Кингстън и запознаване с ямайските нрави

Колкото и да ни е гъвкав и произволен маршрутът, Ямайка си я бяхме набелязали още в началото и съвсем целенасочено се довлякохме тук. По първоначални впечатления, не сме сгрешили! Много е различна от островите на които бяхме досега. Малките Антили са действително много малки и в днешно време са доминирани от туризъм - всичко там сякаш се върти около круизните кораби - или пък са направо като западна Европа, в случая на Гваделупа. В Ямайка не че няма туризъм, но островът е голям и е запазил изключително много от своята автентичност. Тук са били първите свободни роби, така наречените Маруни, които избягали в планината и основали собствени селища, където били недосегаеми за британците. В резултат на това се е запазила много повече от африканската култура и самите Ямайци изпитват силна свързаност с Африка.

Боб Марли и синовете му

Тук видяхме за пръв път това което очаквахме от Карибите - музика навсякъде, хора танцуващи по улиците. И то без да става дума за някакъв фестивал - действието се развиваше следобед на централната автогара в Кингстън. Всъщност минахме доста транзитно през града, защото нашия домакин, Питър, по прякор-Брик, живее в покрайнините, но и малкото което видяхме прекосявайки го с автобуси беше достатъчно да ни впечатли и очарова. Изглежда мизерничко, даже навява спомени за екскурзията ни в Индия преди няколко години, но е по-живо и по... музикално. В автобусите, колите и по улиците отвсякъде дъни музика и част от хората небрежно се поклащат в ритъм. В последствие научихме, че музиката и танците са огромна част от тукашната култура - няма ямаец който не може или не обича да танцува.

Самият град Кингстън е легендарен с високата престъпност и рекорден брой убийства. Историята е, че едно време в борба за политическо надмощие, двете водещи партии внедрявали в кварталите въоръжени хора - гарнизони - които да им осигуряват гласовете на населението. Гарнизоните воювали помежду си, а с навлизането на нарко-търговията станали независими от политиците и съвсем завладели кварталите. Всички квартали в централната част на Кингстън са такива - garrison communities, някои по-свирепи, други по-малко. Вечер в тях не може да влизаш просто така, без да си придружен от някой вътрешен човек. Макар че убийствата и престрелките са си само между гарнизоните и не засягат обикновените хора, незамесени в наркотрафик или политика, не е добра идея да се вреш там. 

Питър ни разказа много неща за Ямайската и Карибската култура, разясни ни музикалните вкусове и тенденции и разказа за тукашния нощен живот. 

Оказа се че онова, което бяхме обявили за карибската чалга, било Сока и идвало от Тринидад. Изобщо, Тринидад се приема за една от културните столици на Карибите, там има и  карнавал, който според нашия домакин съперничи по пищност на този в Рио. Любопитно ни бе да научим, че за тези карнавали всяка година се изработват нови костюми и всеки, който иска да участва в шествието трябва да си закупи такъв на съответната цена - в Тринидад започват от 500 щатски долара.

Пример за Сока:

Но да оставим Тринидад настрана, защото все пак сме в Ямайка. Тук, е столицата на Регето и Денсхола (Dancehall). До тук ни прави впечатление, че Регето не се харчи много, пускат го главно на туристите, но за сметка на това Денсхола струи отвсякъде. Оказа се, че в много от случаите, досега на Карибите сме бъркали Денсхола с Рага. Всъщност, в някои източници пише, че Рагата е вид Денсхол, от друга страна, Брик категорично се разграничи от това твърдение.

Пример за Деснхол:
 

Който и да разпитвахме за Кингстънските забележителности, отговорът беше един и същ: Единственото което си заслужава тук е нощният живот. Но пък какъв нощен живот... Понеже не можем особено пълноценно да се впуснем в него с бебе под ръка, се наложи да се задоволим с това което ни разказа Брик.

Кулминацията на нощния живот са уличните танци, обикновено започват след 4 часа през нощта  и продължават до сутринта. В Кингстън, всяка нощ някъде има танц. Тези танци не са спонтанни, организират се обикновено веднъж седмично от доновете на някои гарнизони . Тогава донът обявява свободен достъп и нощ без престъпност и никой не смее да нарушава заповедта му, съответно могат и простосмъртни и дори туристи да присъстват.
Там се стичат най-големите танцьори и най-яките мадами (това по думите на Питър), след като преди това са загряли в клубовете. Също, тогава се изправят един срещу друг тъй наречените - танцувални екипи (dance crews), за да се надиграват и надцакват с нови движения. И се оказа, че много от движенията, които сега гледате по музикалните телевизии, са били родени точно тук, в Кингстън. Иначе, танците на простолюдието представляват най-вече друсане на дупета, отъркване един в друг и навеждане на дамите. В общи линии, младежите стоят прави покрай стената и се поклащат, а девойките им се изреждат. Както виждате, основно се набляга на сексуалноста, но това не е нищо. Най-крайната форма на Ямайски танц се нарича Дагеринг (Daggering) и представлява с две думи - симулация на секс.

Гледайте и се забавлявайте:

Интересното е, че това съвсем не значи, че Ямайската младеж е разюздена и развратна. Повечето хора са много религиозни, ходят на църква всяка неделя и проповядват въздържание преди брака. А секси танците, включително и дагеринга, си имат правила - по време на вечерта, една девойка може да "танцува" със всички младежи, но с никого, освен с гаджето си не бива да се задържа повече от една песен.

И така, какво правихме четири дни в Кингстън? Главно си стояхме на терасата в имението на Питър, там ни беше твърде добре, че да се напъваме да се организираме да хващаме автобуси и да ходим някъде. 

Денят в който кацнахме в Ямайка, го пишем нулев, понеже пристигнахме у Брик късно и той предвидливо беше заредил бири в хладилника. При това беше заредил всякакви видове, защото не знаел какви предпочитаме. Изпихме ги всичките, бяха си екстра.

ето кой ни налазвал бирите

Първия ден стигнахме само до супермаркета и си напазарувахме кашон бири и меса за барбекюто. 

домашно суши

Втория ден отидохме на гости у приятели на домашно суши. То беше обявено за 2 следобед, ние  успяхме със сто зора да се занесем към 5, и бяхме сред първите гости. Тогава ни беше разяснено за ямайската часова зона, която е 3 часа след себе си. Сушито беше супер, но накрая се нахвърлихме на KFC-то, какво да се прави, профани. Компанията беше много весела, въодушевена и шумна, без изобщо да са пили. Това бил стилът на младото поколение, за сметка на това пък старчоците се наливали с ром без граници. И наистина, вечер по кварталните барове, на които викат Ром барове, висят само възрастни мъже.
 
Къщата където се проведе сушито също беше луксозна и също на баира над града. Ямайското общество е доста разделено класово, бедните и богатите нямат почти никакви допирни точки и ние напълно можем да потвърдим това, след като за няколко дни видяхме само имения и всички хора, с които Питър ни запозна бяха все изискани, образовани и талантливи. Той самият твърдеше, че е от средната класа, но като се има предвид къде живее и какви са му приятелите, може да се каже, че с единия крак си е сред елита.

Третия ден, течението се опита да ни завлече до Порт Роял - пиратската столица на Карибите, но стигнахме едва до ботаническата градина. По пътя се отбихме в музея на Боб Марли, но беше затворен, така че даже и това не можахме да свършим. 

къщата-студио на Боб Марли

с Боб

В ботаническата градина

а това е само едно листо

Там, на лятната сцена (не че в Кингстън има зимна сцена), Питър имаше среща с бившата му театрална група и играха импровизирани театрални задачки-закачки. Всъщност, понеже театралното мероприятие се проточи, затова не успяхме да да стигнем до Порт Роял, но пък беше забавно.

единия говори, а другия прави ръцете

Междувременно се научихме как се белят ананаси.

Както беше тръгнало, с удоволствия щяхме да си отвисим при Питър още няколко седмици, но настъпи моментът да се движи нататък.

Следваща спирка - Очо Риос, където пак сме на Каучсърфинг.