вторник, 29 ноември 2011 г.

Pointe-a-Pitre и някои интересни случки

Имало и в Гваделупа лошо време. То се изразява в целодневни поройни дъждове и студове от по 22-23 градуса, които продължиха цели три дни. Именно затова и обещаната разходка с лодка, която беше планирана за неделя, се отлага за по-натам. Иначе сега се пада края на дъждовния сезон, та такова явление не е ненормално, но досега имаше само кратки валежи отвреме на време.

Pointe-a-Pitre


Преди да почнат дъждовете успяхме да си направим разходка до града с непонятно френско произношение, Поант-а-Питр. Градът не е много голям, с население около 17 000 души (макар че ако се включят предградията са десет пъти повече), нито много лъскав, но е симпатичен. Води се икономическата столица на Гваделупа, тук е летището и главното пристанище, където се товарят разни екзотични стоки за износ - банани, какао, кафе, захар.

Разходихме се из центъра - голям главен площад, малки тесни улички и по-малки площадчета помежду тях. Видяхме и сградата на Съда, където Поля прекарва доста от времето си през работния ден. Не липсваха и туристически атракции - сергии с бижута и дрънкулки от местни материали (черупки, кокосови орехи) и всякакви други сувенири. Имаше и множество магазини за платове - явно тук е разпространено хората да си правят дрехи при шивач.

Най-голямата атракция за мен беше пазарът. Всъщност пазарите са няколко, но има един много голям до централния площад. Под сянката на чадъри са разположени на гъсто сергии, пълни с непознати за мен плодове и зеленчуци. Продавачките са облечени с местни носии, но не обичат да ги снимаш. До пазара за плодове, на самия бряг, е пазара за риба - имаше всякакви видове риби, включително някои много големи от които режат парчета - може би риба тон. Също имаше и огромни лангусти и някои неидентифицирани морски дарове.
Натъкнахме се на улично представление посред търговската улица
Традиционните тукашни носии
Тук си измолихме една снимка след като напазарувахме от тази сергия
Огромни мърдащи лангусти

Докато бяхме на пазара изведнъж се дочу суматоха - някакви хора на улицата се караха и един се съблече гол. Веднага дотичаха полицаи, въоръжени с палки и спрейове, и набързо въдвориха ред като го накараха да се облече. Поля ми каза, че подобни случки тук не са рядкост - дали поради горещия карибски темперамент или от многото ром. В същия ред на мисли, една вечер миналата седмица докато си правехме барбекю на плажа (което между другото беше много изтънчено, с агнешки ребърца и лангусти), се появи един човек с цяла чанта яйца, небрежно препасал и огромен нож. Настояваше да ни продаде всички (поне 50) яйца за 5 евро и понеже беше досаден, се съгласихме. Та, такива неща явно си се случват тук.

неделя, 27 ноември 2011 г.

Напрееееед!

Урааааа!
Най-накрая тръгваме, вероятно след няколко часа, но днес ще бъде. На лодката има сателитен телефон, но няма връзка с интернет. Така че, уви, по време на плаването няма да мога да качвам снимки на неописуеми изгреви и залези. Единствената ми връзка със света ще бъде СПОТ-а, мисля да пускам точици веднъж дневно. Вече сме разпределили дежурствата, на мен ми се падна вахтата от 4 до 8 и от 16 до 20, така че някъде там ще пускам точиците. През цялото време ще сме по Гринуичко време, така че смените леко ще се изместват спрямо вас, мили читатели, със всяка часова зона която пресичаме.
Ако нещо стане че пропусна или спра да пращам, без паника моля, вероятно ме е хванала морската болест или съм изтървал някъде устройството ;). Лодката е надеждна, имаме един милион устройства и процедури в случай на злополука и сме презапасени с храна, вода, дизел, газ и тоалетна хартия, така че не ни мислете.

Пожелайте ми успех
До скоро!

Васко
Лорена

Между другото- RC44

Хоп, пак съм аз, пак от Ланзароте. Ето, че не заминахме и в Събота. Новата вероятна дата на тръгване е утре (Неделя), но само гадаем, защото капитанът просто не благоволява да ни осведоми по въпроса.


И понеже трябва ефирът да се запълни с нещо, това нещо днес ще бъде RC44, това е клас състезателни ветроходки. Ако Купата на Америка е Формула 1 сред ветроходките, RC44 е нещо като Формула 3000 или Купата на Америка на бедните- едната лодка струва само около един милион евро, направени са за максимална ефективност и са изцяло от карбон, но са еднакви, така че да се мерят екипажите, а не инженерите. Възникнали са, когато Ръсел Коуц, многократен победител в Купата на Америка, му писнало от цялата мултимилионна технологична надпревара и проектирал този клас, като скромно го кръстил на себе си: RC- Russel Coutts, 44- дължината на лодката във футове.

Имат си шампионат и се случи така че преди около седмица, тук в нашата марина, им беше последният кръг за сезона. Състезаваха се четири дни, всеки ден по три гонки. Миналата Неделя им беше последният ден и се оказа, че можело и простосмъртни да се качат на лодката по време на състезанието. Омри и Франко намазаха, а аз изпуснах, защото ни беше свободен ден и рано рано се изстрелях по баирите, преди да научим за офертата. Не мога да ви опиша колко ме е яд, че изпуснах това, а Омри и Франко така се бяха ощастливили, че като се върнах Омри ме хвана да ме черпи бири, а Франко беше толкова щастлив, че не можеше да говори.
Отишли в прес-центъра и питали плахо, а онези като се зарадвали, ги хванали, завели ги в ВИП салона, налели ги с кафета и сладкиши, после ги качили на някаква луксозна лодка, гледали гонките и за последната им казали да си изберат отбор и да ходят да се качват.

И ето малко снимков и видео материал от събитието

44
Старт
От лодката на Франко, той си я избра, защото стратегът е италианец
състезател Омри
състезател Франко

И сега награда, за които са издържали да разгледат чак до тук



Иначе, тук на Лорена, капитанското малоумие се вихри с пълна сила и след като вече няма никакви бури, циклони, урагани и Атлантикът е по-тих и от езерото Ариана, се оказа че лодката не била още готова за тръгване. Постоянно се оказва, че трябва да се свърши още нещо, а нещата стават все по-несъществени. Например, гусин Давид от два дни ръчка, реже и пили някакво дръвце, което накрая се оказа че е подложката на фенерчето му. Тримата от екипажа, вече се бъзикаме че го е страх от жена му и протаква моментът, в който ще я срещне отново.

Стискайте палци в Неделя да тръгнем, то ще се чуе

Васко
Пуерто Калеро, о.Ланзароте

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Голямото изчакване

Уви, за всеобщо разочарование, все още съм на Ланзароте и все още не сме отплавали на никъде. Евентуалната датата на потеглянето постоянно се отлага, чакаме едни метеорологични явления да отминат, други да се появят, трети да завият нанякъде. Междувременно извършваме всякакви подготвителни дейности по лодката, пазаруваме и скрепваме колектива.
 


тук бях свръзката между Франко на мачтата и Давид на дъното докато ръчкаха един заседнал кабел
Екипажът е супер готин, капитанът е..., да не кажа нещо, което ще скандализира малолетната ни публика, абе леко доста проблемен е. С три думи: дребнаво сърдито чиче. Първоначално му се възхитих че е строг, организиран и прям, след това обаче започна да го избива на някаква гаднярщина, в един момент направо си беше абсолютен гъз. В последно време започна да се пооправя малко или пък аз свиквам. Държи ни като в някаква казарма, събуждане, хранене, пиене на кафе, всичко под строй и в определен час. През цялото време ни ангажира с някакви занимания, понякога напълно безсмислени, и така ги навързва нещата, че нямаме никакво свободно и лично време, освен късно вечер след вечеря, когато вече няма какво да направиш освен да идеш до барчето с интернета. Точно така си представям казармата, а той е старшинката, някакъв тъпанар на който се налага да се подчиняваш. А защо се налага да му се подчиняваме? Защото вече сме вкарали парите за храна и бензин и повечето лодки вече заминаха, няма мърдане.

Стига мрънкане, сега по същество. Капитанът е Давид, с ударение на а-то, от Словения, а другите двама от клетия екипаж са Франко от Италия и Омри от Израел.

Давид

Като се абстрахираме от гадния му характер, е доста опитен ветроходец и моряк. Бачкал е много по големите кораби, пътувал е по цял свят, след това е прекарвал лодки главно из Адриатическо море. Купил е Лорена преди три години, а през последната една си живее на нея с жена си и пет годишната си дъщеря. Така че поне сме спокойни че няма да ни потопи някъде. Бихме могли и много да научим от него ако в някой момент реши да бъде благосклонен. Иначе понякога, когато не е гаден, демонстрира добро чувство за хумор.


Франко, не обича папараци
Франко
От Италия на четиридесет и нещо години, луд по плаването, има малко състезателно катамаранче Hobbiecat, и фучи с него из италианските регати. Много е готин и ръси страшни лафове. Вероятно, защото е по-възрастен, Давид много много не му се отваря.

 











Омри
Омри
 
От Израел на двадесет и нещо години, и той е голям образ, всички в купом го бъзикаме за еврейския му произход и го заливаме с вицове и майтапи по темата. Е, гадните вицове за Холокоста му ги спестяваме, макар че той хич не е чувствителен по темата. Съвсем наскоро се е уволнил от казармата и сега се е юрнал да обикаля света. Бил е пет години във флота, подводничар. И на тази тема го заливаме с майтапи, а пък колко готини стават като ги комбинираме еврейските и подводничарските майтапи. Той пък е спец по двигателите и направо си е луд по тях, много радва да го видиш какво умиление и възхита демонстрира като се навре при двигателите да ръчка нещо.

В общи линии духът е на много високо ниво, когато Давид не се прави на тъпанар. И тримата се надяваме да се укроти като заплаваме.

Ежедневието ни представлява рано ставане в 7:30, закуска, бачкане, обяд към 12, разходка до кафенето, кафе кон лече, бачкане, вечеря към 7 или 8, биричка, измъкване към интернат бара, примъкване обратно и заспиване. Няма мърдане от програмата, освен чак след вечеря, тогава ни е свободното време. Както можете да се досетите, програмата е определена от Давид, и не че ни е вързал да стоим на лодката, обаче ако се отцепиш, след това гледа да ти го изкара през носа. Та, не се цепим, даже да нямаш какво да правиш се размотаваш около лодката и се правиш на зает. 

Всеки от нас си има собствена каюта, а те са доста удобни и просторни, леглата са двойни, имат достатъчно шкафчета и лавички и са с високи тавани. Лодката има две бани и тоалетни и доста просторно и светло общо помещение. Демек, на катамаранът, за разлика от на обикновена яхта, не се чувстваш като в гроб или дупка, но това е постигнато за сметка на външния вид, Лорена е доста грозничка. В общи линии катамараните са много удобни ако живееш на лодката, но не били добри за плаване в лошо време. Разбрах че в последно време катамараните се харчат все повече за сметка на обикновените еднокорпусни лодки, просто хората предпочитат да живеят удобно и да плават в спокойно време.

Подготовки

това в само част от водата която натоварихме
Подготовките за плаването включват пазаруване на провизии, стягане и пробване на двигателите, проверка на платна и въжета, почистване на корпуса и винтовете от разни морски полазници и остава само да изчакаме подходящите метеорологични условия.

Продуктите, които напазарувахме бяха основно разни сухи неща за варене, разреждане, хрупане, претопляне, като цяло все неща които издържат извън хладилник и се готвят бързо в тиган или тенджера. Също и тонове полу-сготвени паели, омлети, палачинки, питки. Закуските явно ще бъдат доминирани от Магдалени, това са малки евтини кексчета по които можеш да мажеш каквото си искаш. И 600 литра вода.
 

Франко чисти корпус
По двигателите се направи пълно обслужване, все едно когато купуваш кола на старо: масла, води, ремъци, разни други чаркове, тестове, акумулатори и т.н. Аз там не участвах, защото не съм толкова навътре пък и си имаме изтрещел механик - Омри. Също така се отремонтира и тества резервният бензинов генератор.
Иначе се сменяха разни въжета, смазване на винчовете, гмуркане за стържене на корпуса, миене на лодката и какви ли не други важни и маловажни неща.

В общи линии вече сме готови за потегляне, но чакаме някаква тропическа буря, която в момента върлува в океана да се разкара. Сега тя е на северозапад от нас и според прогнозата би трябвало да се отблъсне наобратно и да иде на запад. Това ни устройва, обаче ако не се отблъсне и дойде по-наблизо, това ще ни донесе силно вълнение и доста силен насрещен вятър. А прогнозите постоянно грешат, променят ги всеки ден, така че Давид просто чака да види какво ще стане. Разправя че миналата година лодките от атлантическото рали са потеглили при подобни условия, в резултат на което са закъсали, изхарчили са си горивото и се е наложило да се връщат към Кабо Верде за да презаредят. В крайна сметка им е отнело повече време и ресурси отколкото ако бяха изчакали подходящото време. От друга страна, ако лодката беше готова на 15ти Ноември и бяхме отлавали тогава, както беше първоначалният план, сега щяхме да сме посредата на пътя и щяхме да сме съвсем екстра с времето.

В момента най-близката евентуална дата на отплаване е Събота, но всичко зависи от времето, и проклетата тропическа буря. Но споко, няма да замина без да си кажа.



нещо си ръчкам там

кокпитът и Омри
поглед навътре и пак Омри
контролният панел и проходът надолу към тоалетната и каютите на левия борд
моята каюта, засега зарината с инструменти
тоалетната


Васко
Порто Калеро, о.Ланзароте

вторник, 22 ноември 2011 г.

Карибско ежедневие

Вече може да се каже че сме напълно аклиматизирани - скоро ще се почувстваме едва ли не местни! Влязохме си в ритъм - ранно ставане, плаж, дрямка, басейн, игри с Илан, вечеря. През седмицата горе-долу е това. Уикенда ходим на други, по-далечни плажове и вършим това-онова заедно с домакините.

Яна и Илан

Винаги съм се чудила какво ли е да имаш близнаци - мисля че сега разбирам донякъде. Само донякъде, защото все пак съотношението родители : деца е малко по-благоприятно при нас.


Яна и Илан се падат втори братовчеди, Илан е около един месец (и около 3 кг) по-голям. Невероятно е колко са различни двамата! Илан е буен, тромав като малко мече, пълен с енергия, постоянно търчи насам-натам, блъска, тряска, вдига шум. Яна - не бих казала че е кротка, но определено пипа по-внимателно и замисля по-изтънчени пакости, като например да се покачи на кухненския стол, а оттам на масата. Не че Илан не може да го направи - просто не се сеща. Илан си завира доста неща в устата, включително на плажа яде пясък, за ужас на родителите си. Яна напротив - вече е разбрала кои неща не стават за ядене и дори плюе с погнуса ако в устата и попаднат песъчинки. Илан е доста по-лесно да го разсееш и да му отнемеш нещо което не трябва да пипа, докато Яна задължително прави сцена. В колата Илан кротко си се вози и гледа навън, докато Яна изисква повече внимание. Най-голямата разлика е в храненето - Илан обожава да яде, независимо какво, това е и единственото нещо което може истински да го разстрои - ако някой яде пред него и не му дава. Яна пък съвсем противоположно, доста е капризна и кара основно на кърма с изблици на апетит тук-там.


Не съм сигурна на какво се дължат тези различия - на разликата между момчета и момичета, на гени и характер или на различния начин по който ги отглеждаме. Ще дам малко бекграунд: Яна я гледаме в стил "привързано родителство" - кърмене на поискване, носене в слинг, съвместен сън, захранване водено от бебето и т.н., докато Илан хапва адаптирано мляко и пюренца, смуче биберон и заспива с играчка "дуду". Той също така от двумесечен ходи на ясла - не по избор на майка му, просто майчинството във Франция е много кратко - и това със сигурност се е отразило защото от рано е свикнал с други деца. Каквато и да е причината, много е интересно да наблюдаваш две уж подобни, а толкова различни бебета.

Те самите вече свикнаха един с друг и вечер когато Илан се върне от ясла започват бурни игри. Понякога се гонят, боричкат се и се смеят, понякога се карат и не могат да си поделят някоя играчка - тогава настъпват големи сръдни. Учат се един от друг - например Яна най-после започна да пие вода гледайки от Илан, а той за пръв път прояви интерес към катеренето по столовете. А двамата задружно тормозят тукашния котарак, Марсел.
Няма и минута спокойствие за Марсел


Парапланер

Тук са много популярни всички спортове свързани с водата и вятъра. Приятели на Поля и Венсан карат кайт-сърфове и канута, а един техен приятел, Давид, редовно лети с парапланер. Той е доста опитен, бил е и инстурктор, а наскоро си е купил крило за двама души и търси желаещи да го тестват. През уикенда ни позвъни и отидохме на мястото където се лети - стръмна писта изсечена в гората специално за парапланеристи, която се спуска по брега надолу право към морето. Летят над морето и брега - гледките трябва да са страхотни. За съжаление беше вече привечер като отидохме и само Венсан успя да се вози. Дано някой път да се отвори възможност и за мен по-натам.

 


Кухня

По моя молба купихме разни местни плодове и зеленчуци. Отново имаше ананас, банани, мандарини (които тук са зелени отвън, но вътре са много сладки). Нещо което за пръв път опитвам е "плод-звезда" - незнам има ли си име на български - беше приятен и сочен, малко напомня слива. Запасихме се и с интересни продукти за готвене - платани (сорт банани които се готвят), кристофин, сладки картофи и някакъв кореноплод външно подобен на ряпа. Също към екзотичните плодове на Гваделупа спада и... доматът! Има чудесни, вкусни, истински домати, за каквито в България вече само си мечтаем.

Вече пробвах да си сготвя платан - експеримента не беше изцяло успешен, защото се оказа че съм подбрала твърде узрял плод (за солени рецепти трябвало да е по-зелен) и се получи доста сладникаво ястие, но аз го подлютих порядъчно и си го хапнах. Изядохме също и кристофините - белезникавите плодове от снимката - Венсан ги приготви запечени с бекон и сос бешамел. Аз ги опитах и натюр, само посварени, и се оказаха с много особен вкус, с аромат на шунка, ако щете вярвайте! Страшно много ми харесаха, а също и на Яна - тя за пръв път от няколко дни яде с апетит.
Мадер, сладки картофи и кристофин
Платан, запечен с чесън, домати и малко кашкавалец
Сготвените кристофини


 И за финал, още малко снимки на Яната, просто защото ми харесват :)




събота, 19 ноември 2011 г.

Ланзароте

Лозята на о.Ланзароте
Най-накрая събрах сили да напиша нещичко, съжалявам за забавянето, но интернетът тук е кът, а аз съм твърде зает с приятни неща :-P. Докато Ели и Яна се къпят в зеленина, аз направо съм си заседнал в пустинята

Ланзароте

Изоставена винарна
Остров Ланзароте е част от архипелага на Канарските острови, които пък вкупом със Зелени нос (Кабо Верде), Мадейра и Азорските са известни като Макронезия. Не Микронезия, туй е друго и е другаде. Макронезия, со се Атласките планини в Мароко и вероятно някое и друго баирче тук там в Европа са се пръкнали при побутването на тектоничните плочи. Както може да се очаква, плочите продължават да се побутват и в момента, а Ланзаторе е живо доказателство за това. Островът е доста пустинен, нашарен с млади и стари кратери, черна вулканична почва, застинали реки от лава, почти никаква растителност, красота. Клишетата да мрат, защо красивото трябва непременно да е зелено, пейзажът вдъхва страхопочитание, уважение и възхищение, както към силите на природата, така и към упоритостта на местните да се занимават със земеделие. 
Живот върху застиналата лава
Последното изригване е било преди около 300 години и лавата е заляла голяма част от плодородната почва на острова. Оказало се обаче, че вулканичната почва е екстра за лозя, в резултат на което в центъра на острова, където е лавата, има само лозя. Но не си представяйте тучни зелени лозя простряли се до хоризонта. Всяко растение е вкопано в дупка в черната пепел, а от северната му страна е изградена малка стеничка. Ако някой български фермер вземе да се оплаче от нещо трябва да го пратим тук да види за каква борба става въпрос.
Огромен е контрастът между пустата вътрешност на острова и крайбрежието му, където  в последен напън да осмислят почти изтеклите си животи са се населили британските и немски пенсионери.
Благодарение, обаче, на легендарния местен архитект Сезар Манрик, високото и грандоманското строителства са забранени и доминират симпатични бели вилички с цветни черчевета. Единствената висока сграда е някакво петнайсетина етажно недоразумение в центъра на Аресифе, столицата на острова.
Местните си говорят на някакъв канарски диалект и изглеждат много свестни хора, местният лаф е "Транкуиле, транкуиле", което ще рече: "Леко, споко" :)



Кратката историческа справка разкри, че островът е кръстен на геноезеца Ланзарото Малочело, който някъде в края на 13 век открива Канарските острови за европейците. Както обикновено, се наложило момчетата от западна Европа да откриват топлата вода, защото островите са били населени, и дори античните средиземномоски народи са знаели за тях. Има даже теории, че Атлантида се отнася точно за тях. В началото на 15 век Испанците се ентусиазират да завладеят островите и успяват да се справят само за 95 години, воювайки срещу местното население живеещо кажи-речи в Неолита.
тук е ветровито
лозя
Ланзаротски здрач

Магда
 

Малко след като пристигнахме на острова, се нанесох при полската девойка Магда- полска, защото е полякиня, не защото е от полето. Както вече навярно споменах, намерих я у каучсърфинга, и отново не сгреших. Оказа се, че мадамата е тук от половин година и е доста навътре в нещата, знае местата и потайностите на острова, готините барове, кога какво къде се случва и се е изпозапознала със всякакви местни образи, размята разни чукове, пили, бормашини, прави лампи от стъкло и метал. Иначе, учила Гръцка филология, живяла в Гърция, живяла и в Дания, изпускала самолети, пътувала на стоп, зимни вело-пътешестивия из Европа и всякакви други щуротии, каза че не пие бира, ама явно само е кокетничила, защото бързо заринахме кухнята с амбалаж. И понеже както знаем, краставите кучета се надушват, а освен това и знаем че светът е малък, се оказа че и с нея имаме общи познати, а именно Санди и Наско, с които се е подвизавала в Дания.
И настъпиха блажени мързеливи дни, поразходихме се из Аресифе и разни други села и паланки, правихме вело-екскурзия, висяхме на терасата по цели нощи, хортувахме си сладко сладко и биричките се лееха като из ведро. Ако някой се е усъмнил в горното изречение, и най-вече в частта с висенето на терасата, уточнявам: тук си е направо лято, голям кеф!  

на Магда лампите

Марк

Едната вечер, се завлякохме до едното от двете готини барчета в Аресифе. То е на брега на морето, пълно със симпатични хора и готина музика. Както кротко си пиехме биричките под благите звуци на някакъв испански пънк, в който крещяха "Сервеса! Сервеса! Сервеса!", се появи един приятно изкъртен чичак и плахо ни заговори на френско-испанско-английски. Представи се като Марк- французин, соло мореплавател, яде каквато риба хване, във Франция живял в пещера, гладувал 30 дни, защото искал да се увери, че храната е ненужна, очевидно не познал. Разправяше как като стъпил на острова усетил огън, имало огън под острова. В Ланзароте беше вече от две седмици и нямаше никаква идея кога и в каква посока да тръгне, май му беше съвсем все тая. Няколко пъти спомена че си търси МЪЖ или ЖЕНА, с когото да подплава нанякъде, ни веднъж не каза че си търси НЯКОЙ, Марк не подбира. В един момент почна да ни купува бири, май и ние му купувахме, ама не съм сигурен, беше объркано. Абе, голям образ, разменихме телефони.


Лорена   

Лорена
 Уви, настъпи моментът да се преселя на катамарана Лорена, и блажените дни свършиха. Не че нещо е зле, просто тук се опитваме да вършим някаква целенасочена дейност и се спазва някакъв режим, пък аз отвикнах от тия работи вече. На лодката съм от четири дни и потеглянето се вижда някъде най-рано в понеделник, обаче всичко зависи от времето и нашият прогрес в подготвянето на лодката и трупането на запасите.

Подробности за Лорена и всичко около нея в следващия пост, че не мога да ви опиша колко ми беше трудно да се съсредоточа да изпиша всичко това до тук. Даже ми отне два дни.

 





Лорена

Васко
Пуерто Калеро, Ланзароте