На село в Портланд

В търсене на истинската Ямайка се озовахме в Портланд. Това е район в североизточната част на острова и казват, че е сред най-зачуканите места в страната. Няма никакви големи градове, туристически обекти и курорти. За сметка на това е красиво, спокойно и автентично. 

Гостувахме на германката Бианка, отново по линията на Каучсърфинг. Първоначално се бяхме свързали с нея, защото ни бяха казали, че може да ни организира лодка за Куба. Но след това чухме от този и онзи, че гостуването при нея било много хубаво и автентично преживяване и решихме да идем да проверим, пък и да говорим по бизнес. И наистина, тя живее на село в една барачка, познава всички и всички я познават, и съседите и други разни местни образи по цял ден висят при нея и безделничат заедно. Настани ни в едно бунгалце, което по принцип дава на туристи, когато има такива. То беше доста простичко, в общи линии - легло и четири стени с дървени капаци за прозорци, с което приключихме с лукса, връхлетял ни ненадейно предходната седмица в Кингстън и Очи.

Колибата на Бианка

И колибата на Бианка, където висяхме през повечето време, не беше нещо повече. Имаше кухня отделена с перде, две легла - нейното и на 13 годишната и дъщеря Лили. Мивката, банята и тоалетната бяха външни, а в кухнята се държаха огромни количества шишета с вода, защото не се знаеше кога водата ще спре и кога ще я пуснат отново. Имаше и един шкаф заринат от предмети, пепелници, шишета ром и лаптопът - най-важният предмет в къщата. Колибата беше и доста стара и прогнила, веднъж като се бяхме хванали да опъваме простор между къщата и едно дърво, Бианка ни предупреди да внимаваме къде за къщата закачаме въжето, че да не съборим стената.

Бианка е много колоритна личност. Тридесет и девет годишна, германка, дошла е в Ямайка преди девет години, след като се е омъжила за ямайски реге музикант. От предишна връзка (както изглежда) има две дъщери на 18 и на 13 години, голямата живее и учи в Германия. Няма постоянна работа, от време на време бачка по лодки в марината на съседния Порт Антонио, но по времето на нашия престой беше свободна и целодневно си циклеше пред компютъра.

Вечеринка у Бианка

У Бианка се навърташе и растаман Дуейн, който беше на 37 години, но никак не му личаха. Когато за първи път го видях, ми замяза на тинейджър. Може би неговата младоликост се дължи на традиционната ямайска билка Тревокоренче, grass root, както я наричаше той, която употребяваше в неимоверни количества. Всъщност, всички в Ямайската провинция здраво пушат Тревокоренче, вечер когато висяхме у Бианка на музика и раздумка, те (Бианка, Дуейн, съседът и още този онзи) си свиваха една след друга цигарите така както ние сме свикнали да си пием биричките. Въпросната чудновата билка се продаваше и в магазините. Единия ден се разходих с Дуейн до магазина и той напазарува: ориз, лук, хляб и тревокоренче. Пък съседът, на който бих дал шейсет години, вероятно ще да е бил на над сто, понеже и той не изоставаше в консумацията на подмладяващата билка. Често зависваше при нас и ни носеше разни кокосови орехи и други падащи от дърветата хубавини, ние пък го наливахме с ром. Всъщност ние всички наливахме с ром, това беше нашата неписана и неизказана уговорка. Всяка вечер се отблагодарявахме за госоприемството с шише ром и съответния разредител, и те търпеливо ни чакаха да го извадим и тропнем на масата. Тук е моментът да отбележим, че червеният ром и колата вече не са актуални. Червеният ром е скъп и слаб, стабилните ямайци се наливат с бял overproof, който е по-евтин и е само 62 градуса, и го разреждат с Ting - газирана напитка с аромат на грейпфрут.

Готвихме на два пъти, после дойдоха едни чилийци, и те също готвеха. Единия чилиец, и той раста като Дуейн, та се хванаха двамата и наготвиха една голяма тенджера с една ми ти манджа, която кръстиха "Раста Стю". Състоеше се от макарони, тиква, моркови, картофи и боб. Слага се всичко в една голяма тенджера (макароните по-накрая) и се вари много време, колкото повече, толкова по-вкусно било. Та, Ели се влюби в тази раста манджа и по натам се пробвахме да си я сготвим и ние.

У Бианка, Яната беше във вихъра си. Всички и се радваха и си играеха с нея, Бианка умилено възкликваше "колко е сладка!" на всеки петнайсет минути, Лили я обличаше с рокли, имаха и някакви невиждани досега шарени книжки. И най-важното, имаха добро дружелюбно кученце и дребно игриво коте. И двете отзивчиво се оставяха на Яната да ги мачка, гушка и от свръх ентусиазъм понякога чак ги биеше. Иначе, тя продължава да потвърждава своята музикалност с танци и блъскане на предмети в такт. Регето го танцува с въртене на дупе, а на денсхола подскача.

Яната издокарана от Лили, с кучето Бини

 

Селото се казаше Сноухил (Snowhill), да се зачуди човек, на кого би му хрумнало да кръсти село в Ямайка на снега. Макар че сняг нямаше, беше доста живо, имаше няколко магазинчета и кръчми, винаги имаше хора пред тях, работеха до късни доби и непрестанно дънеха вездесъщия Денсхол. Едната вечер Денсхола беше заглушен от възторжени викове "Халилуя!" идващи откъм вечерна служба в съседната църква. И тук, както в останалите Кариби, неделя е ден за църква, и тъй като до нас имаше такава, успяхме да видим за какво става въпрос. Службата продължи няколко часа, на трибуната се изредиха няколко възторжени проповедници, крещеше се Халилуя! и се пяха безкрайни песни като мантри. Но подробности по нататък, защото сме решили в някоя от следващите недели да идем и издържим цяла служба.
 

Още първата вечер отидохме на бар. Срам ни е да си признаем, но това ни беше първият бар в Ямайка и вероятно втори за целите кариби. Цялата вина я стоварваме на Яната и някой ден, когато порасне, ще и го върнем, като я заюркаме до магазина да купува бири на мама и тати. 

Такава табелка има на всеки бар в Ямайка

Барът, както и почти всички барове в Ямайка и на карибите, представляваше една съвсем малка барака като повечето хора стоят отвън. Болшинството от посетителите всъщност само си пушат трева, някои просто си висят без нищо, защото са от околните къщи и явно няма какво друго да правят. Разбира се, има и пиещи, набляга се на рома - червен с кола или бял с Тинг. Мерната единица е 200мл шишенце от ром, поръчваш си цяло или половинка, взимат празно, наливат ти рома в него от голямото шише и ти го дават с пластмасова чашка. Безалкохолното обикновено е в половин литрово PVC шише.
Питахме барманката каква е разликата между денсхола и рагата, тя не знаеше какво е рага. Пък регето, вика, им било нещо като народната музика. Да им имам музикалната култура.
В един момент, от съседната къща изкараха някаква тонколона, колкото половината бар и наложиха своите музикални представи, които пак не се простираха много далеч от денсхола.

Напълно очаквано, на това място, маняната не само че не ни отпусна, ами още повече ни нелегна, та трудно се хващахме да идем да свършим нещо туристическо.

В деня, в който пристигнахме, не усяхме да стигнем по-далеч от бара.

На втория ден, отидохме до Порт Антонио - най-близкият град и единственият в Портланд. Там, нищо не успя да ни заинтригува особено, та си напазарувахме ром и продукти и се върнахме.

На третия ден стигнахме до реката, където прахме на Яната гащите и тензухите. Тя също пра. След това ги накичихме на едно бамбуково-сламена тента на брега и седнахме под сянката да чакаме да изсъхнат. Ох, тежък живот!

На четвъртия ден, обаче, запретнахме ръкави за туристически постижения. Изстреляхме се рано рано, някъде по обяд към Порт Антонио и от там още нататък до Бостън Бей. Това е едно чаровно заливче, популярно място за сърф. Но тъй като Портланд не е особено туристическо място, не беше пренаселено и имаше сравнително народни цени за сърфове под наем. Ние си спазарихме един, за J$1000 (~17лв) за цял ден, без никой от нас двамата, пардон - тримата, с Яна, да е се е качвал на хавайски сърф преди. Човекът се опита да ни измуфти още J$500 за урок, но ние отказахме, като за първи опит нямахме големи амбиции, искахме само да се полигавим пък да видим дали няма да хванем някоя вълна. Все пак, явно и J$1000 не е било лошо заплащане, защото човекът ни показа на брега някои неща, а после изкара доста време във водата помагайки на Ели да хваща вълните. Аз (Васко), успях да хвана само една вълна, при това без да се изправям на борда. Ама каквито сме могъщи бодибилдъри, след час два вече не можехме да преборим вълните, че да излезнем на мястото за сърфиране. И решихме проблема като върнахме дъската и отидохме да ядем Джъркове.
Джърк е начин на приготвяне на месото, който е възникнал баш в Босън Бей, та беше пълно с Джърк манджарници. Хапнахме, хареса ни, но не бихме казали, че е нещо неповторимо.

След Бостън, се метнахме на маршрутка за Синята Лагуна. Това е една тясна и стръмна лагуна със синя дупка, дълбока около 60 метра. Там ни посрещна тълпа хелоучета с лодки, салове, канута, сувенири и какви ли не други атракции. Но всъщност основното нещо, което си струва да направиш там е да поплуваш във водата. В дупката има извор на прясна вода, която се смесва с топлата карибска вода. Плувайки във водата, те обливат ту топли ту студени вълни, пък и както не сме никакви плувци, самата мисъл, че плуваш в синя дупка беше вълнуваща.

Една от последните атракции за деня беше един грандиозен скандал между хелоучета, на който станахме свидетели като си тръгвахме от лагуната. Бяха към петнайсетина души и падна голямо надвикане, бутане и дърпане. Ние таман си бяхме взели да си смучем млади кокоси, които в карибите наричат Jelly, та се наместихме да сеирджийсваме. Обаче като се разгорещиха, така им се уплътни ямайския акцент, че даже не можахме да разберем на каква тема е скандалът.
След това се върнахме в Порт Антонио, пихме по един ром в едно зачукано барче с добра гледка, ядохме риба във вегетариански ресторант и посетихме магазина за малко продукти и шише ром за вкъщи, че там ни чакаха жадни гърла.

За жалост, нямаме снимки от този изпълнен с преживявания ден, защото си бяхме забравили апаратчето.

На петия ден се занесохме на водопадите Съмърсет, недалеч от нашето село. Там ни съдраха по J$1000 (~17лв), добре че за Яната още никъде не ни таксуват. Но тези пари не бяха съвсем на вятъра, защото районът около водопада е много приятно облагороден, има си даже и басейн в който можеш да си киснеш цял ден. Самите водопади не бяха нищо грандиозно, но бяха в една мрачна загадъчна клисура и в цената се включваше возене на лодчица в клисурата и промъкване в една водна пещера зад единия водопад.  

Цената включваше и десетина минути возене на бамбуков сал.
 

На шестия ден си затръгвахме, най вече защото в Портланд толкова често валеше, че на Яната гащите и тензухите не съхнеха. В един момент просто не ни останаха сухи.

несъхнещото пране на Яна

На изпращане: Ели & Яна, Дуейн, Бианка, Лили, Васко

Следващата ни дестинация беше едно чаровно хотелче в Сините планини. Бианка познава собственика и ни свърза с него. Уговорихме се да идем там да подроброволстаме малко. Което ще рече: да положим малко труд и творчество срещу безплатно спане и храна. Обаче за да идем до хижата, трябва да минем пак през Кингстън, така че използвахме повода да се натресем отново на нашия любимец Питър.

За финал, малко разсъждения над манталитета.
Хората си живеят живота усмихнати, обичат си страната и се гордеят с нея. Половината хора на улицата те заговарят с "Добре дошли в Ямайка", другата половина те питат закачливо "Харесва ли ви тук?", защото знаят че отговорът винаги е "Да". Когато познати се срещнат единия пита "Everything good?", а другия отговаря "Ya mon!". Като цяло, народът има много висок дух, и това при положение, че Ямайка е сравнително бедна страна с много проблеми. 

Извадихте ли си поуката? Следващият път като някой ви поздрави с "Как си?", спестете му отегчителното "Горе долу", ами си признайте, че всичко е наред, че даже и много добре.