четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Очо Риос

Започнахме нашата ямайска обиколка с градчето Очо Риос, тъй като там ни беше следващата каучсърфинг уговорка. Очи, както го наричат местните, е сред най-туристическите места в страната, тук спират круизните кораби и съответно се вихри цялата индустрия свързана с тях - ресторанти, казино, таксита и най-различни атракции. Цените на услугите са посочени предимно в щатски долари, което много ни подразни, предвид че нито разполагаме с такива, нито сме американци. Но тъй като имаше красиви места за разглеждане наоколо, се наложи за няколко дни да преглътнем целия този комерс.

всекидневната у Анабела
Този път ни подслониха възрастна двойка англичани, Анабела и Питър, които от 30 години живеят в Ямайка. Къщата им е същински палат, с огромен хол, гигантска кухня - мечта и веранда над морето. Двамата си имат отделни спални с офиси към тях, множество стаи за гости, в една от които бяхме настанени ние, ателие, прислужница и градинар. Къщата беше като художествена галерия, на където се обърнеш виждаш купища произведения на изкуството. В двора има две отделни къщички, които отдават под наем на туристи, въртят някакъв импорт-експорт бизнес със сувенирчета и освен това притежават истинска художествена галерия в града. Имат четири кучета, както и множество котки. Яна беше във възторг от животните, особено от най-голямото куче, Неро, с което се сприятелиха. Но две от другите кучета бяха леко психо - страхуваха се от деца и понякога ставаха агресивни към нея - така че трябваше доста да внимаваме.

кухнята мечта
верандата

Яна и нейният приятел - Неро
Самото гостуване при Анабела не беше типичното каучсърфинг преживяване, с което сме свикнали. Настаниха ни в собствена стая с баня, чаршафи, кърпи, съвсем като на хотел. Но срещу този лукс изискват малко труд в замяна, например ние боядисахме една стая, което всъщност беше доста забавно и ни хареса. Освен това имаше доста правила - кога да готвим вечеря, кога да се прибираме вечер, какъв бакшиш да оставим на прислужницата, и други такива - поради което през цялото време не можахме съвсем да се отпуснем. Но тъй като чинно следвахме всички правила и освен това на два пъти им готвихме, домакините бяха много мили и любезни с нас и особено се радваха на Яната.

Колкото и туристическо да е Очи, тук започнахме да попиваме от истинската Ямайка.
Всичко е цветно, обикновено боядисано в цветовете на Ямайка- жълто, зелено, червено. Английският, който говорят е доста странен, почти не ползват граматика, времена и други подобни излишни словесни конструкции. На края на почти всяко изречение се добавя обръщението - ман. Като най-често чуваме Yeh Mon, което значи Да, ОК. За благодаря или чао, най-често чуваме Респект, Год Блес, Джа Блес, а растаманите казват Растафарай. Оказа се, че растафарите се крият главно по селата и планините, но това далеч не значи, че не ухае на ганджа от всеки ъгъл. Хората си пушат масово на улицта, но и някак дискретно - Повечето пъти когато ни лъхне не можем да видим от къде идва.



 
Опознахме и обикнахме уличните манджарници, за което вече ви разказахме. Изясни ни се и транспортната им система, която представлява малки натъпкани до козирката микробусчета за дългите разстояния и маршрутни таксите за в града и околните села, които са съвсем обикновени леки коли, също натъпкани до пръсване. Изобщо, пътуването тук е много интимно, винаги си гушкаш някой. Таксиджиите, както навсякъде другаде, са сред най-неприятните елементи, които винаги лъжат и се опитват да ти съдерат кожата, но за щастие досега не ни се е налагало да им ползваме услугите. Иначе шофьорите на маршрутките и на междуградските бусчета са учудващо честни и почтени и досега никъде не са ни набутали с тарифата или заблудили с дестинацията.
Видяхме и що за стока са местните хелоучета* - много са и са навсякъде, но не са особено упорити и лесно ги отблъскваме. Най-дразнещи са тези, които се подвизават около разни безплатни забележителности и се представят за някакви и си измислят претекст да те таксуват.

*хелоуче - човек, който те заговаря на улицата с цел да те измуфти или продаде нещо. Терминът възникна в Индия, където ни пресрещаха винаги с "Хелоу май френд" и бяха изключително напористи и трудни за разкарване. Да те изхелоустват - да сключиш сделка с хелоуче, което обикновено значи да те прецакат.
Рибарско селце в покрайнините на Очи с барчета и ресторантчета
Лъскав шопинг комплекс изграден специално за круизните пасажери


Тук няма сиеста, макар че в ранния следобед може доста да напече. Градчето обаче оживява наистина чак вечер. Тогава улиците се изпълват с хора, сергии, барбекюта, маршрутните таксита хвърчат във всички посоки, а шофьорите им бибиткат на всеки проекто-пътник и крещят името на дестинацията си. Баровете се напълват и започвт да дънят Денсхол, някои по-старомодни - и Реге. Видяхме и един проповедник, който на централния площад с микрофон и сериозни високоговорители огласяше половината град с пламенните си слова.


Като стана въпрос за високоговорители, изглежда тук социалният ти статус се определя от големината и количеството, които притежаваш. Всяка сергия, бар, магазин, автомобил и частен дом са оборудвани като за уличен танц. И не само си ги показват, ами си ги и ползват, няма значение, че обикновено са продънени. Никъде другаде не сме виждали такава концентрация на аудиотехника, като тук.

селска кръчма, забележете тонколоните
И така, освен колоритната ямайска действителност, видяхме и няколко забележителности в района на Очи. Най-голямата атракция в близост до града са водопадите на Дънс Ривър (Dunn's River Falls). Вече доста водопади видяхме и затова трудно прежалихме входната такса от 20 щатски долара, но тези бяха различни. Не просто им се любуваш отдалеч, ами можеш и да нагазиш в реката и да ги изкатериш от начало до край, или по-точно обратното. Изкачването започва от плажа, където водопада се сипе директно в морето и отнема около половин час нагоре срещу течението на реката. На места има и спокойни вирчета като за къпане. Това е може би най-популярната туристическа атракция в Ямайка, нещо като Айфеловата кула за Париж. Съответно, беше пълно с огромни групи круизни туристи, които хванати за ръце в индийска нишка и предвождани от гидове и фотографи пъплеха нагоре по камъните. Ние, както обикновено, високомерно отказахме услугата водач, метнахме Яната на гръб в слинга и самички покатерихме водопада. Беше много мокро и забавно, макар че ако не пазехме Яната и багажа сухи можеше да е още повече.








Другата атракция, която посетихме беше един топъл минерален извор. Питър в Кингстън ни беше казал за него и твърдеше, че само местните го знаят. Там, с водата извират и газове, които може да запалиш над повърхността и сякаш самата вода пламва, откъдето идва и името му - Огнена Вода (Firewater). Според легендата, мястото го открила по случайност една жена, като се опитвала да изгори кошер с оси, огънят паднал във водата и подпалил езерото. Твърди се, че днес тя е над сто годишна и има десетки наследници, тъй като всеки ден се къпе в лековитите води на изворчето. Питър ни разказа, че в днешно време няколко местни (навярно нейни потомци) владеят извора, като посрещат посетителите, разказват легендата и правят страхотни масажи с горещи кърпи в извора. Бяхме се наточили на такъв масаж, но изведнъж ни сразиха с огромна цена - 60 щатски долара на човек, десетократно повече отколкото Питър беше споменал. При тази неприятна изненада отказахме масажа и се спазарихме просто да покиснем във водата срещу също немалката сума от 12 долара. Бяхме много разочаровани, защото явно мястото също се е комерсиализирало в последно време и вече не е така "тайно".

За сметка на това обаче същия ден намерихме и една наистина неизвестна и безплатна атракция - малките водопади Дънс, които са като умалено копие на големите, вливат се в морето на един миниатюрен и никому неизвестен плаж, а ние ги намерихме отново благодарение на инструкциите на Питър. 

малките водопади Дънс  


С това се приключи престоя ни в Очо Риос и се юрнахме към региона Портланд - истинската провинция.

4 коментара:

  1. Много сте готини и яко се кефя, четейки разказите. Трябваше да си предложите място на сайта за платена реклама на някоя турагенция.
    Много ми се иска и ние да можехме да направим подобно пътешествие, но нямам идея колко пари са нужни за това. Мечтата ни е да пообиколим древнитр места на маите из Южна Америка.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. До колкото ми е известно, древните места на маите са в днешно Мексико, а в момента в Мексико е малко напечено (нарко-картелите срещу армията) и не се препоръчва ходенето там. Все пак има хора които ходят, но ние не бихме се завряли там сега.
      В Мескико май е евтино, така че най-скъп ще ви е самолетният билет, от там нататък- песен. Иначе, на Карибите си е сравнително скъпо, особено ако държите на удобства като климатици, бани, вани, таксита, ресторанти и т.н. По принцип ако става въпрос за 2-3 седмици почивка се търпи. Но ако става въпрос за по-дълго е трудно, защото няма евтини алтернативи - няма евтини квартири, няма евтини хипермаркети, няма измъкване.
      По натам ще се опитаме да изчислим и споделим подробности за карибските си разходи

      Изтриване
  2. Ако животното от последната снимка не е овца :), то много прилича на Етиопският императорски герб :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Баш етиопският герб си е, нали растафарянството произлиза от етиопското християнство

      Изтриване