А(н)дското зачукване

Най-накрая получихме достъп до строго засекретените соло патила на ко-блогър Дидо. Тъй като мина доста време откакто последно писахме припомняме: Дидо се отцепи от колектива на два пъти (до тук, понеже ще има и още). Първия път беше след като приключихме с трека Санта Круз, тогава на него още не му се прибираше в цивилизацията и се отклони за още ден-два из планината. След това се върна при нас в Хуараз, отпразнувахме Васковия рожден ден и отново се отцепи (или беше отцепен) да ходи да се троши по доста по-сериозния и продължителен Алпамайо трек. Надолу следват Дидовите излияния...

Понеже списвача в този пост е друг, и начина на списване ще е лекинко различно, в поста публикувам избрани (леко редактирани и силно цензурирани) странички от моето Мило Дневниче.

Ето за загрявка малко кадри от първото отцепване към Рефюхио Перу и Лагуна 69:

Рефухио Перу

връх Писко

Уаскаран (високото вдясно)

разни езерца

Лагуна 69

каменопадче над Лагуна 69

За тези местенца мисля да си мълча загадъчно, кой каквито изводи си направи по снимките ;-)
Дневничето започва веднага след рождения ден на Васко:

04.06.2012 - Помабамба

Здрасти дневниче,
С Васко се събудихме  в 6 без 15 с лошо главоболие (бел.Д.: вероятно свързано с бутилката ямайски ром с която отпразнувахме рождения ден на Васко предишната вечер) и си хванахме рейсчето обратно към последния психо проход. Стигнахме горе и отново се разцепихме, (за да станем по-ефективни). Васко се засили надолу с 200 надолу с колелото, а аз взех, че поостанах в автобуса към Помабамба. Пътят беше доста тежък, влачихме се чак до 4 следобед през разни тесни черни пътища и над потресаващи пропасти. Пу, голям шофьор ти казвам! Мислех, че прохода е ненормален, но това ми промени представата за зачукано място, 10 часа по този път надали са нещо, което хората си минават за щяло и нещяло.

Стигнах тук (в Помабамба) и почти веднага си взех бусче за Уилка. Да, ама точно преди да стигнем се оказа, че към някаква друга Уилка ме карат, не сме се разбрали като хората. Следващият транспорт кой знае по кое време е, наложи се да се връщам 2 часа назад пеш и сега съм си пак в Помабамба. Тук е доста странно, уж трябва да е туристическо мястото, а няма нищо общо. Не видях никакви туристи, а като разпитвам местните за пътя ме гледат сякаш за пръв път чуват, че си имат планина в района и са изходна точка за някакъв популярен трек. Доста ми е криво, направо не знам къде съм тръгнал ...

Отгоре на всичко едно момиченце ме пита не ме ли е шубе да тръгвам сам от тук към планината, мястото разбираш ли се казвало Помабамба заради многото пуми в района. Колко яко ...

Искам си пак при Пънк и Ели!

Зачукан за първи път - пътят между Уилка (грешната) и Помабамба

05.06.2012 - Уилка 

Днешният ден хич не беше по-нормален от вчерашния. Започна се с някакви тъпани на площада в 6 часа сутрин, които ме изстреляха от леглото да видя ядрена война ли се случва или просто някакви партизани превземат властта в района. Май излезе, че просто местните много обичат да си блъскат тъпаните рано сутрин. Излязох чак към 8 и след кратък пазарлък с местните маршруткаджии (колективалерос?) и таксиджии стана ясно, че няма да го бъде транспорта. Метнах раничката и тръгнах към планината пеш. Е, поне изпробвах стопа - намазах да ме повозят на Батмобил (изкъртена триколка, на която щеше да и изхвръкне моторчето през капака при всеки опит да я назориш по някой баир, ама с батман-лого отзад). Свалиха ме на някакъв разклон и си продължих нататък. Дневниче, по-лошо маркирана пътека от тая не бях виждал. Ситуацията е отвратитлна, цял ден се губя и намирам. Добре, че долу през селцата се намираха някакви местни да ме ориентират, ама тук и те се разредиха доста. В доста късния следобед минаха последните двама местни с някакъв кон и ме просветлиха, че изобщо не ходя накъдето трябва, прохода бил леко в другата посока. Та след кратък стоп и десетина часа пеш стигнах до Уилка. По тъмно. Тъкмо вече ми се скофти, че няма никой тук и докопах палатката на някакъв чех, с кеф опънах точно до него.

Не съм вярвал, че точно от това ще се оплаквам, но няма никакви колонизатори, май съм единственият "гринго" по маршрута. 

Отгоре на всичкото от прохода видях какви са мащабите напред, надали ще смогна овреме, ама като се знам какъв съм връщането също не е вариант. Ааа и май нещо се разболявам. Ще се мре, дневниче :-(

Второ зачукване - тук не трябвало надолу към езерото, а по билцето вдясно

Един от последните проходи за този ден

06.06.2012 - някъде между Уилка и прохода над нея 

Чудя се дали да не взема да изперкам, а дневниче?!

Цял ден бъхтих в търсене на шибания проход и се чудех защо не го намирам. Никакви маркировки, никакви пътеки, скапана карта (защо спестих пари и не взех яката топографска карта, а!?!), имам някаква идея горе-долу къде е, но не мога да го улуча. На два-три пъти се зачуках на някакви отвратителни места, лазих на четири крака и без осигуровка на моменти ми беше доста интересно как ще се смъкна от това дето го качвам (прав беше Елмо, трябваше да си взема едно 60-метрово въженце за всеки случай). Накрая наистина сериозно ми писна да го търся тоя проход. Отказвам се, изтрещях, слизам няма защо да си губя повече времето тук, връщам се! И без това вече ми писна да съм сам в планината, искам си приятелчетата. 

Сутринта нещата изглеждаха тооолкова оптимистично

Местната фауна ме гледа подигравателно след като се прецаках

В крайна сметка прецених, че с тукашният транспорт ще съм обратно в Уараз най-рано след 2 дни. Е, като гледам картата, по съседната долина пак ще стигна за толкова. Пък и по долината ще е доста лесно ориентирането, има си река която да се следва. Значи по долината на Китаракса! Има си и някакви проходи през които ако реша мога да се върна към Алпамайо. Но това ще го видим като дойде момента, засега както няма никакви пътеки в тая планина не смея да си правя никакви планове. Не мога да разбера как изобщо се случва туризма тук. Сетих се за някакво изречение в едно описание на маршрута да не го опитваш в тази посока, явно е трябвало да обърна повечко внимание. Дали пък не е маркирано някак много фино и само в обратната посока?

(по-късно вечерта, някъде из долината на Китаракса)

Вече е нощ и съм сред нищото в съседната долина. Намерих си перфектно местенце на един завой на реката, та си имам и вода наблизо. Много е яко, пълна тъмница, ама наистина наистина тъмно, такова тъмно не вярвах, че е останало по земята. И има страшно много звезди,  захлупили са отвсякъде. Това е хубавото на самостоятелните зачуквания, понякога идиотските импулси несъобразени с никой те отвеждат на невероятни места. Гадното разбира се е, че ужасно ти се иска да го споделиш с някой, тази вечер май така се получи.

Утре ще видим, ако всичко е наред мисля пак да се пробвам пак нагоре към Алпамайо, ако не си продължавам надолу към Уараз. 

07.06.2012

Вече не разбирам дневниче, изглежда има някакъв заговор. Изглежда съм доста тъп и още не загрявам, че явно просто няма да стане и каквото и да опитвам ще ударя на камък. 

Днес станах раничко, събрах палатката, сварих чайчето от кока и преди 8 пак бях на път. И веднага започнаха издънките. До Райан беше нечовешкото зачукване, кал, мизерия и не особено привлекателни възможности да се се пречукаш в реката и да изчезнеш безкрайно. Пак напълних обувките с кал до горе. Накрая стигнах до Райан, нападнаха ме местните овчарски кученца, но нещо не им се отдаде да ме изядат. Затова пък намерих "моста" 

ако се чудите защо "моста" е в кавички

Мислех, че това е зачукването за деня, но после продължих към Китаракса и стана просто адско. Точно след едно мостче пътеката рязко стана много джунглеста. Мъчих я известно време, но в един момент стана ясно, че без мачете мърдане напред няма. Значи обратно към мостчето, пообикалях си час-два да търся алтернативен път. Наложи се да си намеря панорамно баирче, и като го качих видях отгоре какъв е пътя, имало и отбивка стръмно нагоре по скалите, явно покрай реката не може да се мине. Смъкнах се обратно долу и го потърсих пак, отклонението беше направо незабележимо ако не си уверен, че натам е пътя.

Ето така свърши пътеката

От панорамното баирче, пътечката се вижда вдясно, полянката от която отклонява е долу вляво

Качих се догоре и доста се поучудих като открих черен път, хич не съм очаквал да открия цивилизация и пътища тук. Нямаше го и на картата ... Скоро нещата се изясниха - взривяваха яко скали, явно сега го строят. Докато се навзривяват се наложи да поизчакам още няколко часа, щото ме спряха и нямаха никакво намерение да ме пускат да мина под скалите които взривяват. Хора ли са това? 

Перуански строители на светло бъдеще

Та така, пристигнах в Китаракса с цели 3 часа закъснение към 14:00. Попитах за колко врме се прехвърля прохода, на няколко пъти ми казаха, че ми трябват към 8 часа. Да ама се стъмнява към 18:00, дотогава има 4 часа, значи ще да са 4, няма начин да са 8, защото нямам толкова. Та така, нали съм си кретен тръгнах нагоре. 1500 метра денивелация за следобеда май ми дойдоха малко множко, освен това пътечките пак липсваха напълно. Долу в селото явно са ме ориентирали в грешна посока, горе питах една баба индианка, дето хич не вдяваше испански, мелеше нещо на кечуа но много убедено сочеше вдясно. Повярвах и и пак се зачуках, чак привечер хванах някаква пътечка, която вдъхва доверие като изключим, че май вече избива прекалено вдясно. Проход още не се вижда отникъде ...

Стъмни се, отново направих 11 часа ходене стана студено и гадно и се гътнах да спя на най-неподходящото място - точно под предполагаемия проход. Намерих си сравнително равно местенце  някъде съвсем горе, колкото да опъна палатката. Надявам се поне вече да съм съвсем горе. Духа много гаден вятър и е адски студено. Дано до утре да няма проблеми със студа и височината, щото тоя път верно ще се мре. И дано да се окаже, че съм където си мисля, щото ако пак съм се зачукал не ми се мислим просто колко и как съм се зачукал ...

Поглед от "село" Китаракса, казаха ми, че прохода е това горе между двата бели върха

Височинна перуанска баба

Поглед отвисоко към Китаракса

Днешното място за палаткуване поне е по-панорамно от вчерашното

Последен лъч

08.06.2012

Здрасти Дневниче!
Под Алпамайо съм, ама познай дали пак не се прецаках - яко облаци навсякъде и Алпамайо никакъв не се вижда. Сутринта пак тръгна зле (вече традиционно). Оказа се, че наистина съм спал точно под прохода, бързо се качих, ама след тоя проход имало долинка и после втори проход. И точно там в долинката пак избяга нанякъде пътечката. Ама тоя път хич не ми издържаха нервичките - като отворих голямото гърло и почнах ако ми бяха дали списък всичките мили перуански майки щяха да бъдат споменати поименно, толкова и бях набрал на тая планина. След час-два обикаляне все пак откирх пътеката и превзех прохода. Точно си мислех, че трудното е свършило и започнаха извращенията от другата страна - вместо слизане имаше пак доста за качване, изръшках 4-5 връхчета в чудене дали изобщо съм на прав път. Пътечката пак беше гадна и се губеше честичко. Абе въобще дневниче, тея перуанските пътечки трябва много силно да вярваш, че са някъде за да се материализират точно там. Както да е, в ранния следобед надникнах в мечтаната от самото начало долина на Лос Седрос. Получи ми се много катарзисно - точно плеъра свиреше за пореден път Don't Give Up и отсреща се показаха новите бели великани. Подминах махаличката долу и настъпих пак газта нагоре към Алпамайо.

Леле, къде съм ли легнал снощи!

Още една сутрешна от "лагера"

Прохода?

Долинката между двата прохода днес, на заден план - Кордийера Негра

Долината Лос Седрос, това вдясно е Алпамайо

What's it all about (Alfie)

 

Don't Give Up в това изпълнение (от албума The Imagine Project на Хърби Ханкок) по обясними причини се превърна в химн на трекчето - въртях си го всеки път като се загубя ;-)

Манджичкааа! Това са някакви картофоподобни коренчета които се ядат из Андите, така и не разбрах как се казват, но им се нахвърлих като обезумял

Къщурки в долината

Тук както писах вече положението е покъртително - само облаци и никаква гледка. Затова пък срещнах по един бразилски и испански колонизатори със все цялата им огромна свита от водач, готвач, двама ариерос и 2-3 мулета. Много беше хубаво, вечерта ме призоваха в палатката на по лаф и даже ме нахраниха с истинска храна! Да знаеш, дневниче, пилето, супата и ориза са голяма работа след няколко дена само на сухоежбина. Имаше и някакво сладко от черна царевица, на вкус естествено си е като чича морадата. Лууудница ти казвам!
Получи се добро мохабетче, на някакъв испано-английски, обсъдихме държавите, футбола, възникна малък спор между бразилеца и испанеца дали Бразилия или Испания ще е следващия световен шампион (естествено, че не са познали - много ясно, че ще е България). Не мога да повярвам колко е хубаво да срещнеш хора тук.
Така, ако се чудиш къде съм се прецакал тоя път, водача им ми каза, че нямам никакви шансове да стигна до Уалкаян за 1 ден. Било поне 16 часа, по Лос Седрос нямало начин да се мине надолу както се надявах, пак ще трябва да се прецепва през големи проходи. И краката ми са целите в рани, май ще взема да му повярвам че може и да не стигна утре. Как сега ще се докопам до Васко, Ели и Яна преди понеделник, а дневниче?

А, и вятъра ми издуха сомбрерото в някаква пропаст. Реших че е безнадеждно да го търся, ще се слънчасва май ...

Положението се заоблачава

... ама не е чак пък толкова гадно

09.06.2012

Здрасти дневниче, пак се позатрихме с теб.
Точно бях решил, че ще успея да налазя Уалкаян по тъмно и пак изгубих пътеката. Сега съм на отбивката за някакво езеро. Забих се наляво по някакъв баир, ама нещо не съм уверен, че е точно това пътя и реших да не продължавам тази вечер натам. Най-тъпото е, че Уалкаян се вижда вече на 500м надолу. Но по-добре без експерименти, тук офертите да се затриеш и само да си загубиш времето както разбрахме са доста. Пък и мястото тук никак не е слабо, имам си зелена полянка точно на канала с питейна вода дето тръгва от от езерото горе и чудничка гледка към Кордилера Негра и долината долу. Пълно е със светлинки, явно има и живот. Лошото е, че утре май няма да хвана дневен рейс за Лима. Ама какво пък може да се докопам нощем, пак ще съм навреме. Васко, Ели и Яна пътуват тая нощ от Трухийо за Лима, звъннах им днес като намерих обхват. Там ще сглобим отново Волтрон. Иначе деня беше дълъг и тежък. Алпамайо го почаках доста сутринта, но така и не се откри.  Днес изведнъж всичко се напълни с народ, колонизатори навсякъде. Едни ариерос ме черпиха някакви коренчета, много добре ми дойдоха. Към проходите беше тегаво, втория все нещо не се показваше. Някъде следобеда се докопах до лагуна Куликоча, доста голямо езеро откъдето трябваше да почне голямото слизане надолу . Там има нещо като малка водна централа, полафихме с чичото дето пази и газ надолу. Точно да се зарадвам, че един ден не съм се губил и ето ни тук. Ама по тъмно не се брои, нали дневниче?
Краката са в ужасно състояние, рани и плюски отгоре и отдолу на почти всички пръсти. Сложих им топоцинче, че някои пръсти изглеждат доста зловещо. И ми свършиха лепенките - толкова много има за лепене.
До долу са 2-3 часа, все ще ги преживея някак.

Обратно по долината

Zee Germans are comming, тва им е багажа

Кордийера Негра

Лагуна Куликоча

Поглед обратно нагоре

Пътят надолу

Лагерът (снимка от другата сутрин)

Уалкаян от лагера

10.06.2012

В автобуса от Уараз за Лима съм, точно тръгнахме. Не мога да повярвам какви маневри направи тоя по уличките докато се измъкнем от града ...
Та днес се докопах до края. Отново не мина без драма естествено. Платката пак беше цялата в лед сутринта, не очаквах - нали уж вече съм по-ниско. После се оказа, че от Уалкаян нямало транспорт надолу неделите. Някакъв реши да ме облъчва за такси ама поиска 60 слънца (перуански солес, около 40 лева) и нещо не се разбрахме. Даже се съгласих за 30 (което пак е твърде много, ама краката вече са много зле) ама не, не можело по-евтино. Тук е момента пак да споменем пак някои майки ... Проблема май не е толкова в бакшиша, който ще си стои да си чака следващият балък, колкото в американските археолози от големия лагер в селото, които явно веднага вадят портфейлчето и плащат за всичко. Местните вече са наясно, че ако не аз то следващият слабоумен гринго ще плати без пазарлъци и разправии. Заради такива идиотщини на някои места е толкова отвратително скъпо, че нито местните, нито чужденците на нормален бюджет могат да припарят.
Както и да е, не на мен тея със 60-те солес, слязох си с разранените крака още 3 часа до Кашапампа. А там - футболен мач, никой не ще да тръгва надолу. Поне да беше мач като мач, а то някакви подритват на някаква крива нива на 3000м. Май мачлетата, които подритвахме едно време в училище бяха доста по-сериозни технически, но явно в Южна Америка футбола се възприема по друг начин и колкото и да е зле се гледа. Народа изглежда се беше събрал от всичките съседни села,  и навсякъде около "стадиона" беше пълно с хора, следоледи, пуканки, и прочее панаирджийски екстри позабравени у нас през последните 20-тина години (очаквах и захарни петлета да видя ама нямаше).
Към края на мача успях да отпътувам с някакво колективо за 2-ма, аз платих 10 солес (смяааатай, оня в Уалкаян обясняваше как 60 едва му стигали за бензин).
В Уараз пак налазих познатата квартирка, макар и само за следобеда. Топло душче, кислородна вода и антибактериално кремче за раните по краката, сушене на палатката на слънце, пране, карне де рес (да разбера какво е res, на някакво теле го докарва на вкус).
Сега се натоварих на Cruz del Sur да тествам, защо всички само обясняват как били най-яките автобуси. За момента май само дето са по-скъпи, инак никаква разлика няма.
Дано да се спи добре, че утре в Лима ще е взривоопасно ;-)

Мач за купата на Анкаш

Huandoy?

Huascaran

 

От поредицата "снимки с крака"

Корпус Кристи в Уараз