понеделник, 8 април 2013 г.

Só o cume interessa

Ла Пас, 02.07.2012
Здравей Дневниче,
Днес позорно се върнах от Коройко в Ла Пас, така и не успях да стигна до Руре (бел.Дидо.: Руренабаке). Купих си някакъв автобусен билет за там и малко преди заминаването ми обявиха, че всъщност нямало места и ако искам мога да почакам до следващия ден. Лошо, това май беше последният вариант да се погнявят местните анаконди и да тествам разните там шамански варива. Като резервен вариант съм попроучил схемите за Уайна Потоси, та директно се изстрелях към Ла Пас, утре тръгвам и ще се върна на пети. После имам идея след Уюни да препълзя през Атакама, ама да видим дали ще се нареди цялата схема без да изпусна самолета за връщане от Лима. Дано с Пънк и Ели се засечем скоро, че е голяма тъпотия без тях. БДУ вчера ходихме по пътя на мъртвите, не беше чак толкоз страшен.
Чао сега дневниче, трябва да се яде!

Уайна Потоси, Campo Basico, 03.07.2012
Здрасти Дневниче,
Вчера в хостелчето беше ужас, спретнахме арежентинско-френско-колумбийско-българска работна група с цел изпиване на много вино и се справихме отвратително добре. Тая сутрин раничко се натоварихме в един джип и запалихме към върха. Водачът се казва Мигел, дърт боливийски алпинист, изглежда много печен тип. Имаме си и двама бразилци, които изненадващо се казват Игор и Игор. Добре върви с Игоровците лафа, само езиково стана сложничко, объркваме някакво безобразие от английски, испански и португалски и кой каквото разбере. Взех да страдам пак по тая ми ти Бразилия, но няма време и ще останат за друг път всичките там самби, мамби, кашаси, коки, коли и дупета.
Потренирахме и по глетчера за изкачването, големи катерачи ти казвам! Утре ще припълзим до Кампо Алто и после оттам завземаме.

Ла Пас и връх Илимани (6,438м) от Ел Алто

Миньорско гробище и връх Уайна Потоси (6,088м)
тренировчица



Уайна Потоси, Campo Alto, 04.07.2012
Здрасти Дневниче,
Качихме се до горния лагер, цял ден висим тук и почиваме. Тръгването пак ще е в полунощ. Тук е студ и се кашля много, поне май височината не ме мори много. Só o cume interessa!

Кампо Алто


надъхващи надписи в столовата

от "балкона"

"Абе тук стана като някакъв мултинационален бар в който само бири липсват"


(Уюни, няколко дни по-късно)
Уайна Потоси беше пълна лудница. Пак не можах да спя преди качването (с това лягане в 5 вечерта и тръгване за върха в полунощ не знам как се очаква да се спи). Положението нагоре си беше съвсем номално качване по ледник. Лавинарници почти няма, само към един серак по едно време гледаше изключително лошо, та се изнизахме доста бързичко под него. Височината си ме тресна супер зле, никакъв сила, дишането супер зле, кашлях през цялото време а накрая пръхтях доста смешно ("Ever tried crying when you can barely breathe in the first place?  It’s quite a demented sound, I can tell you"). Общо взето доста доста жалко лазене се получи, но налазихме благополучно. Последните няколкостотин метра до върха ми бяха много криви,  точно съвсем взехме да залитаме и маршрута взе, че стана истеричничък. Оказа се, че качването свършва с един неприлично тесен ръб с още по-неприлични денивелации и от двете страни. Боливийска им работа. Ако го бяха инсталирали някъде в началото тоя ръб вероятно щях да се откажа, ама на сто метра под върха след цяла нощ бъхтене не върви. То началото се оказа най-психо, след 10-20 метра стана по-широчко, с достатъчно място за стъпване и даже малко парапетче, в което да боднеш пикел за разкош (не че ще издържи ако някой реши да пада но си е симпатично да държиш нещо като те нападне акрофобията). Изпълзяхме горе точно за изгрева, ама беше доста тесничко на върха пък и намазахме адски студ и вятър и се изнесохме доста бързичко. Не знам защо съм очаквал да е по-комфортно на тоя връх де, на толкова високо е редно да е гадничко.

Надолу настроението вече си беше на ниво, даже реших че ми се карат ски за финал, но ме отрязаха за хижарските ски (а обувките ми бяха почти точни), щял съм да се пречукам по пукнатините. А някакви гадини са оставили и следи.

Позакъснял Джулай морнинг по боливийски

моя милост на връо

Засенчвай!

Мигел на върха

Върха без разни навлеци по него

Кордилера Реал и още навлеци по последните метри към върха


Слизането от психо-ръба (по самия ръб не съм снимал, щото ме тресеше здраво шубето)






Дотук с дневничето, следва малко практическа информация в случай, че някой минава оттам и реши да не му прости.
Аз бях с организирана група, не помня точна цена, но ми се въртят в главата 180лв (което е потресаващо евтино за качване на шестхилядник, в Боливия още не са се усетили да доят пари за разрешения за качване на върхове). Това включваше екипировка (кой каквото си няма, в моя случай пикел, котки, пластмасови обувки и ръкавици), транспорт от Ла Пас, водачи (качването е в малки свръзки по 2-4 човека, на всяко въже си има водач) и нощувката на долния лагер. Спането на Кампо Алто по някаква причина се плащаше отделно, нещо между 10 и 20 лв. Водачите поне според мен бяха съвсем адекватни, Мигел си беше сериозен играч с качвания по Алпамайо, Аконкагуа и доста други по Кордилера Реал, Кордилера Бланка и из Патагонията. Групите бързат доста, 3 дена от тръгването до прибирането, като спането практически е едно, на втория ден всички тръгват в полунощ за да може да са се изнесли когато на ледника почне да му става топло. Групите изненадващо не предупреждават за проблеми с височината, които са си гарантирани, Ла Пас е на 3600м, ниският лагер май е на около 4800, високият около 5200, а до върха има още почти 1000м. Хората в Ел Алто си живеят на 4000м и сигурно не им прави толкова впечатление, но ако кацнете директно от ниското в Ла Пас бързо качване към върха ще е доста тъпа идея.
Ако имате повечко опит в размахването на пикела от мен и не ви се занимава с групи самоорганизацията изглежда съвсем възможна. От Ла Пас/Ел Алто все ще може да се спазари някакъв таксиджия. Аймарските предания говорят и за някакъв автобус за Зонго, който минава почти оттам, но както Васко вече написа в информационните бюра са меко казано безполезни, пък и не съм проучвал такива неща сериозно, нито ги чувам петлите в алпинизма, че да ходя без водач, нито имах време да си играя на соло клош-катерач. И на двата лагера си има постройки и се спи на закрито в общи помещения подозрително напомнящи за Тевно езеро. Чувалчетата са задължителни, защото хич не се отоплява пък един вид не обикалят жирафи в района. За качването освен адекватни дрехи (не съм мерил температури, но горе по изгрев надали е по-топло от -20) са задължителни пикел, котки и пластмасови обувки. Задължително на свръзка, както на всеки уважаващ себе си ледник и тук има неприятни оферти за търкаляне. Самото качване не изисква кой знае какъв опит, на бразилците им беше за пръв път слагането на котки и това хич не ги спря. Последните сто метра височина са доста истерични, но пак не са технически сложни, просто се ходи по тясно ръбче.

Толкова от мен, да видим Васко и Ели какви ще ги спишат сега за бЕлото около Уюни ;-)


Няма коментари:

Публикуване на коментар