихме нагоре в късния следобед и след половин час стигнахме.

Повторното ни посещение в Кингстън мина под знака на автобусните превози и неудовлетворени търсения на ямайска култура и история. Но пък си ни беше екстра, и неусетно и чрез подробностите попихме още малко от местния колорит и ром.

От тогава, сме си все в хотелчето Mount Edge, на ръба на баира, и бавно и неусетно пускаме пипала и проникваме сред местните селяни, растамани, фермери, хотелиери, ресторантьори, шофьори, кафе производители и обикновени хаховци. Колкото повече се вкореняваме тук, толкова по-интересно става.

Очаквайте продължение ...

Блес!

Няма коментари:

Публикуване на коментар