вторник, 29 май 2012 г.

Карибска равносмета

С Куба приключихме карибската ни обиколка и преминахме към Централна Америка. Време е за равносметката, която предполагаме всички очакват с нетърпение.

Бели пясъци, кристални води, урагани, палми, банани, джунгли, скрити водопади и вирчета, огромни туристически лайнери, ол-инклузив курорти, вили на първа линия, всеобщ мързел, расти, ганджа, ром и черни хора. В голяма степен Карибите отговарят на стереотипа за тях.

Може би, раят на земята е тук, особено ако уцелиш правилния сезон. Времето е винаги топло, включително и нощем, но не е смазващо. За разлика от повечето топли места по света, тук няма смъртоносни животни - нищо не те дебне да те изяде, захапе, ужили или зарази. Има, разбира се, разни досадни гадини, като морски таралежи, комари и други, но никое от тях не е опасно. Хората са много ведри, усмихнати и като цяло - честни и почтени. Обстановката е спокойна и мързелива и екзотичните плодове са в изобилие.

Но Карибите са много повече от това, пред нас се разкриха много други страни на живота тук, като в някои отношения нещата се разминаха с това което очаквахме.

Хората тук се оказаха много религиозни. В Антигуа имаше радиостанции целодневно излъчващи проповеди, а в Доминика всичко затваряше и спираше в Неделя. Неделната църква си беше институция навсякъде на Карибите. Хората ходеха изтупани с най-изрядните си дрехи. На всеки ъгъл има църкви, при това всякакви видове, повечето от които у нас биха минали за долни секти. Но на Карибите явно не съществува това понятие, всичките различни църкви изпълняват една и съща проста социална функция - обединяват хората и ги учат на любов и морал.

Очаквахме повече Реге, но всъщност се чува рядко и е най-вече в чест на туристите. Местните са абсолютно отдадени на ямайския Денсхол и тринидадската Сока. За съжаление, чува се и доста модерен американски хип хоп. Забравете за някакви по-стари и традиционни музики, инструменти, танци. Даже и да съществуват, са само в рамите на културните програми на курортите и заведенията.
Също, цялостната атмосфера на плажа, е далеч от това което очаквахме. Очаквахме весели бездействащи туземци, но намерихме червени препечени туристи, а местните бяха само обслужващ персонал. 

Нещо друго, което много ни изненада и до края ни удивляваше, беше странната икономическа ситуация. На Карибите царува нещо като "скъпа мизерия". Публичните услуги и инфраструктура са лоши или липсват, огромна част от хората живеят в схлупени къщурки, сякаш направени от подръчни материали. Същевременно стандартът е висок, местата за отсядане и малкото долнопробни неща в магазините са скъпи. Случваше се да плащаме десетки долари за хотели и квартири, където в България сериозно бихме се замислили дали да отседнем. Всичко това силно контрастира с лукса и изобилието на пакетната туристическа индустрия, с която обаче ние нямахме никакви допирни точки и за която изобщо няма да говорим. 
Мащабите на скъпата мизерия, варираха от остров на остров. Най-трагично беше положението на малкия забравен от бога остров Доминика. Горките си нямат плажове и съответно цялата туристическа индустрия ги е загърбила, а самите те не произвеждат почти нищо. Там нещата бяха най-окаяни и най-скъпи. Малко по-добре беше положението в Антигуа и Гренада, където има доста туризъм, но явно е толкова концентриран в курортите, че останалата част на острова е като друга държава. Ямайка, беше значително по-добре, като се има предвид, че все пак там произвеждат нещо и имат някаква средна класа. Гваделупа си беше като една малко по-окаяна и по-скъпа Франция, но все пак - доста развита и уредена. Там липсваха евтини оферти за настаняване, но пък имаше колко щеш евтини и добре заредени хипермаркети, такива на каквито сме свикнали в Европа.
Куба беше толкова различна и тия писания изобщо не се отнасят за нея.

Макар че островите са на смешни разстояния един от друг, единственият начин да се пътува между тях е със самолет, при това при доста солени цени предвид разстоянията и продължителността на полетите. Ние се надявахме, че на място ще открием някакви корабни оферти, за които няма информация в интернет, но не сполучихме. И тук изключение е Гваделупа, която има фериботна връзка с няколко съседни острова - Доминика, Мартиника и Санта Лусиа.

Не можем да направим съвсем точен отчет на средствата, които похарчихме на Карибите, тъй като вече беше отдавна и не сме си записвали много много, но грубата равносметка е следната:
За около 4 месеца откакто се събрахме в Гваделупа, изхарчихме около 10,000 лв., като около 3,000 дадохме за самолетни билети, около 300лв за ферибота от Гваделупа до Доминика. Както знаете, не сме плащали много за спане - отвисяхме доста време в Гваделупа при братовчедката на Ели - Поля, използвахме доста каучсърфинг в Ямайка и изкарахме един месец планинското хотелче Маунт Едж, където положихме доброволен труд срещу безплатни храна и подслон. Та, за общо 8 нощувки в Доминика и Антигуа платихме към 500лв, а за 11 в Куба - около 300лв.
Останалите над 5000лв сме ги дали за ядене и пиене, при все че в барове и истински ресторанти не сме влизали.

Предвид всичко, което изредихме до тук смятаме, че Карибите не са подходяща дестинация за продължително и икономично пътешествие като нашето. С парите, които изхарчихме в Карибите, вероятно бихме изкарали двойно по-дълго та и повече в много други интересни части на света, като Южна Америка, Азия и още повече - Африка. Да не говорим, че се наложи да вземем безброй полети, нещо което по принцип съвсем съзнателно избягваме.

Все пак, Карибите си заслужаваха парите и времето и гледайки назад не бихме се отказали от никое от местата на които бяхме, освен може би Антигуа, нито пък можем да измислим по-евтин и ефективен маршрут.

Иначе, за две три седмичен отпуск Карибите са си страхотна дестинация. За това време няма да можете да се нарадвате на природата и начудите на културата и вероятно ще ви остане една от най-хубавите ваканции в живота.

Бихме препоръчали Куба, заради уникалното измерение в което съществува. Ямайка, заради уникалната им култура, айлякът и растите. Гваделупа и околните й острови, заради автентичния Карибкия дух, макар че самата Гваделупа беше доста френска, заради плажовете, планините, джунглите, водопадите и заради това че няколко острова са достъпни с ферибот и можете лесно да ги обиколите.
А всички заедно ги препоръчваме заради хубавото време и прекрасната природа.

Отворихме специална страница - архив на Карибската ни обиколка



неделя, 27 май 2012 г.

Яна расте и хубавее

Дойде време да види бял свят една измъчена публикация, чакала седмици наред да приключим с кубинските си излияния и междувременно няколко пъти редактирана и актуализирана, защото както се досещате, развитията при Яна са динамични.

През Април Яна стана на година и половина! Трудно ни е да повярваме - сякаш едва вчера заминахме, беше едва навършила годинка. Макар да не можем да се отърсим  от навика да я наричаме Беба, тя съвсем откровено си е вече детенце, а не бебе - всеки ден и с всяко ново научено нещо ни убеждава в това.

От последните ни седмици в Ямайка, когато беше на 1 г. и 5 м., Яна спря да носи пелени. Както си седяхме и бездействахме у Питър, попаднах на следната статия за "приучаване към гърне за три дни" и установих, че този магически метод всъщност е ЕБХ (Естествена Бебешка Хигиена) в пълната и форма - т.е. каквото ние и дотогава правехме с Яна, само че по-концентрирано. За целта трябва човек да има няколко свободни дни, да си стои предимно вкъщи и да обръща много внимание на детето. Тъй като ние си прекарвахме дните почти без да напускаме имението на Питър, реших че момента е подходящ да опитам. Махнахме гащите на Яна и няколко дни я оставихме да шляпа гола из къщи, слагайки я на гърнето през около час и половина, с подходяща книжка или играчка, за да се задържи там няколко секунди. Не щеш ли, постигнахме пълен успех - почти никакви напишквания извън гърнето. Въодушевени от този резултат, решихме че Яната е готова за следващата стъпка - почнахме да я водим и навън само по панталонки, без пелена. Дори като напуснахме Кингстън - самолети, автобуси, кръстосване из Куба - продължихме все така успешно да ползваме гърнето. Това си имаше недостатък - разнасяхме си гърнето навсякъде с нас около три седмици, дискретно замаскирано в една плажна чанта, защото Яна си беше много свикнала с него. Интервала на "стискане"  постепенно се увеличи до три-четири часа, а след това отново се научи да пишка и без гърнето - като я държим на ръце. Сега дори при продължителни автобуси - например по пет часа без почивка - задържа без проблем, сякаш знае, че мястото не е подходящо. Е, случват се и инциденти понякога, но главно ако ние сме се разсеяли и дълго не и обърнем внимание. Нощем, в името на спокойния сън, продължаваме да слагаме пелена, но девет от десет пъти тя остава суха. Надяваме се все в същия дух, скоро да започне и сама да ни казва когато усети нужда - това все още не го е овладяла.

Горе-долу по същото време с махането на пелените, забелязахме и други промени у Яна, сякаш изведнъж беше пораснала с няколко месеца! Започна подчертано да се интересува от другите деца - като ги види на улицата ги поздравява и напира да общува с тях. Заиграват се при всяка възможност, независимо дали децата са на нейната възраст или по-големи. С по-малките е много отворена - води ги за ръка, търчи насам-натам и те я следват. А с големите е леко срамежлива, доближава ги плахо и се прави на разсеяна, уж случайно минава оттам. Но всъщност по-големите деца са и по-интересни, колкото по-шумни, толкова по-добре. Накрая просто се завира да им се пречка и същевременно пищи от кеф че "участва" в играта.

Игри с кубинско момченце на площада в Сантяго
.
Протест, когато не стане на нейното
Имайки възможност, за пръв път от много време насам, да я наблюдаваме сред връстници, установихме, че Яна май е от по-активните деца. И преди ни се струваше, че има доста енергия и не се спира за секунда на едно място, но сега вече сме убедени в това. Често попадаме на обществени места - автобуси, чакални - където има и други хора с малки деца. Някак те съумяват да ги държат мирни в скута си или до себе си, докато наша Яна търчи из помещението, катери се по седалките и надава истерични писъци от щастие. Това породи два нови прякора: Free-Range Беба и Урагана-Яна. Изглежда нашата педиатърка си разбира от работата - когато за пръв път видя Яна, само на пет дни, тя моментално заяви "Не си правете илюзии, че ще ви бъде кротко детето". Е, каквото - такова, ние пък си я харесваме по-дивичка.

Появи се и първата абстрактна игра - ядене на въображаеми неща от разни опаковки. Прави се че слага в уста някакви невидими трохи, после примлясква, дава и на нас да опитаме. Други любими развлечения са детските площадки, особено люлките, където може да виси цял ден и винаги настава драма като си тръгваме. Също така в момента овладява скачането - от място, че и от все по-големи височини. Обича и да ходи, балансирайки, по тесни парапети, като някой я държи за ръката за осигуровка.
Понякога пращаме Яна на разходки с татко, докато мама си почива. Освен за мама, тези "почивки" се оказаха полезни и за самата Яна - тя изключително много слуша и доста по-малко се глези когато мама не е наоколо.

Проговарянето все още не е сред Янините приоритети. Ямайският поздрав "Ая!" постепенно премина в нещо като  "Hola!" ("здрасти" на испански) с което поздравява всички на улицата, особено децата и кучетата, а на сбогуване им казва "тау" (чао). С това се изчерпва речникът, но не и методите за общуване. Все по-често ни води за ръка, сочи и показва какво точно трябва да направим. Когато пожелае нещо, сочи и казва "мм?", а ако е много нетърпелива, по-настоятелно: "ММММ!!"  Макар да не говори много, сме убедени че разбира, защото изпълнява разни прости молби и команди - например, "Дай на мама обувките" или "Занеси на тате бирата."

В един момент, малко преди да си тръгнем от Панама, Яна се разболя. Не беше нищо сериозно, малко температура и хрема, но беше първото и боледуване откак напуснахме Гваделупа. Съответно, първите няколко дни в Лима тя беше в ужасно настроение, а отгоре на всичко запушеният нос и пречеше да суче, което я нервираше още повече. За сметка на това обаче, когато оздравя изглежда преживя някакъв хранителен катарзис, защото внезапно започна да проявява интерес към нови храни и юнашки да опитва от нашите порции. Малко повече внимание на това какво ядем ще обърнем в следваща публикация, посветена на храната.

Като изключим момента на боледуване, Яна през повечето време се чувства добре и е доволна от живота. Вече дори автобусите не ни плашат, защото ги приема много по-спокойно. Явно проблемът в ямайските автобуси беше, че са твърде претъпкани и тесни - когато има пространство да се движи, катери и да гледа през прозорците, пътуването минава без перипетии.

При разходките навън Яна все по-често се вози на конче, или си ходи самостоятелно, поради което постепенно намалява необходимостта от слинга и вече го ползваме само ако трябва да спи навън. Скоро обаче ни предстоят високопланински трекове, където отново ще разчитаме на него. Повече за Перу и Кордилера Бланка следва по-натам. Засега малкият планинар аклиматизира отлично на 3100м, като дори ни засрами с небивалата си енергичност докато ние, останалите, се задъхваме.



сряда, 23 май 2012 г.

Ла Хавана

Капитолиа
Огромният стар Форд акостира в Хавана вечерта. Шофьорът, сякаш за да не останем с впечатление, че съществуват свестни таксиджии, се опита да ни разтовари на две преки от адреса, но ние просто отказахме да си извадим огромните раници от огромния багажник докато не ни закара, баш както беше уговорката. Имахме предварително уговорена квартира по онази линия която описахме още в историята за Сантяго - Ирина от каучсърфинг. Изобщо, в Куба резервирането е безсмислено. Бяхме чели, че обикновено резервациите отпадат, защото собствениците на касите просто взимат който пръв дойде, важното е да няма пусти легла. От друга страна съседско-сестринската система работи безотказно - ако в квартирата няма места, то у сестрата или у съседката все ще има. Абе, намират ти място, та даже и да се наложи да те повлачат малко напред-назад или нагоре-надолу, като в нашия случай. Адресът беше на улица Индустрия в една висока панелка. Не звучи много обещаващо, нали? Но всъщност офертата беше екстра. Улица Индустрия е съседната на баш най-главната и представителна улица в централна Хавана и опира в Капитолио - правителственият дворец, който е съвсем същия като Вашингтонския. Панелката, пък беше най-убедително изглеждащата сграда на фона на съседните полупорутени постройки. Почти на всеки етаж имаше квартира, та като отидохме в нашата предварително уговорена бързо ни намериха друга на друг етаж.

Настаниха ни при една бабичка, която високомерно ни заяви че не готви. Както може да се очаква, това нас много ни зарадва, защото ни беше спестено досадното агитиране за вечери и закуси. Всъщност бабката не правеше нищо освен да гледа телевизия на вносния си телевизор с надънен до край звук. Имаше си жена, която идваше всеки ден да чисти. Ха кажете ми, това не си ли е чист капитализъм.

Миналия път разказахме за нашите квартирни изисквания и така ценното "място за бухаене". Тази квартира беше перфектна. Имахме си тераса, която разположена на седмия етаж се извисяваше над покривите на повечето сгради, а куполът на Капитолия и още няколко помпозни постройки, наследство от долния капитализъм, ни се блещеха директно насреща. Това беше най-доброто място за бухаене досега и нямаше вечер, която да не завърши там.

Ето гледката от терасата за бухаене...





На фона на Хавана останалите Кубински градове, които посетихме, си бяха забутана провинция. Градът е много оживен и има изключително европейски облик. И не само това, всъщност отговорно можем да заявим, че повечето европейски градове бледнеят пред нея. Да се зачуди човек, как една захарна тръстика, може да акумулира такива богатства. Не случайно всичките революции са тръгвали от източните провинции, тук са се къпали в разкош и са градили крепости, дворци, площади и катедрали и едва ли са си и помисляли да си режат клона. През цялата бурна и понякога кръвопролитна история на острова, градът никога не е пален, бомбардиран, събарян от земетресения и урагани и за огромно щастие, старите му части са се отървали от добре познатата ни тоталитарна бетонна естетика.
 
Все пак, вероятно най-голямата щета нанесена на града е точно от комунизма, но не с някое действие, ами с бездействие. В продължение на десетилетия градът е оставен без поддръжка. Фасадите са олющени и разпадащи се, на много места, пък, е останала само фасадата, а останалата част от сградата се е сринала. Има такива които са изоставени, може би защото са станали твърде опасни за обитаване. Даже на главните булеварди има някои огромни помпозни сгради, вероятно навремето скъпи хотели, търговски центрове или офиси, които сега са празни и полуразрушени. Изобщо, на много места, първосигналното усещане е че си в най-упадъчното гето. Но все пак гето не е. От една страна в Куба престъпност почти няма, от друга, даже и олющени и опушени, повечето стари фасади все още притежават нещо от бляскавия си начален замисъл.

 
тук се вижда разрухата

В последните години върви някаква грандиозна реставраторска програма - явно туристическите долари си казват думата - и все повече части се възвръщат към предишния си блясък. Основното усилие е насочено към стара Хавана - "Havana vieja", която е и най-окаяна. Там където минат реставраторите изникват CUC ресторанти, хотели, кафета, галерии, площади и пешеходни улици. Но реставрацията не покрива всичко, по-скоро някои части от стара Хавана и някои улици подхождащи към тях. Така че понякога е достатъчно да мръднеш в съседната пряка, за да се гмурнеш в оригиналното състояние на нещата, където всичко се лющи, дървета растат от покривите, и истинският живот на истинските Хаванци (или Хаванчанлии) кипи в най-автентичния си вид - соц магазинчета, гаражи, сервизи, боклуци по земята, изкъртени соц кръчми с бира по 10 песо, която даже и ние не пожелахме да повторим, сергии с плодове, младежи ритащи мачле на улицата и добре познатите ви вече народни сандвичарници и пицарии. Вечер заведенията из  стара Хвана огласяха улиците със жива музика, къде оркестър, къде чичко с йоника, къде трупа барабанисти или пияна банда с китара. Някои местенца, особено по-буйните и весели ни изкушаваха да влезнем, но се въздържахме тъй като и за миг не сме си правили илюзии, че шефът ще одобри престой в шумно и тясно помещение.
Както можете да се досетите, старата Хавана е най-старата част на града. Характерни за нея са малките площадчета, тесните улички и 2-3 етажните сгради. Намира се на западния бряг на хаванския залив, който е обримчен от безброй крепости и укрепления и разбира се - крайбрежен булевард. Навътре към брега, там където свършва старата Хавана, започва централна Хавана. Построена главно през 19ти и 20ти век, за Централна Хавана са характерни по-широки улици и по-големи сгради, но някак е и по-неугледна, като се изключат няколко главни булеварда с помпозни буржоазни палати, претруфения Хавански театър, огромната Капитолио и парковете около нея. За разлика от старата Хавана, която е предимно територия на туристите, в централна кипи истинският столичен живот. Тук беше и нашата квартира.

Из старата Хавана...









Центро...

Капитолио

Народния театър


China Town


на това място в централната градина се събират баскетболните фенове да спорят чий отбор е по-велик

соц закусвалня


бейзбол зад Капитолио


Братското дърво - засадено тук през 28ма по случай VI Панамериканска конференция. За засаждането му всяка от делегациите донесла почва от своята страна.

Въпреки наличието на няколко многообещаващи музея, ние все не стигахме до тях, ами предпочитахме да се шляем из улиците, попивайки от шумното и прашно хаванско ежедневие. Програмата ни беше проста и неамбициозна. Излизахме когато се наспим и натуткаме, в това отношение е добре, че нямахме интернет в квартирата. Обикновено се упътвахме към старата Хавана, като имаше една конкретна уличка, водеща навътре в нея, по която накрая бяхме преброили около дузина минавания. Отивахме до някое площадче, на което не сме били или на което вече сме били, ама много ни кефи, пускаме Яната да щъка и ние търчим след нея. Към обяд се завличаме обратно към квартирата, за да правим на Яната "сиестата" и да се скрием от следобедната жега.

 Вечерта програмата беше същата като сутринта, като завършваше със закупуване, при нужда, на ново шише ром Хавана Клуб и установяване на терасата. 

 
Останали верни на себе си и тук не влезнахме в нито един ресторант или бар. За сметка на това наблегнахме на плодовете, предимно ананаси, банани и манго, които бяха доста евтини и си правихме огромни салати с домати, краставици и варени яйца. Огромната салата минаваше понякога за вечеря, друг пък за обяд, през останалото време - сандвичи.
Не сме се впускали специално да изследваме централна Хавана, тъй като всеки ден се завъртахме малко из нея в търсене на сергии, магазини, закуски или просто разнообразен път към стария град. 

Иначе, изглежда че социализмът вече си отива от Хавана, всичко което наблюдавахме из останалата Куба, в Хавана беше с една стъпка наред. Храната беше по-разнообразна, по-богата и по-скъпа. Имаше няколко подобия на ресторанти за бързо хранене, с няколко каси и цял екип готвачи. Не знам това как се вписва в модела на семейни манджарници, по ни приличаше на частна инициатива с размах, капитал и работници - капитализъм. Тук-там дори даваха пластмасови чашки и пликчета, този символ на модернизацията. Почти нямаше соц магазинчета, преобладаваха CUC магазините, че даже и няколко денонощни.  Повечето обекти работеха в CUC. Наблюдаваха се и доста повече съвременни коли, макар че Каро Американо тук бяха на свой терен и в най-големи количества от където и да е преди това.

Разсъждавахме, за това колко дружелюбна е Куба към околната среда - малко коли и климатици, алтернативни начини на транспорт - каручки - липса на еднократни пликчета и опаковки (значи можело!). Както може да се очаква не ползват и памперси, макар че няколко пъти видяхме памперс пригоден за многократна употреба: натъпкан с памучен плат и закопчан с безопасни игли, така че платът да попива а памперсът отвън да не пропуска. Знаем, че много хора смятат еднократните пелени за манна небесна на модерното общество, без да се замислят за недостатъците им - огромно замърсяване с неразградими отпадъци и все още напикаващи се деца на по три и повече години. Ние отдавна сме противници на памперсите, за сметка на многократните пелени и естествената бебешка хигиена, и берем плодовете от това - Яната вече не ползва никакви пелени и много рядко се напикава, а още по-рядко нааква спонтанно.
По времето на гладните години след оттеглянето на подкрепата на Съветския Съюз, тъй наречения "специален период по време на мир", такъв глад ги удря в Хавана, че стандартната закуска е представлявала вода със захар, а навсякъде в града, из дворове, тераси и покриви са възникнали зеленчукови градини. В резултат на всичко това Хавана днес е един от най-екологичните градове в света.
 
 
с Ели и Младен
Безцелното ни ежедневие беше прекъснато на няколко пъти. Единия ден се срещнахме с Ели и Младен - колеги на Ели, попаднали в Хавана по същото време (и окончателно се убедихме че САП е навсякъде). Обменихме мнения и впечатления за дестинацията, пийнахме по коктейл и посетихме градския музей, който не че беше лош, но не останахме с усещане, пред нас да се е разкрила една нова вселена от знания. На последната ни среща успяхме да им пробутаме малко счупени фотоапарати, безполезни GPS-и и омалели бебови обувчици, които да върнат в София. Публично изразяваме благодарности за което. От една страна безобразно тежките ни багажи олекнаха с няколко грама и се освободи място за повече ром. От друга, счупеният фотоапарат беше отремонтиран в София и ще ни бъде доставен обратно в Перу, от което да се надяваме, ще намажем всички с по-качествени снимки.



Имахме и други включвания, освен Ели и Младен. Дочул, че ще ходим в Куба, реши да се отбие и не кой да е, ами самият Папа. През повечето време ни се разминаваха програмите, но в Хавана успяхме да се видим. В денят след нашето пристигане в града старият ни приятел Бенедикт беше направил купон на площада на революцията, същият площад където Фидел многократно събира по няколко милиона души и ги мори с четири часови речи. Папата не успя да събере толкова много народ, но беше достатъчно, за да го видим съвсем дребен и много отдалеч. Повечето хора, както нас, бяха дошли за сеира, но имаше и много, които пригласяха на молитвите и мрънкаха "Амин". Ако това беше в Ямайка, представям си какъв купон щеше да има, какво Халилуя щеше да се крещи. За съжаление не можахме да видим папамобилът, което май е най-голямата атракция.

площадът на революциата

Папата



Единия ден измъквайки се по време на бебовата сиеста посетих (Васко) музея на революцията, който беше изтъкнат като най-важния в Хавана и едва ли не задължителен. Признавам си, че революцията доста повече ми се изясни, и ако имаше надписи на английски може и да я бях схванал. Разбрах обаче, повечето графики на преизпълнените петилетки, също и снимките на весело жънещите комбайни нямаха тайни от мен. Останах с впечатление, че революцията е един непрестанно действащ процес и че все още тече. Явно ще мине време докато постигнат революцията. Малко на нашия комунизъм ми звучи, който сме щели да го постигнем на определена дата, някъде във светлото бъдеще.

в музея на революцията

 
към плажа
Основният пробив в нашето бездействие настъпи в един от последните дни, то кой помни вече след толкова много време, когато се вдигнахме и отидохме на плаж след като прочетохме в пътеводителя, че на двадесетина километра от Хавана има готин плаж, достъпен с градски транспорт. Ако си спомняте от предишната публикация, колко много искахме да се набутаме и да се гърчим в пътнически камион, то да знаете - Джа е велик! Както си чакахме на спирката вместо очаквания автобус, дойде камион. Беше супер - друсаше, беше претъпкан, аз нищо не виждах навън, защото пролуките в брезента са много ниско, но пък Ели пак се уреди да седне - ще има да черпим Яната някой ден, за тези аванти дето ни урежда. Тук е мястото да споменем, възхитата ни от кубинската автобусна култура. Независимо колко е наблъскан рейса, или камиона, хората не се карат и винаги отстъпват място на майки с деца, баби, бременни и всякакви други затруднени другарки.
Плажът вероятно щеше да ни хареса ако ни беше първият карибски плаж, но в случая не ни се стори нищо особено. Единствената оферта за хранене, беше съвсем базово плажно ресторантче, където обаче порция риба със съответната гарнитура - ориз както винаги - струваше 10CUC. Естествено, стояхме гладни. Не че не можем да си позволим 20CUC веднъж на високосна година, но сме инати. Бойкот на тази ценова агресия!
Аз не съм привърженик на теориите за привличането на определени събития с мисли, обаче ето един аргумент в тяхна полза. Специално за плажа, бяхме решили да оставим всичко ценно в квартирата и да идем само с едни 20CUC, че нали знаете на плажа се краде и т.н. Та, в резултат на тези ни мисли, на връщане в претъпкания автобус, някой ми е бръкнал в портфейла и сме олекнали със същите 20CUC, които иначе спестихме от ресторант.  

пътнически камион, преди да се напълни




И така, неусетно дойде моментът да палим джапанките към Коста Рика. Последното ни премеждие беше да стигнем до летището без да платим 25CUC на нашите любимци, бакшишите. Научихме че има автобус и отидохме да го търсим. Намерихме спирката на третия опит, след като всеки ни насочваше към различно място. Спирката беше напълно неясна. Имаше една табелка за спирка, на която се беше наредил бая народ на опашка, наредихме се и ние. На 20 метра по-надолу имаше още една табелка с някакви хора там, и още 20 метра - още една. За капак на всичко, на няколко пъти рейсът идваше, отваряше врати на светофара преди спирката, половината народ от спирката се изстрелваше, самоубийствено пресичаше улицата и се натоварваше на рейса, който след това ни подминаваше. Един спря на табелата след нас, а следващ на още по-далечната. Но някак хората около нас си чакаха спокойно, все едно никой не се гъбарка с тях. В един момент някаква жена ни връчи един подпечатани и подписни хартийки и ние осъзнахме, че сме се придвижили напред и че това ни е пропуска да застанем на следващата спирка и да се качим на автобуса. Така и стана, автобусът дойде, подмина първата на която бяхме чакали доскоро и спря на втората - нашата. Качвайки се ни взеха хартийките. Рейсът беше празен и си седнахме. Е поне Ели, аз - Васко останах прав, защото за добро или лошо не съм бременен, стар или болен засега. След това автобусът спря и на третата спирка, където се качи буйна неконтролируема тълпа и напълни автобуса. Тогава осъзнахме, че на спирката, на която чакахме пишеше "само за седящи", демек там се редят тези дето много държат да седнат, но не всеки автобус идва празен и спира там, някои подминават и товарят правостоящите от третата. До де напиша цялата схема, вече се обърках. От претъпкания автобус слязохме много трудно и викайки "Пермисо, Пермисо!". Хвала на хората, че ни направиха път, поне десетина се наложи да слязат на спирката, за да можем да се проврем, а шофьорът съвсем културно ни изчака.
От автобусната спирка до терминала имаше километър-два за вървене, та понесохме се. И докато си марширувахме под жаркото слънце един таксиджия спря и ни накара да се натоварим без да плащаме нищо. Чудо! Може би човечеството навлиза в нова епоха, епохата на Водолея.

Куба беше последната ни карибска дестинация, и беше напълно различна от всички останали. От една страна, много ни напомняше на Европа, не си представяйте Швеция, от друга страна беше в друго измерение. В много отношения ни очарова, в други откровено ни подразни. Изобщо, донесе ни силни емоции и във двете крайности. Куба е едно от онези места, за които колкото и да четеш и проучваш предварително, никога не можеш да се подготвиш напълно. Едно от онези места, които са пълни с изненади и куриози и ти дават повече спомени отколкото можеш да разкажеш.
Куба е уникална и всеки който има някакво желание да дойде да я преживее не трябва да отлага твърде дълго.