четвъртък, 29 ноември 2012 г.

На гости на Инките

И ето че най-накрая сме в Куско, някогашната столица на прословутата Империя на Инките.

Инти
"Империята на Инките" всъщност е название измислено от испанците.  Самите те са наричали своята държава Тауантинсуйо - "Четирите провинции". И не случайно, империята се е състояла от четири провинции, границите на които са се срещали в Куско - центърът на империята във всяко отношение, включително и в географско. Инка не е нито името на империята нито на народа, Инките са елитът - управляващата династия, смятани за директни наследници на бога слънце Инти, или пък беше някой друг бог. Инкската митология е малко объркана, има различни версии. В общи линии боговете и легендите на народите из Андите са преплетени и със всевъзможни вариации. Трудно ми беше да си създам особено ясна представа какво се е случвало из божествения аспект на Андите, тъй като всеки източник, на който попадам ме изненадва с нова версия. 
Виракоча

В общи линии от цялата работа най-отгоре изплува Виракоча, който единодушно е най-върховният бог из Андите - създателят на слънцето, луната, земята, хората и изобщо на всичко и всички. Интересното в случая е че самата земя, по която ходим и пещерата, от която според едната от легендата е изпълзял навремето, са си съществували и преди него. Явно до там им е стигало въображението на народите от Андите, та не са успели да измислят нещо по-космично. Може би са били твърде заети в копане на многото сортове картофи или някакви други битовизми. Може пък на техните шамани да са им били по-слаби билките от на колегите им в Азия. Прочетох няколко версии на това какви ги е вършил по света въпросния Виракоча след като се е пръкнал, също и всякакви версии на това как и накъде е духнал след това. Между другото има някои елементи, които са ми познати от някъде, например: не одобрил какви ги вършат неговите чада хората и ги издавил с потоп, като оставил само двама да започнат отначало; че след като приключил си заминал през тихия океан нанякъде ходейки по водата. 

Пачамама
Богът слънце Инти, любимият на Инките, е създаден от Виракоча и от там нататък вече е малко неясно кой с кого какво ражда и създава. Там някъде е и богинята на плодородието Пачамама - майката земя, напомняща на Гръцката Гайа или римската Тера, която в по-модерен прочит е повишена чак в майка-вселена. Според Инките е жена на Инти, според други на Пача Камак. Последният пък, когото в съседното царство Пачакамак, почитали като "Създател на света", създал първия мъж и жена, ама забравил да им даде храна. Та мъжът скоропостижно пукнал, жената много се ядосала, нахокала божето и той я дарил с плодовитост та народила деца (тук някакво непорочно зачатие ми се струва че има). Първия и син убил и нарязал на парченца, от които направил плодовете и зеленчуците (за какво вегетарианство можем да си говорим в този случай). После убил първата жена и бил от своя страна подгонен от нейния втори син (внук ще да му се пада) и натирен завинаги в океана. Инките, които като римляните приобщавали покорените народи и се обогатявали с тяхната култура, успели и този Пача Камак да вредят някъде сред своите си.

Ето как ни посрещна Манко Капак в Куско
Да се върнем на божествения произход на Инките. И там има разнобой, относно колко са били и какви са ги вършили и от коя точно пещера са излезли, но версиите са единодушни в едно, че Манко Капак е първия Инка, най-големия син на Инти, който основал Царството на Куско забучвайки в земята златния жезъл, който си разнасял по рождение и даже царувал там тридесетина години. И тъй като Манко Капак си се приема за реално съществувала личност, аз бих го причислил към редицата самозвани месии фигуриращи в световната история успели да станат царе и да създадът дълговечен култ увличайки масите с налудничевите си истории.

И така, вярва се че по божествен или друг начин Царството на Куско е било сформирано някъде в началото на XIII век именно от самия Сапа Инка Манко Капак, където Сапа Инка значи "Великият Инка" - титлата на царете на Инките. В продължение на поколения Куско си остава някакво маргинално царство, а Сапа Инките съвсем обикновени вождове. Това се променя с възкачването на Пачакути Инка Юпанки (или Пачакутек) през 1438г. Той бил сред по-малките синове на Сапа Инка Виракоча и нямал изгледи да стане вожд, но при някакво нападение на войнствените съседи Чанка, всичките му батковци се омели, а той успешно защитил царството, за което бил промотиран в първи наследник на трона.
Пачакути останал в историята като велик държавник и харизматичен генерал. Чрез редица военни кампании успява да превърне Кралството на Куско в империя. А един от най-съществените му военни успехи е завоюването на Чимор - най-голямата империя в Южна Америка след тази на Инките и единствения и сериозен опонент. Реорганизира Царството на Куско в четири провинции с Куско в центъра и положил основите на Тауантинсуйо - "Империята на Инките".

При своята експанзия Инките не са толкова кръвожадни и безпощадни, колкото техните съвременници Ацтеките. Покорените царства запазват своя елит, култура и религия, а синовете на покорените управители се отправят в Куско и възпитават в порядките на Инките. Даже не винаги се е налагало да използват сила, за да завладеят някой съсед. Пачакути е пращал шпиони из чуждите земи, които са му докладвали за обстановката там и след това на местните вождове и царе е пращал дарове и икономическа обосновка за ползите и облагите от присъединяването им към Тауантинсуйо. В повечето случаи неговите предложения са били безропотно приемани като свършен факт.
Неговия син Тупак и внук Хуайна Капак продължават успешно неговото дело и разпростират империята над почти цяла западна Южна Америка.


Кипу
Инките не са имали писмо, или поне не са останали следи от такова. За счетоводни записи са използвали тъй наречените Кипу - въженца с възелчета. Има хипотези, че кипу са изплозвани и за записване на текст, че чак и литература. Смята се, че в комбинация с някакво странно сметало, за което е напълно изгубено знанието са могли много бързо и точно да правят сложни изчисления. Попаднах на цитат от един испански хроникьор, който споменава нещо от сорта: "Правят нещо там с кипуто и сметалото, местят възелчетата тук и там и за нула време правят някаква сметка, за която ние и с лист и писало никога няма да се справим така бързо и точно. Вие ми кажете дали тия хора са диваци." Имали са и сериозни постижения в астрономията, следели са слънчевия и лунния календар, знаели са за слънцестоенето и равноденствието, еклиптиката на Венера и движението на някои звезди. Не са могли да предричат обаче затъмненията и това ги е хвърляло в паника. За разните богове и събития са отправяли богати жертвоприношения, включително и човешки. Жертвали са деца, тъй като това са най-чистите същества. Избирали са жертвите с години предварително, обикновено от семействата на регионалната аристокрация. Подбирали са най-красивите и здрави деца и с години са ги гледали като принцове и принцеси, а няколко месеца преди жертвоприношението са ги угоявали с най-хубавата храна, което в случая значи, че освен вездесъщите картофи са ги тъпкали и с царевица и месо - храната на елита. След това са ги водели в Куско от където са поемали на поход към някой висок снежен връх. Човешките жертвоприношения са се извършвали по време или след важни събития, като смъртта на Сапа Инка, глад и др. и обикновено са били в чест на планинските богове, които не са най-могъщите, но поради силното им влияние над времето и реколтата са всявали голям страх сред индианците
Днес се вярва, че смъртта на жертвите е била възможно най-милостива, но все пак не лека. Водейки децата към върховете са им давали листа от кока, за да могат да се справят и да издържат на студа и височинната болест. Веднъж на върха са ги упоявали и убивали чрез задушаване, удар по главата или са ги оставяли на бялата смърт. За това свидетелстват множеството естествени детски мумии открити по високите върхове на Андите, някои на над 6000 метра надморска височина.

Часки
Едно от забележителните постижения на Инките са техните пътища. Много от пътищата в империята са направени от цивилизациите преди тях, но Инките дострояват и разширяват много и интегрират всичко в една система, за която се твърди, че е формирала обща дължина от 40000км - горе долу колкото дължината на екватора. Пътищата са били павирани и на някои по-натоварени места достигали до 20 метра широчина. Разработили и технологии за строеж и поддържане на пътища в различни сурови условия като в пустинята или високата планина. Имали и всякакви технологии за мостове, използвали са и въжени линии. По пътищата се пътувало с разрешителни, като на някои мостове се плащала такса. Посредством тези пътища Инките са имали много бързи и всеобятни комуникации. Съобщенията са се предавали от бегачи Часки, които имали стандартно облекло и оборудване и се сменяли и предавали щафетата в станции по пътя, наричани Тамбо. Тамбо предлагали храна, вода и подслон на бегачите, също на пътуващите представители на Инките и самите Инки. Освен съобщения, часки разнасяли и луксозни стоки за Инките, включително и риба.

Строежът на тези пътища, както и на други мащабни държавни проекти бил възможен от части благодарение на всеобщата трудова повинност Мита. Всеки зрял мъж между 15 и 50 години бил длъжен да служи безплатно за обществени проекти по определено време всяка година. Времето за служба се определяло гъвкаво, така че човекът да има време да обработи собствените си ниви преди да замине на Мита. Част от задачите по Мита включвали и обработка на общи и имперски земи. Обработваемите земи били разделени в три категории - обществени земи за вдовиците, болните и старите; лични земи и земите на Инките. В рамките на Мита, първо се обработвали обществените земи, след това личните на тези заминали на война и последни на Инките. При обработката на земите на Инките, селяните носели най-хубавите си дрехи и пяли песни и химни.

В йерархията на обществото най-високо стояли Инките, разбира се, след което регионалните управници. Таксите се събирали от професионални служители, които обикновено заемали длъжността си доживотно и колкото повече данъкоплатци покривали толкова по-високо били в йерархията. Най-ниско седяли селяните, архитект била много престижни позиция, а търговска прослойка нямало, поради естеството на икономиката на Тауантинсуйо. Хората консумирали, каквото произвеждали, били таксувани в каквото произвеждат и когато се налагало се използвала натуралната размяна.

Още едно интересно нещо е, че Инките практикували изкуствена черепна деформация, за да разграничават елита от простолюдието. Посредством стягане на черепа на новороденото между дървени плоскости или стегнати превръзки, постигали специфична издължена яйцевидна форма на черепа. Това се разрешавало само на Инките. Ако ме питате мен, съмнявам се това упражнение да е минавало без психически и физиологически последствия за бъдещия човек.

Някои неща в тези Инки много ми се нравят, като обществените земи и Мита в частта си за грижата за хората в затруднено положение, както и липсата на търговци.
Но купонът свършва, когато испанският конкистадор Франциско Писаро им хвърля око.


Франциско Писаро
През 1526 г. прилазвайки откъм Панама Писаро стига границите на империята и преценява, че го очаква голяма плячка. След това пътува до Испания и получава разрешение да покори и управлява региона. Връщайки се отново през 1532, заварва империята в гражданска война между двамата наследника претенденти за трона Хуаскар и Атахуалпа и епидемии от европейски бацили, който вероятно самият той и антуража му са докарали при предишното си посещение. Предвождайки едва 168 души с 27 коня и едно оръдие, той е много улеснен от заварената ситуация. Предвид разклатеното положение на империята, много от покорените народи преминават на негова страна надявайки се на освобождение от Инките. Така той успява бързо да събере многохилядна армия, а напредничавите бойни тактики на испанците им дават неимоверно предимство пред първобитните бойни схеми на Андите. 

Междувременно Атахуалпа победил своя брат и както бил наблизо в този момент, поканил бледоликите странници на среща. За разлика от Ацтеките, Инките изобщо не смятали испанските нашественици за богове, дори Атахуалпа планирал да наеме няколко от тях да го обучат на странните им нрави и технологии, а останалите да премахне когато намери за добре. Срещата щяла да се състои в град Кахамарка, където в този момент императорът имал близо сто хилядна армия. Атахуалпа бил толкова уверен в своята сила и положение, че в деня на срещата довел малък ескорт, който при това не бил особено въоръжен.

Събитията в Кахамарка
Според популярната версия на случилото се, при срещата испанският свещеник обяснил на императора, че неговите земи и народ са собственост на папата, че трябва да бъдат покръстени и му подал библията. Атахуалпа от своя страна нищо не разбрал от странната книга, казал че никой не може да го покорява и захвърлил библията на земята, при което свещеникът се развикал "избийте тези езически свине" и испанците се нахвърлили, избили целия антураж на императора и го пленили. 

Всъщност това развитие на нещата било предварително запланувано от Писаро, като единствен изход от ситуацията. Отивайки на срещата в Кахамарка, Писаро и компания сами попадали в капан, тъй като императорските войски съществено превъзхождали силите на испанците, а пътя им за отстъпление бил отрязан. Единственият им шанс бил да се приближат достатъчно до императора и да го пленят.
Когато настанала патакламата, индианците били толкова паникьосани от конете и пукотът на пушките, които виждали и чували за първи път, че настанал пълен хаос и всъщност нямало никаква битка ами по-скоро клане. Атахуалпа бил лесно пленен, като междувременно вместо да го защитят или изведат, неговите подопечни се хвърляли да държат носилката му, че да не би императорът да падне.

Нататък историята е следната. За да бъде освободен Атахуалпа предложил откуп в нечуван размер - цялата стая, в която бил затворен да напълнят в злато и сребро. Испанците се съгласили и откупът бил събран, но не освободили императорът. След като се разнесли слухове, че инките събират армия за да го освободят, Атахуалпа бил екзекутиран, а конкистадорите поели към Куско и лесно го превзели. Междувременно Манко Инка Юпанки брат на Атахуалпа, който спадал към другия лагер от гражданската война се сприятелил с испанците и бил назначен като новия Сапа Инка. Но послушанието му продължило кратко, подхванал освободителна война срещу испанците и преместил столицата на империята сред непристъпните планини в град Вилкабамба, чието местонахождение е забравено, макар че има някои модерни археологически предположения.
От Вилкабамба Инките управлявали още 36 години своята стопяваща се и убягваща империя, като разпалвали бунтове и правели нападения тук и там. Последният Сапа Инка Тупак Амару е пленен и екзекутиран от испанците през 1572 г.

В крайна сметка Писаро и неговата шайка успяват да завлекат една от най-големите плячки в историята. Старателно изчоплят златните плочки по фасадите на храмовете на слънцето, събират къде какво още може и се твърди, че откарват около 27 тона злато и почти толкова в сребро. В усилията си да покръстят и цивилизоват поданиците на бившата империя систематично унищожават наследството на Инките, като каменните им  устройства за следене на небесните тела, кипу, сметалата и забележително ефикасната им аграрна система, знанието за които днес е изгубено. Храмовете и дворците на Куско са разрушени и основите им са използвани за новите католически църкви и манастири и колонизатораски дворци. Испанците запазват системата за трудова повинност, чрез която налагат непосилно тежка робска експлоатация над местното население. Произволът на завоевателите в комбинация с техните бацили почти унищожават коренното население на Андите. 

Не мога да се нарадвам на този полицай
Ето ни и нас в Куско, където някога се е писала историята на Андите. Градът ни посрещна с празнична атмосфера и накичен със всеизвестното знаме на дъгата. Но ние знаехме че това не е гей парад, а честването на най-големия празник на Андите - Инти Райми, празникът на богът слънце Инти и зимното слънцестоене. А цветовете на дъгата са знамето на Куско. Празненствата продължават девет дни, всеки ден има шествия, костюми, танци, песни и културна програма на сцената на Плаца де Армас. Зимното слънцестоене е на 21 Юни, но според духовниците на Инките, слънцето оставало в една и съща позиция няколко дни, докато най-накрая на 24 Юни мръдва малко нагоре, когато е и същинския Инти Райми. През 1572 г. испанския наместник по тия земи забранява честването на празника, но хората продължават да го отбелязват тихомълком. Днес е голям фестивал организиран от кметството на Куско и из Интернет се тръби как бил най-големия в Южна Америка след карнавала в Рио. Твърди се и че трябва да се резервира хотел с месеци предварително. Всичко това май е някакъв вид самохвалство, защото отивайки притеснени дали изобщо ще намерим някакво настаняване, бяхме нападнати от чакалещи чичковци (винаги представящи се като собственици на хотели и квартири) и отведени в едно прилично хотелче, съвсем в центъра, при това за изненадващо добра цена - кажи речи сред най-евтините квартири до сега в Перу. Така че даже и сред Инките и посред най-големия им празник Перу си е все същото. Първо трябва да разкараш таксиджиите измекяри от автогарата и да си хванеш такова от улицата, трябва да идеш на Плаца де Армас и да ги оставиш да се пазарят и свалят цената докато получиш, каквито условия искаш. Понякога предлагат и закуска към цената, понякога ако пазарлъка става на автогарата може и безплатно такси да намажеш. Недостатъка на последното, е че не можеш да разчиташ, че действителният хотел е на обещаната локация и притежава обещаните удобства. 

Изкарахме в Куско един ден и се отправихме на дългото и сложно пътуване до неверолентното и неотразимо Мачу Пикчу. След това се върнахме в Куско и изкарахме още един ден. За да не стане съвсем дълго и разтеглено, ще съберем двете ни посещение в един пост. Докато бяхме там Инти Райми течеше с пълна сила. Центърът на веселбата беше главния площад, където бяха и най-големите тълпи зяпачи, нощем имаше концерти, а денем преминаваха шествията на участниците в програмата. А те бяха много и всякакви - от паралелка ученици маршируващи с училищните си униформи и знамената на училището, през тълпи облечени като древни инкски войни до музикално-танцувални трупи облечени в ужасни кичозни шарени тоалети и перуки и вдигащи шум до небесата. Имаше и музика, обикновено духова, че то друго може ли да надвие всеобщата дандания. Освен главния площад завладяни от шума и цветовете на празненството бяха и всички околни улици и площади, кажи речи целия център. Последната ни вечер в Куско- 21 Юни - хванахме някакъв голям концерт на една нашумяла поп банда (които участваха във всички реклами по телевизията), където народът беше в особено празнично настроение. Толкова празнично, че както перуанците по принцип не са от хората, които биха се заговорили и поинтересували от теб просто ей така, тази вечер бяха много контактни и даже едни ни хванаха да ни черпят с текила - ей така чиста направо от шишето. Празненството беше съпроводено и с доста фойерверки, което за съжаление разгневи Яна и се наложи да се покрием в хотела. На прибиране разбрахме, защо рано сутрин съдържателката на хотела хвърляше кофи вода по улицата. В разгара на веселбите, стените и уличките около площада се превръщаха в един голям писоар и ухаеше подобаващо на такъв.









 



















животът е тежък

Самият Куско беше прекрасен декор на случващото се. Старият град на Куско се оказа много приятен със своя хълмист ландшафт, криволичещи калдъръмени улички и стари бели къщи с ярки, обикновено сини, балкончета и черчевета. Навсякъде из центъра все още стоят каменните основите на инкските дворци и храмове, върху които испанците навремето строят новия колониален град. Инките са били ненадминати в каменната зидария. Посредством технология на многократно допиране, повдигане и доизглаждане на контактните плоскости на каменните блокове са постигали снадки, в които не може да се завре и острие на нож.


Църквата Санто Доминго построена върху основите на храма на Слънцето - най важния храм в Куско



Ех, изпуснахме



Още испански сгради върху инкски основи

На баира над Куско е разположена прословутата крепост и светилище Саксайоман, по-известна сред туристите като Секси Уомън. Там е еманацията на инкската зидария, построена от огромни каменни блокове, макар времето и природните стихии да са отворили фугите тук и там. Саксайоман е било най-значимото светилище и крепост на Инките и когато испанците пристигат все още е била в строеж.

Всичко това не пречи на разни дървени философи да обявят крепостта за строеж на извънземните и прецизната зидария, каквато Инките са оставили навсякъде из Андите, за невъзможна даже за съвременната техника. Всъщност, по-лошото е че много хора вярват на тези простотии и Саксйоман е един от най-любимите аргументи на феновете на извънземните.

Изгрев над Куско

Саксайоман

Обърнете внимание на големината на човешките фигури и камъните зад тях

Недоспал турист на Саксайоман

Пробуждащият се Плаца де Армас от крепостта

Иначе по отношение на входчетата и билетчетата на забележителностите тук положението  беше още по-зле отколкото в Арекипа. Обектите бяха групирани по няколко наведнъж и вървяха с по едно общо доста солено билетче. Така че ако искаш да посетиш само един обект е скъпо, в същото време да посещаваш всичките е безсмислено. Така, катедралите в центъра бяха на едно билетче с безброй безполезни музеи, а Саксайоман беше на друго с още няколко руини, които едва ли някой някога би посетил.

Както и в другите перуански градове, които посетихме, прегледахме какво предлага Каучсърфинг. Тук положението изглеждаше съвсем зле - малък туристически град, където всеки използва каучсърфинг за пари и клиентела. Все пак един се съгласи да се видим на по приказка и се оказа туристически гид, който просто искаше да ни продаде екскурзия до Мачу Пикчу. Чест му прави поне че ни открехна как да се промъкнем гратис в Саксайоман и ни разказа всичко за тънката схема за налазване на Мачу Пикчу.

За Мачу Пикчу всъщност няма тънка схема, както и да го въртиш все ще ти одерат кожата, но поне се оказа че има начин, макар и доста заобиколен, да стигнеш до него на нормална цена. Всичко по темата очаквайте следващия път.

А Саксайоман го посетихме с Дидо на съмване в последния ни ден в Куско, Ели отказа да става толкова рано. Номерът е да влезнеш рано рано преди да дойде пазачът. По-късно на излизане вече няма какво да ти кажат.

Следваща спирка - Мачу Пикчу